Как България може да направи огромен скок напред?

Как България може да направи огромен скок напред?

bulgaria_skok

В предишната си статия за Bulgaria Analytica  определих животът в условията на развития изкуствен интелект (ИИ) като най-добрият съюзник на България. За да се изгради този съюз максимално успешно, българите трябва да осъвременят своите комуникационни способности. ИИ индивидите говорят помежду си със средствата на математиката и програмните кодове. Българите трябва да разберат техния диалог и да се включат в него. Това изисква наличието на по-добра система на обучение, преди всичко.

 

Защо казвам „обучение“, а не „преподаване“? Защото преподаването е информация, която се предлага, а обучението е информация, която се усвоява. Имало едно време, когато повечето хора разбирали (да перифразираме Марк Твен), че в никакъв случай не трябва да се позволи на учебната система да пречи на нашето образование. В днешно време, обаче, тези два процеса са здраво преплетени, за зло или добро. За добро, защото има много за научаване и училищата ни направляват в това бързо и ефективно. За зло, защото повечето училищни системи са тесногръди бюрокрации, ориентирани към посредствеността.

kids-maths-copy

Началното и средното образование в САЩ предлага ярък пример за това. Съединените щати харчат над 10 000 долара годишно за всеки ученик – повече от БВП на глава от населението в България – и тази сума се разпределя сравнително равномерно. Въпреки това, собствените и предпочитани тестове на образователната система в САЩ показват, че едва 20% от осемнайсетгодишните са готови за по-високото ниво курсове, наречено „STEM“ (съкратено от „наука, технологии и математика“). Преобладаващото обучение по математика на учениците е насочено към запаметяване на правила за изчисляване на ръка, сякаш не съществуват евтини електронни калкулатори вече четиридесет години. Не е чудно, че толкова малко младежи продължават образованието си в сферата на науката и технологииге и че САЩ не може да запълни стотици хиляди високо платени работни места без чужда помощ.

 

Що се отнася до България, недостатъците в образованието в областта на науката и технологиите в САЩ и Западна Европа предлагат огромни възможности тя да ги настигне. В България има квалифицирани кадри в тези сфери – учители и учени с експертни познания в областта на софтуера. България разполага с модерна комуникационна мрежа на цялата си територия. Тя е отворена за търговия, инвестиции и потоци от квалифицирана работна ръка. Страната е заслужила и добрата си репутация като подизпълнител с ниска цена и високо качество във високите технологии.

 

Освен това, никога досега не е било толкова лесно да се получи образование в сферата на науката и технологиите. Интернет предоставя безпрецедентно богатство от информация на една ръка разстояние. Университетските консорциуми като Корсера (www.coursera.org) и по-неформални опции като Udemy (www.udemy.com) предлагат евтини онлайн курсове. GeoGebra (www.geogebra.org) предлага безплатно софтуер за обучение по математика с над половин милион предоставени от потребителите демонстрации, които са лесни за изтегляне и промяна. Фондацията СК-12 (www.ck12.org) предоставя множество безплатни и напълно пригодени за кустомизация онлайн учебници по математика и естествени науки. Академията Codecademy (www.codecamy.com) пък предлага безплатни курсове за кодиране на 11 различни езици за програмиране, а Khan Academy (www.khanacademy.org)  хиляди кратки безплатни видео лекции, насочени към почти всички области от STEM на първично и вторично гимназиално ниво и дори начално ниво на висше образование. Проверете и какво предлага Mathletics (www.mathletics.com) … Е, добре. Разбрахте каква е идеята. Списъкът е дълъг и не свършва дотук.

 

Самият софтуер е все по-отворен. Основни програмни езици в STEM като Python и R отдавна се свалят безплатно, заедно с обширна документация (виж www.python.org или www.r-project.org). Нещо повече, много експерти споделят висококачествени аналитични пакети, които улесняват прилагането на езиците. Действително, тези безплатни пакети са това, което прави Python и R толкова популярни в сферата на науката и технологиите. В продължение на години най-големият проблем за начинаещите беше изобилието от информация – как да се намерят добри пакети и да се поддържат актуални, с корекции и подобрения? Този проблем вече не съществува. Фирми като Enthought (www.enthought.com), Continuum (www.continuum.io) и Rstudio (www.rstudio.com) сега предоставят широкообхватни набори от пакети, които са лесни за актуализиране – безплатно или при желание за допълнителна функционалност, на умерена цена. Искате да споделяте с колеги и да насърчавате съвместната работа, без да рискувате да настъпи бъркотия? Използвайте Github (github.com). Искате да намерите нови научни открития, без да чакате списанията да ги публикуват? Проверете в arXiv (arxiv.org).

