Провалът на сделката ЕС-Канада и опасността от европейски изолационизъм

Провалът на сделката ЕС-Канада и опасността от европейски изолационизъм

EU Canada_new

 

Какво е споразумението между ЕС и Канада?

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Comprehensive economic and trade agreement – CETA) e най-голямото търговско споразумение, което ЕС трябваше да подпише с трета страна в досегашната си история. Сделката се състои в премахване на 98% от митата за търговия, пълно отваряне за директни инвестиции и достъп на компании от двете страни на Атлантика до обществени поръчки. Преговорите се водят 2009 година насам и макар че документът бе изработен формално през 2014, Европейският съюз се затруднява да го подпише и ратифицира поради сложния вътрешен конфликт на интереси и юридическата сложност на ратификацията. През последните две десетилетия Канада се развива като социална държава от европейски тип с високи стандарти за защита на потребителя и сериозни екологични регулации и при сделката с нея отсъстваха повечето притеснения валидни за TTIP – другото голямо трансатлантическо споразумение със САЩ – че европейските стандарти за качество и екосъобразност може да бъдат компрометирани. В този смисъл СЕТА се разглеждаше като тест и прелюдия към подписването на TTIP. Тя изглеждаше по-лесната за ратифициране сделка, която трябваше да издигне авторитета на ЕС и да даде инерция за подписването на по-противоречивото споразумение със САЩ.

Photo: Wikimedia Commons
Photo: Wikimedia Commons

Въпреки протестите на активисти в Германия, Холандия и Франция и откритото недоволство на някои местни и национални парламенти като тези във Валония и Румъния, до началото на юни Жан-Клод Юнкер беше уверен, че СЕТА ще бъде одобрена от Европейския съвет и ще се подпише официално между Комисията и канадската делегация по време на посещението на премиера Трюдо в Брюксел през октомври. “Не ме е грижа за мнението на националните законодатели” – заяви твърдо Юнкер в началото на юни, категоричен, че подписването на споразумения за търговия с трети страни е ексклузивна компетенция на ЕС по силата на ДЕС и ДФЕС.

 

Резкият завой

В края на юни и началото на юли ЕС понесе два много тежки удара, които принудиха Юнкер, както и търговския комисар Сесилия Малстрьом да излязат с напълно нови изявления. На заседание в Страсбург на 7-ми юли, Малстрьом заяви, че СЕТА ще бъде третирано като споразумение от смесена компетенция и ще трябва да бъде ратифицирано поотделно от всички национални и дори провинциални парламенти, които имат законодателна власт. Това означава поне 38 камари, като всяка от тях, включително парламентът на Валония например, може да блокира подписването на споразумението, договаряно в продължение на 7 години. Двата удара, които доведоха до този рязък завой, бяха Брекзит от една страна и откритото противопоставяне на германското и френското правителство срещу идеята за ексклузивна ратификация от страна на Комисията от друга. Брекзит означава, че най-горещият привърженик на сделката с Канада, макар и да не напуска веднага Съвета, практически се маргинализира като играч в Брюксел. Междувременно френския държавен секретар по търговията и германския икономически министър остро разкритикуваха Юнкер, определиха желанието му за ратификация на европейско равнище за “невероятно” и ”глупаво” и в някакъв смисъл се възползваха от ситуацията с Брекзит, за да изтъкнат аргумента, че в светлината на надигащите се евроскептични настроения не би било мъдро Комисията да действа толкова недемократично.

 

Базата за процедурата по ратификация

Демократично или не, намерението на Юнкер беше изцяло в рамките на европейското право. По смисъла на Договора за Европейския Съюз, общата търговска политика е ексклузивна компетенция на Съвета, Комисията и Парламента в рамките на т.нар. обикновена законодателна процедура. Процедура по ратификация на подобни решения от националните парламенти(да не говорим за провинциалните) не съществува и не е уредена никъде. Фактически Малстрьом упомена това по време на изказването си в Страсбург – “Наясно сме, че юридически имаме компетенцията да подпишем споразумението, но предвид ситуацията в Съвета, разбираме че ще се наложи да се ратифицира от националните парламенти в интерес на по-бързото подписване.” Разбира се, това е нонсенс. Най-напред, пределно ясно е, че няма начин около 40 камари да ратифицират споразумението. Тази процедура го обрича на почти сигурен провал. А дори да се съгласят, което е в сферата на фантастиката, това изобщо не е в интерес на бързото подписване – последната такава процедура отне пет години, за да се подпише споразумение с Южна Корея, което не беше нито толкова обширно и ангажиращо, нито залогът беше толкова голям. Ако подобна процедура е по-бърза от нормалната процедура в Съвета, това означава само едно – Германия и Франция са заплашили с бойкот и ратификация там изобщо не може да се случи, а ратификацията от националните парламенти е просто фарс, за да не си изцапат те ръцете с провалянето на тази сделка, а да го отдадат на демократичния процес.

