В разгара на испанската гражданска война Сталин заповядва да се започне разправа с Работническата партия за марксистко единство (POUM). Тази партия е създадена по времето на Втората испанска република и обединява леви сили, които не приемат диктата на Кремъл. За кратко време POUM успява да надмине по численост сталинистката комунистическа партия на Испания. Още в началото на гражданската война, към POUM се присъединява и английският писател Джордж Оруел. През 1937-ма година партията е забранена, а нейни активисти, включително и Оруел са изправени пред съда в показни процеси по съветски образец., които историците наричат „Московските процеси“ в Барселона. Един българин ръководи кампанията за оклеветяването на POUM.
Други изследователи на творчеството на Оруел смятат, че прасето Квик всъщност е партийният орган „Правда“. Но писателското въображение често работи другояче – дали първообразът на Квик не е персонализация на един българин, който клевети и преследва самия Оруел?
Първите щрихи на образа на Квик и някои други по-дребни животни в приказката на писателя, според мен, се оформят от личния сблъсък на Оруел със сталинистките методи в Испания. Именно в барселонската „животинска ферма“ по време на гражданската война, масирано се оклеветяват дейците на POUM. Разгръща се дезинформационна кампания в контролираните от Кремъл испански вестници, за да бъдат омаскарени тези хора като предатели на републиката и фашисти. Следват арести, убийства на някои от ръководителите на POUM, сред които и на председателя на партията Андреу Нин. POUM е забранена. За първи път извън Съветска Русия в Каталония се провеждат показни процеси, подобни на тези срещу Каменев и Зиновиев.И така са наречени още тогава – „Московските процеси“ в Барселона. Джордж Оруел също попада под ударите на сталинистите, но тъй като не са успели да го заловят е съден задочно.
Клеветническата кампания, която трябва да окаля дейците на POUM се ръководи от българина Стоян Минев. Той е изпратен в Испания главно с тази цел – да организира омаскаряването на противниците на Сталин и така да подготви почвата за московските процеси. Оруел вече познава добре съветските методи, но за първи път е техен пряк свидетел и понася върху себе си ударите на сталинистката пропаганда. Няма информация дали апаратчикът на Коминтерна Стоян Минев и английският писател Джордж Оруел са се познавали лично в периода преди гоненията срещу POUM. Но от множеството свидетелства на оцелели дейци на партията е ясно, че в републиканска Испания са знаели за зловещата роля на Минев за дискредитирането им в печата. Моето предположение, че Стоян Минев е първообраза на пропагандното прасе Квик във въображението на Оруел, може и да не е вярно. Но със сигурност авторът на „1984“ и „Фермата на животните“ е бил напълно наясно с механизма за фабрикуване на обвинения за показните процеси. В документалната си книга за онзи период „Почит към Каталония“ той пише, че обвиненията в шпионаж срещу POUM се основават единствено на статии в контролирания от Сталин печат и фабрикациите на инфилтрираната от съветски агенти тайна полиция на републиката. А тези операции са били ръководени от Минев.
Но само статии във вестниците изглежда не са били достатъчни и Стоян Минев решава да публикува специална книга с фалшиви обвинения, клевети и манипулирани документи срещу подсъдимите. Майсторът на коминтерновската пропаганда нарича книгата „Шпионаж в Испания“. Автор на фалшификата е колективният псевдоним „Макс Ригер“. По идея на Стоян Минев предговорът е написан от известния католически писател Хосе Бергамин. По указания на Минев няколко журналисти пишат доносите, като последната редакция е негова. Миналата година стана ясно от обемния исторически труд на Борис Володарски*, че човекът на НКВД Александър Орлов също е участник във фалшификата на Минев.
Изследователят на Втората република в Испания Агустин Гиламон** също пише, че Стоян Минев е ръководител на кампанията за оклеветяване на Работническа партия за марксистко единство (POUM), както и за манипулиране на правосъдната система. Според Гиламон, апаратчикът на Коминтерна Минев и създаденият за тази цел щаб на контролираната от Москва испанска комунистическа партия не оставят нищо на случайността и предоставят на прокуратурата всички възможни извори за осъждането на обвиняемите. А в голямата си част тези материали са груби фалшификати.
