Прочетено:1579
donald-trump

  На 29ти април 2017 г. беше стотният ден от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и в духа на традицията от президентството на Франклин Делано Рузвелт (1932-1945 г.) насам, американците се стремят да разберат какво от обещаното по време на предизборната кампания е постигнал новият им президент и какво не. Според тези доста условни стандарти, Тръмп не успя да изпълни своето обещание номер едно – да отмени здравната схема „Обамакеър“, най-славеното законодателно постижение на предшественика си и да я замени с нова програма. За сметка на това той изпълни второто си най-значимо обещание от кампанията, а именно да номинира нов консервативен съдия във Върховния съд на Съединените щати и да получи одобрението на Сената за назначаването му. Освен това, към края на този начален период вече имаше несъмнени признаци,

Прочетено:1257
Photo: Wikimedia Commons/ Michael Vadon

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1117
WBalkans

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1379
zaev

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1531
dodik-referendum

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1489
eu

  С голяма шумотевица ЕС обяви своята среща в Братислава от 16ти септември за форум от решаващо значение, на който европейските лидери са направили преглед на състоянието на съюза след Брекзит и на бурната година, в която над един милион имигранти са влезли само в Германия. На предишните срещи от този тип най-експлоатираната мантра беше „все по-близък съюз“ като панацея за всички проблеми. Не и този път. Срещата започна с изказаното мнение от реалния шеф на ЕС, Ангела Меркел, че ЕС е в „критично състояние“, с което изпадна в леко противоречие с изказаното един ден по-късно от Юнкер в речта му за състоянието на Съюза, а именно, че ЕС не се разпада. Възможно е и двамата да имат право, но ако Братислава демонстрира нещо, то е, че консенсусът на членовете

Прочетено:16797
zname

  В различно време различни руски политици са преминавали прага на приличието и доброто възпитание, като откровеността и арогантността им е произвеждала поредния медиен залп по обърканата българска публика. Не се мъчете да разгадавате някакъв особено дълбок стратегически смисъл. Това е политическо хулиганство, реакция без задръжки, което си позволяват, защото разчитат, че няма да има ответна реакция. Малко шум по социалните мрежи, но сериозна реакция от политици, правителство или специални служби. Както се казва, докато ние се възмущаваме, Те вече питат за цената на сделката и за своите комисионни.. Точно както посланик Чижов ни нарече „троянски“ кон след като вече бяхме влезли в Европейския съюз и преминали Рубикона на тоталната зависимост от Русия.   Защо го правят?   Да започнем с общия контекст. В думите на руския депутат няма нищо

Прочетено:4631
Photo: Wikimedia Commons

  „Песимизмът се превръща в самоизпълняващо се предсказание, което се възпроизвежда блокирайки нашата воля да действаме.“ Хауърд Зин   След охладняването в отношенията между Русия и Турция и доминиращия геостратегически контекст в личната дипломация на Ердоган и Путин – мнозина анализатори бяха категорични, че в отношенията между двете страни настъпва безпрецедентен етап на стратегическо партньорство. Стигна се дотам да се внушава, че двамата авторитарни лидери заедно могат да причинят достатъчно силни трусове в международната система, променяйки крехки баланси и ерозирайки отвътре кохезията в ЕС и НАТО.   Това е не само погрешна преценка, която пренебрегва очевидни факти. Като хипотеза, подобна интерпретация отваря възможност за откровени манипулации и самопричинени щети. Истината е, че сходството в имперския генотип на Путин и Ердоган и общите им опоненти – реални или въображаеми – не преполага по подразбиране

Прочетено:2238
Снимка: Wikimedia Commons

www.americanthinker.com/articles/2016/08/the_real_weak_link_in_europe.html   Няколко седмици след Брекзит мрачните оракули, предвещаващи гибел след събитието, са си взели заслужена почивка от обявяването на предстоящия край на Великобритания, ЕС, а вероятно и на света. Затова можем да се възползваме от тази възможност и да помислим дали няма по-добър кандидат за тези прогнози  за „края на света“ – Германия. На пръв поглед това, разбира се, звучи абсурдно по отношение на най-голямата икономика в Европа, с най-стабилното правителство, представляваща, ако не основен, то поне един от стълбовете на ЕС и еврото. В този смисъл, как бихме могли дори да споменаваме наличието на дестабилизиращ фактор? Германия може да е всичко изброено по-горе, но само в сравнение с останалата част на ЕС, която е в икономически застой в продължение на цяло десетилетие и е обхваната от политическа нестабилност