Идва ли краят на зелената шарада?

Идва ли краят на зелената шарада?

Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams
Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams

 

Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams
Photo: Wikimedia Commons/ Huw Williams

Неделя, 8 Май 2016 г. Изглеждаше сякаш една отколешна мечта на зелените в целия свят е на път да се сбъдне. На този ден немските вятърни и соларни инсталации, произведоха достатъчно електричество, за да задоволят 87% от потреблението на най-голямата индустриална сила в Европа. Зелените и съмишлениците им се радваха, защото най-накрая имаха доказателство, че чистите възобновяеми източници могат да ни снабдяват с цялата енергия, от която имаме нужда и дните на омразните изкопаеми горива изглеждаха наистина преброени. Уви, шумотевицата около това паметно постижение още утихваше, когато клакьорите на възобновяемата енергия претърпяха най-голямото си поражение от години – поражение, което може да спусне завесата на целия немски експеримент за преход към нова енергия („Energiewende“), който отдавна е гордостта, радостта и най-голямата надежда на фанатичните защитници на околната среда по целия свят. Ударът дойде под формата на нов енергиен закон, приет от Бундестага на 8ми юли 2016 г., с който радикално се ограничават държавните субсидии за проекти за възобновяема енергия, като те стават предмет на търгове и за първи път се поставя горна граница от 45% на дела на възобновяеми енергийни източници в енергийния микс. За да се разбере колко радикална наистина е тази промяна и защо тя може да доведе до изгубване на зеления рай, трябва да се върнем към обосновката и методите на Energiewende.

 

През септември 2010 г. коалиционното правителство на социалисти и зелени в Берлин прие закон за възобновяемата енергия (EEG), въвеждайки т.нар „преференциални тарифи“ (FiT), с което предостави на инсталиращите слънчеви и / или вятърни инсталации възможността да получават гарантирани държавни субсидии до 7 пъти пазарната цена на електроенергията, в продължение на 20 години. Както се казва в поговорката, на чужд гръб лесно се става богат и никой не се изненада, когато слънчевите и вятърни проекти нараснаха лавинообразно в страна, която не е известна нито със слънцето, нито с вятъра си. Законът EEG също така постанови, че енергията от възобновяеми източници трябва да се приема първа в мрежата, с което и предостави несравнима търговска изгода. За нула време Германия стана световен шампион по инсталации за възобновяема енергия и любимец на зелените. Тази икономически съмнителна политика бе продължена при канцлера Ангела Меркел от „консервативното“ коалиционно правителство, което също наложи забрана на ядрената енергия след Фукушима с напълно ирационалното предположение, че Германия може да пострада от подобно земетресение и цунами.

 

Неизбежните последици от този опит на правителството да посочва победители и губещи на пазара, на база политическите си щения, побързаха да излязат наяве. Някой трябваше да плати за огромните субсидии (до 80 Евро за мгвтч вятърна и до 490 Евро за мгвтч слънчева енергия или общо 100 милиарда щ.долара в периода между 2000 и 2011 г.) и Берлин бързо реши, че този някой е потребителят на електроенергията. И така, днес средният германски платец на електрическа енергия плаща възобновяема такса от 6,54 евроцента на киловатчас, в допълнение към най-бързо нарастващите разходи за електроенергия, които вече са сред най-високите в света. Според списание Forbes, през 2015 г. германците са плащали по 39,5 цента за киловатчас за битово потребление и 17,9 цента за индустриално, докато клиентите в САЩ са плащали 12,5 и 7 цента съответно. Не е изненадващо, че е създадена нова категория „енергийно бедни“ германци, които не могат да плащат сметките си за енергия. През 2014 г. – последната година, за която има данни – в най-голямата индустриална сила в Европа, на 351802 домакинства електричеството е изключено за неплащане и още 6,3 млн домакинства са получили предупреждения за изключване.