 

Разбира се, възможностите за българите са отворени и за много други народи. Индия, например, може да се похвали с голямо наследство в областта на математиката, с огромен пул от добре обучени таланти на ниска цена, като подизпълнител с впечатляваща репутация, с допълнителния комфорт във владеенето на английски език – езикът, който повечето ИИ разработчици използват.

 

Как може България да направи скок напред в това обучение? Ето някои практически идеи:

 

1) В първата фаза на началното училище да се запознават децата със Scratch, чудесен и забавен графичен език за програмиране за деца. Езикът е разработен от Масачузетския технологичен институт и е все още базиран там (scratch.mit.edu). Напълно безплатен и достъпен на повече от 40 езика, включително български, той предлага 15 милиона споделени проекти.

2) В средните училища да се предложи Python, който е по-версатилен от R и по-лесен за изучаване от Java и от други предишни стандарти.

3) В гимназиите да се изучава Python, в колкото се може повече курсове на обучение. Това включва обучението по изкуство, тъй като езикът Processing (processing.org), който изпозва Python, е превъзходно средство за разработването на динамична компютърна графика.

4) Да се реформира и модернизира обучението по математика така, че да стане много по-забавно, гъвкаво и ускорено. Ако това изисква жертви в наизустяването на изчислителни умения, така да бъде – телефонът Ви вероятно може да калкулира по-добре от Вас. Аз лично можах да преподавам смятане на 12-годишни деца, макар да имам само основно ниво по алгебра и геометрия. Можете да намерите евтината ми електронна книга от 150-страници „Как да играем на смятане“ (оригинално заглавие на англ. език „How to Play Calculus“)  в Ibook или Kindle формат.

Снимка: Клуб Z
Снимка: Клуб Z

5) Да се преобърнат стандартните учебни процеси, така че учениците да гледат лекции онлайн у дома и да използват училището за правене на упражнения и проекти в групи. Това е много по-забавно и за учителите. Те стават лични инструктори и наставници, вместо скучни преподаватели.

6) Да се превключи от обучение, насочено към възрастта, към учене, насочено към постижения. Различните ученици учат с различни темпове и те се учат по-добре, когато са групирани с ученици от ниво, подобно на тяхното. Разбира се, някои ученици в STEM ще са по-напред от другите, както някои спортисти напредват повече от другите. Но като цяло, повече ученици ще напредват по-бързо, с по-голямо удовлетворение и удоволствие, когато екипите са със сравнително сходни способности.

7) В университетите и технически училища, да се използват онлайн курсове в ИИ-свързаните области (машинно обучение, научни данни и т.н.), доколкото е възможно. Тази сфера се развива толкова бързо, с такъв огромен недостиг на квалифицирани учители, че трябва да намерим онлайн експертен опит възможно най-подходящо и бързо. Един от моите лични фаворити е курсът по машинно обучение, преподаван от Андрю Нг (Andrew Ng), професор в Станфорд и съосновател на Корсера  (www.coursera.org/learn/machine-learning). Използвайте български персонал като сътрудници, за да помогнете на учениците при решаването на проблеми, насърчаване на работата в екип и за да следят проекти.

8) Да се търсят международно утвърдени методи за удостоверяване на постижения. Нека си го кажем: ние, хората сме по-добри в това да лъжем другите и себе си за това, което сме направили или можем да направим, отколкото в действителното правене на нещата. Твърдението, че притежаваме ИИ умения не е по-различно, освен че онлайн източниците правят маменето по-лесно от всякога. За да спечели и запази международната си репутация за високо качество, България трябва да приеме най-добрите стандарти, които е в състояние да намери, да наложи справедливи стандарти за изпити и да покани чуждестранни експерти, които да помогнат със съвети и за установяване и удостоверяване на качеството.

9) Да се организират конкурси за учащи се на всички нива. Смисълът не е в самите победи и да изберете най-добрите, а да се предизвика приятелска конкуренция, която показва най-доброто във всички. Разбира се, това не може се направи ефективно, без да се похвалят победителите. Давайте признание на това, което правят техните учители; те правят толкова много за човечеството като споделят своето ноу-хау и рядко се възползват напълно от стойността, която предоставят.

 

От Кент Осбанд

 

Превод от английски език: Саша Николова

Оставете коментар

Още
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…
Кризата с COVID-19 - „перфектната буря“ или шанс за националната сигурност

Кризата с COVID-19 - „перфектната буря“ или шанс за националната сигурност

Със сигурност кризата дава перфектен повод за натиск върху бюджета за отбрана и за пренасочване на средства към други сектори.…