Неясно бъдеще за ЕС на 60-годишния му юбилей

Неясно бъдеще за ЕС на 60-годишния му юбилей

europa

europa

На 25ти март 1957 г. шест европейски страни подписват Договора от Рим – събитие, положило началото на Европейския съюз. Договорът предоставя на европейските граждани четирите основни свободи (свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги), които, в съвкупността си са обет никога повече да не се позволи на тесните икономически интереси да се превърнат в причина за братоубийствени войни, като тези, опустошили Европа през 20ти век. И тъй като сега празнуваме 60-годишнината на Договора и най-дългия период в европейската история без голяма война, няма съмнение, че той е успешен по отношение на тази си конкретна цел.

 

И все пак, най-меко казано, тонът на тържествата е доста умерен, тъй като Великобритания вече официално поиска да напусне Съюза и съмненията по отношение на самото му оцеляване изобилстват. Как се стигна до това?

 

Случилото се изглежда много просто в ретроспекция. Първоначалните концепции на основателите на европейската идея – хора като Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Робърт Шуман, които са вярвали в личната свобода и конкуренцията – постепенно се заменят от социалистическите схеми на Жан Моне и с-ие, които мечтаят за Съединени щати на Европа, с едно голямо добронамерено правителство начело, знаещо какво е добро за хората, по-добре от самите тях. И така, те ни дадоха обща селскостопанска политика (ОСП), която трябваше да ни осигури най-евтината и висококачествена храна в света, но вместо това ни даде скъпо и неконкурентоспособно селското стопанство, което трябва да бъде субсидирано до безкрайност. Оказахме се и граждани на една силно административна държава, управлявана от неизбраните бюрократи от Европейската комисия, която става все по-недемократична. Това са всъщност причините за широко разпространеното омерзение от европейския проект сред неговите граждани, а не лошите популисти като Марин Льо Пен, Герт Вилдерс и Виктор Орбан. Тук посочваме само някои от проблемите, които трябва да бъдат решени спешно, ако ЕС иска да има бъдеще.

 

Бюрокрацията

 

Понастоящем (2015 г.)  има 134500 наредби, стандарти, съдебни решения и други елементи на законодателството, които са задължителни за всеки гражданин и за всички правителствени ръководители на ЕС. Сред примерите за „рационалността“ на Европейската комисия, са регламентите, ограничаващи кривите банани и краставици, така че те да не могат законно да претендират, че са банани и краставици, както и регламентът, постановяващ, че пиенето на вода не предпазва от обезводняване. Възможно ли е един нормален човек да намери смисъл в това правителствено безумие, което вилнее на воля и необезпокоявано. Но това е отделен въпрос. Крайно време е ЕС да реформира тази абсурдна държава, в която се превърна и да върне на националните правителства задачите, с които те се справят по-добре.

 

Отбраната

 

Римският договор е подписан в момент, когато Европа е почти възстановена икономически от опустошението на Втората световна война, но все още и е необходим чадъра на НАТО, за да се защити от комунистическия тоталитаризъм, който, от своя страна, я задължава да запази твърдата отбранителна позиция. И все пак, след като Студената война завърши с решителна победа за Запада и разпадането на Съветския съюз, европейците решиха едностранно, че никога повече няма да има нова война в Европа и спряха да харчат пари за отбрана. Много скоро след това броят на танковете в немската армия от 3500 падна до 250 и отбранителните способности в цяла Европа бяха осакатени по подобен начин. И когато днес администрацията на САЩ иска от своите партньори в НАТО да увеличат разходите си за отбрана, немският външен министър, Зигмар Габриел, твърди, че разходите за приемане на имигрантите в Германия следва да се отчитат като разходи за отбрана. Време е Габриел и други политици да прекратят абсурдните си брътвежи. Ако ценим съюза, тогава ще ценим и неговата отбрана. Ако инвестираме морално в това обединение, ще инвестираме и в защитата му. Страховете на източноевропейците от руската агресия са реални и оправдани, независимо от това какво тръбят Габриел и с-ие. Освен това е самоубийствена илюзия да се очаква, че повече от 70 години след края на Втората световна война Америка е по-заинтересована от защитата на Европа от самите европейци.

 

Мигрантите

 

Що се отнася до политиката по отношение на мигрантите, едностранното решение на Ангела Меркел, която е канцлер на Германия, а не на Европа, да отвори границите на Европейския съюз и да заплашва да наложи принудителни мигрантски квоти на източноевропейските държави, които не проявяват особен ентусиазъм, беше не само огромна глупост, но също така разкри една нова и сериозна разделителна линия между Изтока и Запада в ЕС. Европейският съюз трябва не само открито да признае, че политиката на Меркел беше катастрофална, но и да засили значително външните си граници и да покаже твърда игра в отношенията си с мераклиите за диктатори, като Ердоган.

 

Финансите и икономиката

 

Икономиката на ЕС, и по-специално на южния фланг, се управлява изключително зле. Основният виновник за положението там е въвеждането на еврото, което беше неуспешен опит да се постигне политическа интеграция с икономически средства. Този инструмент засече и доведе страни като Гърция, Испания и Италия до ръба на икономическата разруха. Въвеждането на изкуствено ниски лихвени проценти, след налагането на еврото, създаде илюзия за просперитет и класически балон, който сега се пръска. В много южни страни-членки банките разшириха кредитирането и към частния сектор с обеми, надхвърлящи икономическите резултати. В Испания през 2002 г., банковото кредитиране е 100% от БВП, а до 2007 г. се увеличава до 160% от БВП. Още по-лошо е положението в Гърция, която никога няма да изплати дълговете си. Няма да погасят дълговете си и длъжниците на банковата система в Италия, която е на ръба на пропастта. Време е да се сложи край на глупостите, прогласявани от Меркел, че краят на еврото ще означава и край на ЕС. Трябва да се даде възможност на държави като Гърция да излязат временно от еврозоната, за да си оправят собствената къща. В противен случай, има вероятност цялата евро къща от карти да фалира.

 

От Алекс Алексиев

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…