В книгата „Испанският марксизъм срещу съветския комунизъм“***, авторите Виктор Алба (пряк участник в онези събития) и Стивън Шварц описват някои от методите за омаскаряването на убития по-късно председател на POUM Андреу Нин. Машината за доноси на Стоян Минев първоначално пуска компромати за Нин, които го обвиняват, че никога не бил работил и парите идвали явно от Адолф Хитлер. В течение на клеветническата кампания обвиненията вече не се свеждат само до компроматни подхвърляния за корупция, а във вестниците се публикуват открити обвинения за колаборация с фалангистите и шпионаж. Последният удар на Стоян Минев в навечерието на процеса е книгата „Шпионаж в Испания“.
Кой всъщност е Стоян Минев? Един български болшевик, висш функционер на Коминтерна, любимец на Сталин, който се подвизава под множество различни имена. Майсторът на мръсната пропаганда е познат също като „Иван Петрович Степанов“, „Лоренцо Ванини“, „д-р Шаварош“, „Лебедев“, „Иванов“, „Ришар“, „Фоциус“ а също с кодовите имена „Каутски“, „Морено“, „Бернардини“ в кореспонденцията на Коминтерна.
Някога Шекспир бе писал: „Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име.“**** Какъв е дъхът на човека на Москва с многото псевдоними? За него и за неговите господари и съратници Джордж Оруел пише в едно писмо до своя приятел Хом: “ Можеш да помиришеш – смърди. Всички морално чисти хора разбраха още от 1931 година, че руският режим смърди“.
Повечето изследователи на гражданска война поставят дейността на Стоян Минев като съветник на сталинистката компартия в Испания наравно или дори на по-високо равнище от другите пратеници на Коминтерна. А те са хора, които в един или друг период са ръководели комунистическите партии на своите страни – италианецът Палмиро Толиати, аржентинецът Виторио Кодовила, унгарецът Ерньо Герьо. В България Минев е почти неизвестен. Единствено историкът-испанист проф. Драгомир Драганов***** беше написал кратък коментар преди 26 години към анализа на Стоян Минев за причините за провала на Втората република. Не е ясно дали Минев е посещавал родината си след съветската окупация на България Здравето му се влошава в началото на 40-те години и Минев вече не е толкова активен. В края на живота си се занимава с научна дейност. Няма данни това да е било „политическа“ болест и затова да се е оттеглил. При Сталин е нямало подобен вариант. Още по времето на гражданската война в Испания, съветският консул в Барселона Владимир Антонов-Овсеенко е отзован, осъден на един от показните процеси в Москва и екзекутиран през 1938 година. Същата е участта и на съветския посланик в Мадрид Марсел Розенберг, който е разстрелян същата година.
В края на краищата „московските“ показни процеси в Барселона завършват с шумен провал. Стоян Минев многократно предупреждава Коминтерна, че съветската инфилтрация в испанската съдебна система е недостатъчна. В строго секретния си доклад до Москва след процеса, Стоян Минев нарича меките присъди скандални. А Москва е искала смъртни присъди, по подобие на процедите в Съветска Русия. .Падат всичките скалъпени обвинения за шпионаж. Има осъдени, но за размириците в Барселона през 1937 година, известни като „майските събития“. Тогава има сблъсъци между различни фракции на републиканците.
В заключение бих искал да се върна към моето предположение, че Стоян Минев е прототипа на прасето Квик(Squealer) от анти-утопията на Джордж Оруел „Фермата на животните“. Един от споменатите по-горе автори Виктор Алба (литературен псевдоним на испанеца Пере Пагес), който най-убедително анализира мрачната дейност на пратеника на Коминтерна, всъщност е гид и преводач на Оруел в Каталония от самото начало на престоя му там.
* Stalin’s Agent: The Life and Death of Alexander Orlov
Boris Volodarsky. Оxford University Press
** El terror estalinista en Barcelona 1938 Agustín Guillamón
Aldarull & Dskntrl.ed!, 2013
*** Victor Alba, Stephen Schwartz Spanish Marxism Versus Soviet Communism: A History of the P.O.U.M. Transaction Publishers (February 28, 2009)
**** Превод Валери Петров
*****Драгомир Драганов „Сталинизмът, Коминтернът и гражданската война в Испания в доклада на Ст. Минев до Президиума на ИККИ „Причините за поражението на испанската република“. В сб. Коминтернът, ВКП(б), БКП, София 1990
