Прочетено:4539
ledeno horo

  „Животът не е зрелище и не е празник – животът е трудно занятие.” Джордж Сантаяна   Чета ден след ден в публичното пространство и не вярвам на очите си – толкова непонятна, така немислима е гордостта, с която така масово и ненаситно се гордеят милиони мои сънародници. Наблюдавайки в екстаз и легендарното (има и легенди на негативизма) ледено хоро в Калофер, и надпреварата на ловците на кръста в замръзналите реки и езера по Йордановден, и нестинарските танци върху живи въглени, всички са уверени, че, видите ли, народ, който ходи по жарава и се къпе в ледени води, не може да бъде погубен – такъв народ е винаги и всякога оцеляващ, белязан съдбовно с белега на безсмъртието и възхода.   В тази си фанфаронада нашего  брата ми напомня удивително най-несъмнения

Прочетено:2325
fasada4

  „Пороците са като добитъка, който угояват, докато стане добър за клане.” Бен Джонсън, „Волпоне”   Свободата и робството са, разбира се, органично несъвместими – съвместява ги само гениалният новоговор на Оруел, но това си е антиутопична политшизофрения, жива перверзия. Въпреки тяхната природна несъвместимост, още от Лесинг знаем, че не всеки, далеч не всеки, който презира веригите си, е свободен човек. Презрението към веригите е само предпоставка за свобода – не и свобода. Казано с други думи, свободата само тръгва от ненавистта към робството във всичките му видими и невидими форми, без да се изчерпва с тази ненавист. Свободен е значи само онзи, който, освен че презира веригите си, развива и съзнание за свобода. Робството може да робува и вън от съзнанието, но свободата е винаги самосъзнание, себебиография, осмислено състояние.

Прочетено:4918
photo (28)_1

  Намираме се в етап от световната история в който навсякъде цари свирепо разделение между хората. Мислехме, че само в България  „силно любим и мразим“, но се оказа, че през втория мандат на президентството на Обама това разделение избухна и в Америка. Осемте години на Обама създадоха климат в който политическата коректност се превърна в нещо като болшевизъм срещу свободата на словото. Мозъците на цяло поколение бяха промити с негласното правило, че „ако не мислиш като нас, ти си враг, расист, хомофоб и мизогин“. Нюансите престанаха да същестуват. Всичко стана черно и бяло, всяко отклонение от „партийната линия“ на нео-либералите се наказва. Как това се случва е тема на друг текст, но се случва. Средствата не са така открити като в комунизма. Перфидността на изолацията на хората с различно мнение

Прочетено:2542
1_ED

  „Правим война, за да живеем в мир”. Аристотел   Успехите на ислямския терор и неуспехите на антитерористичните ни усилия ни заставят да си го припомним отново: Толерантността е същинското име на демокрацията, но истинската, единствената приложима толерантност е споделената. Толерантността, с други думи, е не статично състояние, а процес, при това процес взаимен и двупосочен. Толерантността, с която подхожда едната страна (все едно дали става дума за личност, общност или държава), трябва да предизвиква същата толерантност и в ответната страна. В противен случай балансът се разстройва и толерантността, протичаща само в една посока, се превръща от конструктивно в деструктивно явление, от добродетел в порок. (Мимоходом ще отбележа, че в това отношение толерантността се различава от своята посестрима – милосърдието, което може да бъде и едностранно осъзнато и едностранно осъществено.

Прочетено:2873
turcia

  „Тоз, който на убийците прощава, той сам в убийствата ги насърчава.” Шекспир, „Ромео и Жулиета”   Фактът е безпощаден: демократична България приема безкритично хиляди бежанци от Близкия и Далечен изток, много от които са несъмнено действащи бойци на ИД и терористи на Алкайда, още повече измежду тях са симпатизанти на тероризма, сиреч потенциални терористи, а връща на Турция потърсилите у нас политическо убежище противници на режима на Ердоган. Това обстоятелство не само поставя под съмнение демократичността на страната ни – това обстоятелство е и в пълен разрез с редица подписани от Република България международни споразумения на най-високо равнище, включително и Женевската конвенция. Въпросът има и морална страна, която съвсем не говори за хуманно отношение към беззащитните жертви на автократичния режим в южната ни съседка. Не ще и дума, че

