Прочетено:1095
putin-erdogan

  Тези дни в столичния хотел „Шератън” по инициатива на Нов български университет, и по-специално на директора на Центъра за изучаване на европейските ценности към университета, проф. Георги Фотев, се състоя симпозиум върху отношението на българина към европейските ценности. Изследването, в което участват наши водещи изследователи (социолози, психолози, политолози и културолози), е съставна част от една широкомащабна, транснационална и лонгитюдна програма, която цели да установи мястото на фундаменталните европейски ценности в манталитета и бита на отделните европейски народи.   На ползата от събитието аз няма да се спирам – тя е видима и с просто око. Пътят ни към общоевропейска интеграция, която е жизнено важна за всички народи на Стария континент и особено за немощни държавици като нашата, предполага усвояването на европейските ценности, които ни обединяват, и придържането към тях.

Прочетено:3351
nato

  Външнополитическото поведение на Република България по най-актуалните проблеми на Европа и света можем да обобщим с една дума: неустановеност. От една страна София сигнализира към евроатлантическата общност, че е с Брюксел и Вашингтон срещу Турция и Русия, от друга страна обаче кокетира къде по-малко, къде повече открито с Москва и Анкара. Чрез това лицемерно поведение българската държава явно цели да си обезпечи спокойствие по всички интернационални фронтове, между които страната ни е притисната – не само геополитически. Плод на разногласията между коалиционните партньори, подобна еквилибристика си има обаче своя цена. В конкретния случай тази цена може да се окаже неочаквана за управляващата тройна коалиция. Вместо да стане приятел на всички, България рискува да настрои всички срещу себе си. Единствено средство срещу тази нарастваща опасност е изясняване на националната ни

Прочетено:1193
Войниците на Ислямска държава. Снимка: Wikipedia commons

  „Отдавна трябваше, о, Катилина,… да претърпиш смъртта, която готвиш за всички ни!” Цицерон, „Първа реч против Катилина”   Казвал съм го неведнъж, но ето че последните кървави атаки в Барселона ме подканват да го повторя отново: Начинът, по който ние, европейците, водим от началото на хилядолетието тази проклета антитерористична война, е обречен. Колкото и обучени, колкото и виртуозни да са специалните части на западноевропейските държави, двубоят срещу фанатизираните орди на Ислямска държава и Алкайда, които не само не се страхуват от смъртта в името на Аллаха, а и копнеят за нея, е двубой с предизвестен изход. Те ще продължат да ни избиват по улиците и заведенията на големите европейски центрове, ние ще ги преследваме и убиваме, но впоследствие, следварително – не и предварително. Дори когато полицията съумее да предотврати

Прочетено:1473
europa

  „От мисъл до мисъл у нас има пет хиляди версти.” Пьотр Вяземски   Помните ли, спомняте ли си още как преди петнайсетина години изживяхме приобщаването си към Нато и Европейския съюз? На официалната церемонията по встъпването ни държавниците ни ляха сълзи на щастие, в чиято искреност аз ни най-малко не се съмнявам. Ни най-малко не се съмнявам и в искреността на всеобщото въодушевление, сравнимо само с народните възторзи, предшествали, придружили и последвали Съединението преди почти век и половина. Събитието бе наистина съдбовно, а всички ние, редовите български граждани, единодушно решихме, че е настъпил и нашият исторически час, че от днес вече сме не балканци, а европейци от плът и кръв, че и нашето национално битие ще придобие социалната сигурност, материалното благополучие и духовния възход, на който се радват западноевропейските

Прочетено:1327
fasada4

  „Пороците са като добитъка, който угояват, докато стане добър за клане.” Бен Джонсън, „Волпоне”   Свободата и робството са, разбира се, органично несъвместими – съвместява ги само гениалният новоговор на Оруел, но това си е антиутопична политшизофрения, жива перверзия. Въпреки тяхната природна несъвместимост, още от Лесинг знаем, че не всеки, далеч не всеки, който презира веригите си, е свободен човек. Презрението към веригите е само предпоставка за свобода – не и свобода. Казано с други думи, свободата само тръгва от ненавистта към робството във всичките му видими и невидими форми, без да се изчерпва с тази ненавист. Свободен е значи само онзи, който, освен че презира веригите си, развива и съзнание за свобода. Робството може да робува и вън от съзнанието, но свободата е винаги самосъзнание, себебиография, осмислено състояние.

