Прочетено:4847
apartamenti

  Евтините държавнически апартаменти подсказват не само подкупността на сдобилите се с тях новодомци, а и нашата собствена морална евтиност. Проследявайки хватката, аз съм склонен да разбера по-скоро строителните предприемачи, предоставили на водещите ни държавници жилища на многократно по-ниски цени от пазарните. Доколкото хората на частния бизнес не са обвързани с регламентите, които ограничават (или поне би трябвало да ограничават) физическите носители на държавността, чрез подобни користни дарове алчните ни предприемачи си купуват благоразположението на алчните ни държавници. Обединяваща значи е алчността – двете алчности (частната и министерската) се срещнаха попътно, разпознаха се взаимно и си смигнаха орташки, за да изтъргуват българската държавност, за да я осребрят, както си знаят, подобаващо. Да бъде купен може, разбира се, само онзи, който е готов да се себепродаде. Е, случаят явно е такъв,

Прочетено:11763
Снимка: fugues.com

  Някъде към края на 50-те години на ХХ-ти век вече превъзпитаната от комунистическия режим буржоазна писателка Дора Габе била пратена в някакво начално училище да чете свои стихове на децата. Излязла пред тях видната поетеса и започнала така: „Мили деца, кое е най-святото, най-чистото, най-любимото на света?“ – „Партията!“ – в хор отговорили децата.   „Да, мили деца, така е – тъжно отговорила достолепната дама – Само че аз сега ще ви прочета едно стихотворение за майката“.   Комунизмът се постара да отнеме отличителните идентичности на „човека на миналото“, премаза с железен юмрук религиозните, етнически, национални, расови, полови и изобщо всички „предразсъдъци“, унищожи традиционния морал и по този начин реши, че ще сътвори новия човек – без минало, без предразсъдъци, без пол, религия, националност, даже без илюзии и заблуди.

Прочетено:11283
„Бай Ганьо“, Илия Бешков

    „Докога над страната ни бащина ще вилнее таз пуста простащина?!” Радой Ралин   Да използваш една простащина като леденото хоро за пиарски политически цели е също простащина. И обстоятелството, че въпросното хоро е народно и общонародно мероприятия, че цял един народ го играе (я физически, я метафизически), не го легитимира морално и граждански, а напротив: прави простащината още по-просташка. Защото не за автентична фолклорна традиция става дума в случая, а за една нововъведена и пришита с бели конци към историческото ни фолклорно наследство пошла приумица. Така не се създава фолклорно богатство – така се громи и унищожава фолклорно богатство.   Естествено, тактически оправдано е една политическа партия да яхне вълната на масите, да използва нейният ентусиазъм за собствените си пропагандни назначения. Това правят държавниците и в най-цивилизованите държави.

Прочетено:12373
fasada4

  „ – Как мина денят ти? – Както винаги – в очакване на залеза.” Елън Шрайбер   Тъкмо бях на път да се откажа и да реша, че разходката ми из фейсбук е преливане от пустото в празното, и окото ми грабна една сентенция, която портретира народопсихологията ни по-достоверно и от Иван Хаджийски: „Българите искат нещо да се случи, но се страхуват нещо да не стане”. В това присъщо от векове на нашего брата състояние се коренят всичките ни исторически и всичките ни актуални национални беди – това състояние ще трови битието и на потомците ни. Става дума не само за отказа ни да бъдем граждани – става дума за онази неделима от душевността ни инертност, за онази леност, която като че ли току-що е слязла на родна земя

Прочетено:6238
ledeno horo

  „Животът не е зрелище и не е празник – животът е трудно занятие.” Джордж Сантаяна   Чета ден след ден в публичното пространство и не вярвам на очите си – толкова непонятна, така немислима е гордостта, с която така масово и ненаситно се гордеят милиони мои сънародници. Наблюдавайки в екстаз и легендарното (има и легенди на негативизма) ледено хоро в Калофер, и надпреварата на ловците на кръста в замръзналите реки и езера по Йордановден, и нестинарските танци върху живи въглени, всички са уверени, че, видите ли, народ, който ходи по жарава и се къпе в ледени води, не може да бъде погубен – такъв народ е винаги и всякога оцеляващ, белязан съдбовно с белега на безсмъртието и възхода.   В тази си фанфаронада нашего  брата ми напомня удивително най-несъмнения