Прочетено:4367
islam

Защо се самовзривяват хора с ислямска идентичност, но не и хора изповядващи християнството, будизма или юдаизма?   Кое прави животът им на тази земя дотолкова безмислен и обезценен, че противно на всички човешки инстинкти, на основополагащата ценност на живота като нещо, което трябва да се защитава на всяка цена и което, дори в животинският свят, е защитавано с отчаяни сили от всички живи същества, които не познават страшната взривна сила на амонита или динамита? Немислимо е някое животно да би направило това, което днес извършва мислещият човек, считащ себе си за правоверен и религиозен. Как след тези ужасни деяния човек да продължи да бъде считан за разумен и религиозен, за върховното творение създадено от Господ и надарено с разум даже в някакъв общ, нерелигиозен смисъл? Как днес да проумеем страшната

Прочетено:8008
Photo: sobor-chel.ru

  На 23 ноември, 2016 г., ЕП гласува резолюция за антиевропейската пропаганда на Кремъл и ДАЕШ. В документа се казва, че Руската страна използва за своите подривни цели религиозни общности и се представя за защитник на християнските ценности. Декларацията предизвика остра реакция, в която говорителите на Москва разпознаха Руската православно църква (РПЦ), а в последствие проруски медии разпространиха, че „ЕС атакува Православието“. От години насам за специалистите е ясно, че Кремъл използва РПЦ и сателитните й църкви за пропаганда и разузнавателни цели. В обръщение влезе и т.нар. „православен фундаментализъм“, изповядван от малки крайни групи, проповядващи агресивен ексклузивизъм спрямо останалите християнски общности и отричащи базовите принципи на демократичното общество и правовия ред. Нещата излязоха на яве, след като френските служби през последните две години разкриха, че руският културно-религиозен център в Париж,

Прочетено:2717
fasada4

  „Ужасно е, че и справедливата кауза се нуждае от насилие!” Шилер, „Вилхелм Тел”   Онази мила родна картинка, която неведнъж ни е поглеждала ведро от малкия екран и в която рамо до рамо и камък върху камък християни и мюсюлмани градят в китните ни селца днес черква, утре – джамия, не е модел и пример за световната политика – родопска идилия е. Макар и случвала се отвреме-навреме в действителност, тази гледка е неправдоподобна – оптическа измама е. Християнството и ислямът са изначално противопоставени: и двете религии претендират за световно господство, а светът е един-единствен – свят, който всяка от тях иска да завладее и владее еднолично, а не да го дели, поделя и споделя. И двете религии се надпреварват – всяка за себе си – да печелят души и

Прочетено:2553
fasada4

С настоящата публикация Bulgaria Analytica стартира редовна седмична есеистична рубрика на писателя Димитър Бочев, която ще се публикува всеки понеделник.   „Потисниците от разните страни са по-близки един на друг, отколкото на своите потиснати съотечественици.” Б. Брехт, в дневника му, 1940 г.   С ръка на сърцето заявявам, че не считам по правило държавните преврати за нещо отрицателно и зло. Превратът срещу едно легитимно, демократично избрано правителство е несъмнено престъпление,  превратът на полковник Клаус фон Щауфенберг срещу Хитлер и хитлеризма обаче е със същата несъмненост благодеяние и за германската нация, и за Стария континент, и за света. Ако този преврат бе успял, на света щяха да бъдат спестени цели реки кръв и сълзи, а и съдбата и на нашите източноевропейски народи щеше да бъде различна – те едва ли щяха

Прочетено:6303
Photo: bitelevision.com

  „Човешкото милосърдие изисква да бъдем безпощадни към безпощадните.” Йоханес Бехер, „Властта на поезията”   Не ще и дума, че най-сериозно воюва срещу ордите на Ислямска държава не Западът, а още по-малко Русия, не Ирак и не Асад – най-сериозно воюват кюрдите. Колкото до евроатлантическата общност, нейните акции с чиста съвест можем да окачествим като символични. Тази война не е война на въздушни асове, тя не може да бъде спечелена по въздуха – нито с бомбардировачи, нито с изтребители, нито с крилати ракети. Това американските и европейски военни стратези знаят отлично. Ако те имаха властта да решават нещата, танковете им отдавна да са разгромили ИД без остатък. Но, както става във всяка демократична система, генералите не вземат политическите решения – генералите само изпълняват нарежданията на политиците. Ако питате мен, американските