Прочетено:1053
Войниците на Ислямска държава. Снимка: Wikipedia commons

  „Отдавна трябваше, о, Катилина,… да претърпиш смъртта, която готвиш за всички ни!” Цицерон, „Първа реч против Катилина”   Казвал съм го неведнъж, но ето че последните кървави атаки в Барселона ме подканват да го повторя отново: Начинът, по който ние, европейците, водим от началото на хилядолетието тази проклета антитерористична война, е обречен. Колкото и обучени, колкото и виртуозни да са специалните части на западноевропейските държави, двубоят срещу фанатизираните орди на Ислямска държава и Алкайда, които не само не се страхуват от смъртта в името на Аллаха, а и копнеят за нея, е двубой с предизвестен изход. Те ще продължат да ни избиват по улиците и заведенията на големите европейски центрове, ние ще ги преследваме и убиваме, но впоследствие, следварително – не и предварително. Дори когато полицията съумее да предотврати

Прочетено:1346
europa

  „От мисъл до мисъл у нас има пет хиляди версти.” Пьотр Вяземски   Помните ли, спомняте ли си още как преди петнайсетина години изживяхме приобщаването си към Нато и Европейския съюз? На официалната церемонията по встъпването ни държавниците ни ляха сълзи на щастие, в чиято искреност аз ни най-малко не се съмнявам. Ни най-малко не се съмнявам и в искреността на всеобщото въодушевление, сравнимо само с народните възторзи, предшествали, придружили и последвали Съединението преди почти век и половина. Събитието бе наистина съдбовно, а всички ние, редовите български граждани, единодушно решихме, че е настъпил и нашият исторически час, че от днес вече сме не балканци, а европейци от плът и кръв, че и нашето национално битие ще придобие социалната сигурност, материалното благополучие и духовния възход, на който се радват западноевропейските

Прочетено:1210
fasada4

  „Пороците са като добитъка, който угояват, докато стане добър за клане.” Бен Джонсън, „Волпоне”   Свободата и робството са, разбира се, органично несъвместими – съвместява ги само гениалният новоговор на Оруел, но това си е антиутопична политшизофрения, жива перверзия. Въпреки тяхната природна несъвместимост, още от Лесинг знаем, че не всеки, далеч не всеки, който презира веригите си, е свободен човек. Презрението към веригите е само предпоставка за свобода – не и свобода. Казано с други думи, свободата само тръгва от ненавистта към робството във всичките му видими и невидими форми, без да се изчерпва с тази ненавист. Свободен е значи само онзи, който, освен че презира веригите си, развива и съзнание за свобода. Робството може да робува и вън от съзнанието, но свободата е винаги самосъзнание, себебиография, осмислено състояние.

Прочетено:1323
patrioti

  „Живият човек – това е всякога конкретен човек, личност, особа. Който започне да се стреми да бъде човек „въобще”, той престава да бъде човек”. Йоханес Бехер, „Защита на поезията”   Като гледах как родни партийни лидери се саморазправят физически на граничната бразда със стари и немощни хора, затресе ме потрес. Като забелязах пък, че тези високопоставени гамени вършат издевателствата си с патриотични доводи и в името на, както те се изразяват, майка България, аз начаса се превърнах в антипатриот и антибългарин – всяко родолюбие и всяка българщина начаса ми отмиляха. След казаното и на слепеца става ясно, че говоря за комисарската ярост, с която водещите ни патриоти пресрещаха на южната ни граница пристигащите от Турция да гласуват на последните ни парламентарни избори български граждани. Това, че се себенаричат с

Прочетено:1628
fasada4

  „Действието спасява от смърт.” А. Сент-Екзюпери, в бележника му   Най-дългата, гигантската и извечна битка в съдбата на човечеството е битката на живота със смъртта. Всъщност всички останали битки в хилядолетната история на човешкия род могат да бъдат сведени до тази фундаментална битка. И съпротивата срещу комунизма, и съпротивата срещу фашизма, и съпротивата срещу многото безправия на екстремизма на религиозна, на националистична, на расова, класова или на каквато и да е друга база са всъщност подразделения на великата първоначална, нестихваща и до днес битка. Войната срещу тези препредавани като щафета от век на век диктатури можем да обобщим като непримиримост към смъртта, а всяка непримиримост към смъртта обслужва живота, живота подханва и живота утвърждава – както нашия личен, персонален живот, така и живота на нацията, така и живота на

