Прочетено:1537
poster_2

  Въпрос на следовател към арестувания за неподчинение гражданин: „С каква цел, кога и къде сте се родили?”.     Абсурдно или логично е – за политически анекдоти в днешна Русия човек може да бъде вкаран в затвор до шест години или в психиатрия с обвинение в „екстремизъм”, вместо изпълнение на ефективна съдебна присъда. Защо? Причината е проста – диктаторите и фанатиците, лишени от хумор, по правило не обичат смеха, освен ако те самите не се смеят последни. Това, което те дефинират като собствен „хумор” обаче, нормалните общества го определят с думата: мракобесие. Днес жертвите на жестокия постсъветски властови „хумор” са фрапиращи и за тях ще стане дума по-нататък.   Нищо чудно няма в това, че политическите (в това число и милиционерските) вицове винаги са били особено апетитна апокрифна част

Прочетено:1774
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Провеждането на референдум от един авторитатен режим, само по себе си е абсурд. Прякото допитване до народа е висша форма на демокрация, която предполага пълната свобода на гражданите да изразят своята воля и тя да бъде отчетена честно. Може ли да говорим за свободно изразяване на волята на гражданите в една държава, в която се води фактическа гражданска война, в която има обявено извънредно положение, в която са арестувани по инсцениран опит за преврат десетки хиляди души, включително и опозиционни лидери. Може ли в страна, в която властва цензурата, насилието, терорът и страхът да говорим за честни и свободни избори? Няма по-голям цинизъм от това, да използваш най-висшата форма на демокрацията, за да легитимираш едноличният си режим. По същият начин, след Втората световна война, болшевиките провеждаха в условията на

Прочетено:2464
Moscow_protest

  „Калугин заспа и му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. Калугин се събуди, почеса се по устата и пак заспа и пак му се присъни сън, че минава покрай храстите, а в храстите се е притаил милиционер и клечи там. Калугин се събуди, подложи под главата си вестник, за да не лигави възглавницата, и пак заспа, и пак му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. (…) Калугин изкрещя и се замята в кревата, но вече не можеше да се събуди…” из „Сън” от Даниил Хармс, 22 август 1936     Кой казва, че писателите не са пророци? Не само фантастите, но и абсурдистите. Особено в Русия. Кошмарният сън на Калугин с милиционера, който не спира да дебне

Прочетено:3790
цензура

  „Имаше един червенокос човек, който нямаше очи и уши. Нямаше и коса, така че го наричаха червенокос условно. Не можеше да говори, понеже нямаше уста. Нос също нямаше. Нямаше даже ръце и крака. И корем нямаше, и гръб нямаше, и гръбнак нямаше, и никакви вътрешности нямаше. Нищо нямаше. Така че не се разбираше за кого става дума. По-добре ще е да не говорим повече за него.”  Даниил Хармс, 7 януари 1937   Символичният микро разказ на Хармс е написан две години и девет месеца преди началото на Войната. Написан е и малко преди началото на серия от симулации на шизофрения, която руският абсурдист реализира с добър актьорски талант (като преди това внимателно е изучавал книги по медицина) – първо с цел да го освободят от военна служба, а после