 

Вътрешните лобита в Европейския съвет и лобитата на лобитата

Ясно е, че когато двете държави с най-тежък глас (тъй като той зависи от населението) в Съвета се обявят против нещо, то няма как да се приеме. Германия и Франция си спечелиха много основателни критики през годините, заради начина по който доминират Съюза с числено превъзходство над останалите страни. Тези критики обаче обикновено се отправяха, когато Германия и Франция се опитваха да придвижват някой закон, който да засили интеграцията, да свали още бариери между страните и да прехвърли още от техния суверенитет в ръцете на европейските институции. Затова в този случай е изненадващо и необяснимо на пръв поглед защо германците и французите провалят сделка, която щеше да отведе интеграцията на ниво, което досега съществуваше само на хартия и щеше да издигне престижа на Комисията като легитимен представител на Европа в международните икономически отношения. Обяснението е много просто, но и много болезнено. В един централизиращ се съюз, Германия и Франция имат интерес от падането на вътрешните граници, но не и на външните. Те имат интерес от това да продават индустриалната, земеделската продукция и финансовите си услуги на големия европейски пазар, но не и да се конкурират с американци и канадци за същия този пазар, който в последните десетилетия свикнаха да третират като свой. От една страна, роля играе гражданското лоби от различни зелени, червени и патриотични организации, които се притесняват за защитата на потребителя, екологичните опасности, секретността на преговорите, демократичността на прословутите инвестиционни арбитражи, на които компаниите ще могат да съдят правителства и други “проблеми” раздухвани от левите медии. Те се събират на внушителни митинги и правят многохилядни подписки за референдуми срещу TTIP и CETA. От друга страна, независимо от тях, но по твърде удобно съвпадение действат лобитата на големите германски и френски компании, които се чувстват комфортно на големия, но затворен и силно регулиран европейски пазар и не желят външна конкуренция. Както заяви британският консерватор и евродепутат със 17 години стаж, Дейниъл Ханън, на публичен дебат в Оксфорд относно Брекзит – “Когато стъпих в Брюксел за пръв път, очаквах че лобистите ще се борят за свобода срещу прекомерните европейски регулации. Тъкмо напротив, най-големите корпоративни гиганти желаеха регулациите и ги подкрепяха, защото можеха да си позволят да се съобразяват с тях, за разлика от по-малките си конкуренти. Те бяха пленили брюкселската бюрокрация и я използваха, за да издигат бариери пред всякаква конкуренция.” В крайна сметка правителствата на Германия и Франция няма как да не се съобразят с натиска на гражданите си и с интересите на едрия си бизнес, и не могат да бъдат обвинявани в някаква зла умисъл. Когато обаче гражданските движения се манипулират от левичарски медии със съмнителни връзки с Москва, където ще без съмнение ще аплодират пропадането на CETA и TTIP, когато бизнес интересите надделяват над интересите на потребителите в дългосрочен план, а отгоре на това Франция и Германия представляват около 30% от тежестта на вота в Европейски съвет, тогава цяла Европа има проблем.

 

Импликациите за ЕС в дългосрочен план

Както предизвикателно заяви търговският министър на Канада, Крисия Фрийленд, по време на посещението си в Брюксел миналия месец – “Ако ЕС не може да сключи сделка с Канада, то с кого може да сключи изобщо?” Действително, след очертаващия се провал на това споразумение, шансовете на TTIP драстично намаляват, тъй като договорът с Щатите е далеч по-мащабен, сложен и противоречив. Междувременно, начинът по който Габриел и Фекл принудиха Юнкер и Малстрьом да сменят позицията си, нанесе тежък удар по межуднародния имидж на Комисията и потвърди обвиненията на “брекзитърите”, че Комисията е в плен на правителствата в Берлин и Париж. Оттук нататък трети страни ще подхождат с недоверие към европейските лидери, водени от основателното притеснение, че те не са последната инстанция при подписването на такива договори и с тях не могат да се водят преговори на най-високо ниво, а на думата им не може да се разчита. ЕС е изправен пред един опасен парадокс – да премахва все повече вътрешни граници, като за сметка на тях изгражда все по-дебели външни граници; съюзът създаден за свободна търговия да се превърне в огромен бастион на протекционизма и изолационизма. Това ще означава все по-бавен растеж, все по-високи цени за потребителите и все по-малко иновации, защото младите и способни предприемачи ще отиват да реализират идеите си в САЩ, Канада, Австралия, Южна Корея, Сингапур и т.н.

 

От Тончо Краевски

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…