Прочетено:5954
ilian vassilev

  В книгата си пиша и за хората на Промяната, защото в последна сметка и проблемите и решения възникват на равнището на човека. Особен пиетет храня към този най-рядък тип хора у нас – реформаторите или „левитиращите“ политици. Не тези, които се етикетират като такива, а онези, които реално могат и знаят как да правят реформи поради специфичния микс от знания, квалификация, ценности и черти на характера. Подобни хора са изключителна рядкост, защото българските условия на правене на политика и в по-общ аспект на съществуване, те остават с текущ житейски и политически пасив, с неясната надежда историята да бъде по-справедлива към тях. Точно както са били и възрожденците и „лудите“ глава, които вдигат въстанията ни – всички те са били малцинство, изключителна рядкост. Но са съумели чрез саможертвата и лудостта

Прочетено:2287
quo-vadis-bulgaria1

  Втората група български граждани с типизирана реакция на глобалната среда  – са това което наричам локалните глобалисти, – те могат да усвоят целия свят, но базовият им лагер си остава България. Гледат на света като място за житейска реализация, но без перманентна или продължителна смяна на географията – прекосяват границата за да решат конкретна задача за различен период от време – образование, работа, квалификация, бизнес, туризъм. Често имат по-няколко „лагера“ в чужбина, но основният адрес си остава България, защото не намират проблем с локалността си като ограничение. Напротив, виждат в това предимство, защото имат нужда от здрав тил и съдействието на националната държавата и нейната свързаност за да реализират идеи и планове. Рядко го получават, но понякога е задължително – примерно международните чиновници – те винаги имат нужда от

Прочетено:2609
quo-vadis-bulgaria1

  Книгата ми „Qvo Vadis България 2018. Втората Вълна на прехода“ не е някакъв завършен продукт с окончателни философски и житейски изводи. Тя е моментна снимка на времето, в което живеем. В този смисъл е постоянно отворена и незавършена книга, която трябва всеки читател да допълва.   Преди 82 години – брошура със същото име „Кво Вадис България“ пише един голям българин – Иван (Ванче) Михайлов, лидер на ВМРО.  Едно твърде тежко и тъжно четиво, в което той споделя разочарованието си от българския политически елит, от неговата неспособност да се издигне над егоистичните си интереси в името на България. Напуска страната и никога повече не се връща. Емиграцията като терапия на отчаянието не е от днес.   Отговорът на въпроса „Къде отива, България“ не е заключен само в диагностиката на