Прочетено:10989
Снимка: socbg.com

    „Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено. Хуманността, която отрича Бога, води до безчовечие.” Достоевски     Христовите празници са повод за размисли. Размисли, които мен ме отвеждат половин век назад – право в студентската ми младост. Сиреч, в дебрите на живковизма. Ето защо моят спомен не се топи в умиление, не възражда придружаващата коледното изживяване атмосфера на съкровеност, тишина и съзерцание – като всяко обществено явление под върховенството на Партията-ръководителка, и това протичаше година след година под надзора на Народната милиция. Нелогично, странно, абсурдно бе тъкмо най-светите дни като Рождество Христово и Възкресение да бъдат милитаризирани – като че ли празнувахме не победата на надеждата над безнадеждността, не всемирната любов Божия, не Спасителя и Спасението, а римската стража.   Спомням си как, преди да предостави нещата в

Прочетено:15013
Orban

  Виктор Орбан продължава да дава доказателства, че има собствена координатна система за демокрация, за пазарна икономика и европейски ценности. Днес арестуват разследващ журналист, утре закриват университет, в други ден закриват разследване за злоупотреби с еврофондове. Орбан гради своя версия на европейска Унгария, която разбираемо не се вмества в стандартните понятия и норми, но стъпва върху реални ексцесии в интерпретацията на същността на европеизма.   Можете да критикувате Орбан, и то с право, но той стъпва върху реални дефицити в управлението и политиката на Европейския съюз, които тихо и неусетно подменят християнските ценности на европейската цивилизация, като ги размиват с неясен мултикултурализъм. Без възпроизводство на духовните и идейни опори, наследени от историята, Европа се превръща в блуждаеща сила. Ако забранявате на европейците да възпитават в следващите поколения устояли във времето

Прочетено:22903
putin-erdogan

  Тези дни в столичния хотел „Шератън” по инициатива на Нов български университет, и по-специално на директора на Центъра за изучаване на европейските ценности към университета, проф. Георги Фотев, се състоя симпозиум върху отношението на българина към европейските ценности. Изследването, в което участват наши водещи изследователи (социолози, психолози, политолози и културолози), е съставна част от една широкомащабна, транснационална и лонгитюдна програма, която цели да установи мястото на фундаменталните европейски ценности в манталитета и бита на отделните европейски народи.   На ползата от събитието аз няма да се спирам – тя е видима и с просто око. Пътят ни към общоевропейска интеграция, която е жизнено важна за всички народи на Стария континент и особено за немощни държавици като нашата, предполага усвояването на европейските ценности, които ни обединяват, и придържането към тях.

Прочетено:24579
nato

  Външнополитическото поведение на Република България по най-актуалните проблеми на Европа и света можем да обобщим с една дума: неустановеност. От една страна София сигнализира към евроатлантическата общност, че е с Брюксел и Вашингтон срещу Турция и Русия, от друга страна обаче кокетира къде по-малко, къде повече открито с Москва и Анкара. Чрез това лицемерно поведение българската държава явно цели да си обезпечи спокойствие по всички интернационални фронтове, между които страната ни е притисната – не само геополитически. Плод на разногласията между коалиционните партньори, подобна еквилибристика си има обаче своя цена. В конкретния случай тази цена може да се окаже неочаквана за управляващата тройна коалиция. Вместо да стане приятел на всички, България рискува да настрои всички срещу себе си. Единствено средство срещу тази нарастваща опасност е изясняване на националната ни

Прочетено:2445
Войниците на Ислямска държава. Снимка: Wikipedia commons

  „Отдавна трябваше, о, Катилина,… да претърпиш смъртта, която готвиш за всички ни!” Цицерон, „Първа реч против Катилина”   Казвал съм го неведнъж, но ето че последните кървави атаки в Барселона ме подканват да го повторя отново: Начинът, по който ние, европейците, водим от началото на хилядолетието тази проклета антитерористична война, е обречен. Колкото и обучени, колкото и виртуозни да са специалните части на западноевропейските държави, двубоят срещу фанатизираните орди на Ислямска държава и Алкайда, които не само не се страхуват от смъртта в името на Аллаха, а и копнеят за нея, е двубой с предизвестен изход. Те ще продължат да ни избиват по улиците и заведенията на големите европейски центрове, ние ще ги преследваме и убиваме, но впоследствие, следварително – не и предварително. Дори когато полицията съумее да предотврати