Прочетено:1432
patrioti

  „Живият човек – това е всякога конкретен човек, личност, особа. Който започне да се стреми да бъде човек „въобще”, той престава да бъде човек”. Йоханес Бехер, „Защита на поезията”   Като гледах как родни партийни лидери се саморазправят физически на граничната бразда със стари и немощни хора, затресе ме потрес. Като забелязах пък, че тези високопоставени гамени вършат издевателствата си с патриотични доводи и в името на, както те се изразяват, майка България, аз начаса се превърнах в антипатриот и антибългарин – всяко родолюбие и всяка българщина начаса ми отмиляха. След казаното и на слепеца става ясно, че говоря за комисарската ярост, с която водещите ни патриоти пресрещаха на южната ни граница пристигащите от Турция да гласуват на последните ни парламентарни избори български граждани. Това, че се себенаричат с

Прочетено:1749
fasada4

  „Действието спасява от смърт.” А. Сент-Екзюпери, в бележника му   Най-дългата, гигантската и извечна битка в съдбата на човечеството е битката на живота със смъртта. Всъщност всички останали битки в хилядолетната история на човешкия род могат да бъдат сведени до тази фундаментална битка. И съпротивата срещу комунизма, и съпротивата срещу фашизма, и съпротивата срещу многото безправия на екстремизма на религиозна, на националистична, на расова, класова или на каквато и да е друга база са всъщност подразделения на великата първоначална, нестихваща и до днес битка. Войната срещу тези препредавани като щафета от век на век диктатури можем да обобщим като непримиримост към смъртта, а всяка непримиримост към смъртта обслужва живота, живота подханва и живота утвърждава – както нашия личен, персонален живот, така и живота на нацията, така и живота на

Прочетено:1360
Erdogan SPQR_

  „Каквото е личността по отношение на идеята за човека, това е народността по отношение на идеята за човечеството. С други думи: народностите са личностите на човечеството.” Висарион Белински   Какво показа, какво подсказа и какво скри референдумът в Турция? Показа преди всичко разединението на съвременна Турция, подсказа бъдещия й път от недемократична към антидемократична държава, преливаща в мюсюлманска автокрация, а скрива нарастващия терор, обезправяването под маската на патриотизма на цял един народ.   Ще се спра на споменатите отделни елементи по-обстойно. Резултатът от вота свидетелства, че около половината турско население подкрепя едноличната власт на Ердоган, докато другата половина не иска да види родината си под едно бъдещо президентство на днешния си президент. На фона на минималната разлика между числеността на едните и другите гласоподаватели победата на Ердоган се превръща

Прочетено:1696
europa

    „Да бъде обезкуражен може само онзи, който си въобразява, че Европа може да бъде изградена само с едно „Сезам, отвори се!” или с една могъща вълна ентусиазъм. Нищо подобно няма да се случи. Една организирана и обединена Европа може да бъде резултат само от дълги и мъчителни усилия.”   Пол-Анри Спак, един от пионерите на европейската интеграция     Онова, което довчера бе неофициално, стана вече официално – макар и на един омекотен и щадящ реномето ни език. Става дума за Римската декларация, подписана в края на миналия месец. Ако досега се говореше за Европа на две, че и на три, скорости, в споменатия документ вече скорости няма – говори се само за „различна интензивност в развитието на отделните европейски държави”. И за слепеца обаче е ясно, че

Прочетено:3612
photo (28)_1

  Намираме се в етап от световната история в който навсякъде цари свирепо разделение между хората. Мислехме, че само в България  „силно любим и мразим“, но се оказа, че през втория мандат на президентството на Обама това разделение избухна и в Америка. Осемте години на Обама създадоха климат в който политическата коректност се превърна в нещо като болшевизъм срещу свободата на словото. Мозъците на цяло поколение бяха промити с негласното правило, че „ако не мислиш като нас, ти си враг, расист, хомофоб и мизогин“. Нюансите престанаха да същестуват. Всичко стана черно и бяло, всяко отклонение от „партийната линия“ на нео-либералите се наказва. Как това се случва е тема на друг текст, но се случва. Средствата не са така открити като в комунизма. Перфидността на изолацията на хората с различно мнение