 

Но това не са единствените негативни последици от Energiewende. Огромните държавни субсидии, прекъснатият характер на енергията от възобновяеми източници, както и необходимостта да се поддържа базов товар в мрежата, са изкривили пазара до такава степен, че в пика на производството производителите често са принудени да продават или изнасят електроенергия на загуба, докато домакинствата продължават да плащат цени, които им излизат през носа. Субсидиите и разпадането на прехваления по отношение въглеродни емисии пазар на ЕС доведе до изчезването на всички, освен най-евтините производители, които най-често са централи, работещи с въглища. Днес чисти енергийни производители като ядрените изчезват и сравнително чистите газови станции не могат да се конкурират и биват заменени със замърсяващи производители, използващи лигнитни и кафяви въглища, които вече представляват 42% от общия брой. Това, разбира се, води до по-големи емисии на въглероден двуокис и е подигравка с крайната цел на Energiewende – нашето спасение от предполагаемите ужаси на глобалното затопляне.

 

И така, какво е бъдещето на историческия експеримент на Германия с енергия от възобновяеми източници? Възобновяемитe източници на енергия винаги са били обременени и често пъти обречени поради два основни проблема – прекъснатост и липса на хранилища на енергия. Първият завинаги ще остане актуален, но технологичният напредък в крайна сметка може да бъде в състояние да разреши втория. Дали това ще се случи навреме, за да спаси Energiewende, обаче, остава съмнително. Според наличните факти, най-вероятно ще се случи, това, което вече се случи в друг многообещаващ експеримент с възобновяема енергия в Европа, а именно в Испания.

 

Уроците от краткото и безуспешно увлечение на Испания по слънчевата енергия са добре документирани и не се нуждаят от дълго преразказване тук, с изключение на основните факти. В началото на 2007 г., испанското правителство реши да форсира развитието на фотоволтаични  соларни системи като решение на енергийните проблеми на една страна, която имаше малък ресурс от изкопаеми горива, но бе благословена с изобилие от слънце (50% по-високо лъчение от Германия). За да привлече инвеститори, държавата предложи изключително щедри условия от 5,75 пъти цената на енергията от изкопаеми горива, или 47 цента на киловатчас, гарантирани в продължение на 25 години и 4,7 пъти след изтичане на този период. Това представляваше невероятна вътрешна норма на възвръщаемост или печалба от почти 20%. Не е изненадващо, че инвеститори, опортюнисти и капиталисти-мошеници реагираха ентусиазирано на този подарък и само за две години планираните от правителството фотоволтаични инсталации с 400 мгвтч капацитет експлодираха до 3000 мгвтч. За съжаление, същото се случи и със субсидиите и натрупаните дефицити – от 194 млн. Евро през 2007 г., субсидиите стигнаха до 2,6 млрд Евро през 2009 г. и до 4,5 млрд. през 2012 г., а за същата година дефицитът достигна 26 млрд. Евро. Лице в лице с фискалното бедствие, Мадрид направи единственото рационално нещо, което можеше да направи – сложи на масата мораториум върху допълнителни фотоволтаични инсталации през 2012 г. и премахна с обратна сила преференциалните цени, които доведоха до цялото това безумие. Оттогава правителството е с дела за оспорване в съда от стотици компании, но е спечелило срещу всички досега. В същото време, 44000 от испанските 57900 фотоволтаични инсталации са на ръба на неплатежоспособността, работните места в сектора са се сринали от 41000 до по-малко от 10000 днес и най-голямата компания измежду тях, Abengoa, подаде молба за защита от фалит през март миналата година.

 

Обстоятелствата в Испания със сигурност са различни и не могат непременно да се приложат с лекота към ситуацията в Германия, но едно нещо изглежда същото и то е сляпата вяра и на правителствените служители, и на зелените фанатици, че възобновяемите източници на енергия са панацея за всичките ни проблеми, реални и въображаеми. Това наподобява някаква нова религия, основана на вярвания и страх, а не на науката и е малко вероятно, че е в състояние да осигури трайни решения на реални житейски проблеми.

 

От Алекс Алексиев

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…