Прочетено:1228
Erdogan SPQR_

  „Каквото е личността по отношение на идеята за човека, това е народността по отношение на идеята за човечеството. С други думи: народностите са личностите на човечеството.” Висарион Белински   Какво показа, какво подсказа и какво скри референдумът в Турция? Показа преди всичко разединението на съвременна Турция, подсказа бъдещия й път от недемократична към антидемократична държава, преливаща в мюсюлманска автокрация, а скрива нарастващия терор, обезправяването под маската на патриотизма на цял един народ.   Ще се спра на споменатите отделни елементи по-обстойно. Резултатът от вота свидетелства, че около половината турско население подкрепя едноличната власт на Ердоган, докато другата половина не иска да види родината си под едно бъдещо президентство на днешния си президент. На фона на минималната разлика между числеността на едните и другите гласоподаватели победата на Ердоган се превръща

Прочетено:1570
europa

    „Да бъде обезкуражен може само онзи, който си въобразява, че Европа може да бъде изградена само с едно „Сезам, отвори се!” или с една могъща вълна ентусиазъм. Нищо подобно няма да се случи. Една организирана и обединена Европа може да бъде резултат само от дълги и мъчителни усилия.”   Пол-Анри Спак, един от пионерите на европейската интеграция     Онова, което довчера бе неофициално, стана вече официално – макар и на един омекотен и щадящ реномето ни език. Става дума за Римската декларация, подписана в края на миналия месец. Ако досега се говореше за Европа на две, че и на три, скорости, в споменатия документ вече скорости няма – говори се само за „различна интензивност в развитието на отделните европейски държави”. И за слепеца обаче е ясно, че

Прочетено:3426
photo (28)_1

  Намираме се в етап от световната история в който навсякъде цари свирепо разделение между хората. Мислехме, че само в България  „силно любим и мразим“, но се оказа, че през втория мандат на президентството на Обама това разделение избухна и в Америка. Осемте години на Обама създадоха климат в който политическата коректност се превърна в нещо като болшевизъм срещу свободата на словото. Мозъците на цяло поколение бяха промити с негласното правило, че „ако не мислиш като нас, ти си враг, расист, хомофоб и мизогин“. Нюансите престанаха да същестуват. Всичко стана черно и бяло, всяко отклонение от „партийната линия“ на нео-либералите се наказва. Как това се случва е тема на друг текст, но се случва. Средствата не са така открити като в комунизма. Перфидността на изолацията на хората с различно мнение

Прочетено:1579
fasada4

  „Корупцията на най-добрите е най-лоша.” Тома Аквински, „Теологически сборник”   Канонизиран от националното ни съзнание и от патриотарстващи летописци, безспорен исторически, за мен образът на Левски е доста спорен морално, но не за това ми е думата в момента. Вълнува ме по-скоро равносметката, която Дяконът прави пред турския съд в едно знаменито изречение: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.” Подобно признание не ще да е било психологически леко за човек, посветил себе си изцяло на свободата на един според него поробен народ. Да живееш и да умираш за хора, които, вместо да ти съдействат, чакат да ги обслужваш, да им поднесеш в дар онова благо, което те би трябвало да извоюват със собствени усилия, е тежка участ – справедливостта, която

Прочетено:1649
USA

  „Човечността не може да бъде набита в главата на човечеството без кръвопролития.” Лион Фойхтвангер, „Мъдростта на чудака”   Когато (а то е ставало многократно, ден след ден) западните левичари упрекваха САЩ, упреквах и аз с тях. Упреците ни бяха еднакви по сила, по гражданска енергия и емоционален заряд, но с различна насоченост. Докато левичарите – еврокомунисти, чистокръвни сталинисти, анархисти, социалисти, ляволиберали, комунари и вся остальная сволочь – гневно сочеха Америка, че незаконно влиза в ролята на световен жандарм и се намесва най-безцеремонно в съдбата на чужди страни и народи, моят упрек беше с противоположна насоченост: аз се гневях, не защото САЩ се намесват, а защото не го правят достатъчно често и с нужната радикалност, гневях се, че Вашингтон е оставил този сбъркан свят на самотек и не си изпълнява подобаващо