СЪВМЕСТНИ КОМЕНТАРИ НА БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЙНИ ЕКСПЕРТИ ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОР С ГАЗПРОМ И ГАЗПРОМ ЕКСПОРТ ПО ДЕЛО № AT 39816

ДО

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „КОНКУРЕНЦИЯ“

__________________________

Г-Н ИЛИЯН ВАСИЛЕВ,

Г-Н ТРАЙЧО ТРАЙКОВ,

Г-Н ВАСИЛ ЧАКЪРОВ,

Г-Н ВАСИЛ НАЧЕВ,

ОТ ИМЕТО НА

ИНИЦИАТИВА ЗА СПРАВЕДЛИВИ ЦЕНИ НА ГОРИВАТА

ЗЕДНО С НЕЗАВИСИМИТЕ ЕКСПЕРТИ,

Г-Н KРАСЕН СТАНЧЕВ,

Г-Н ЮЛИАН ПОПОВ

Г-Н МАРТИН ВЛАДИМИРОВ

Адвокат Първан П. Първанов

Нюйоркска Кантора за Международен Арбитраж

455 Мейн Стрийт

Iachambers.com

Ню Йорк, НЙ 10044

Представител на ИСЦГ и Независимите Експерти

Адвокат Ивайло Дерменджиев

АД „Симеонов § Дерменджиев“

Sd-legal.com

ул. “Алабин“ 8, ет. 7

София, България 1301

Представител на ИСЦГ и Независимите Експерти

__________________________

1. 1. В съответствие с поканата на Европейската комисия („Комисията“) от 13 март 2017 г. за коментари относно Предложение за ангажименти съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 („Регламент 1/2003“), подадено от PJSC „Газпром“ и „Газпром експорт“ LLC (общо наричани „Газпром“) по дело № AT 39816, експерти по енергетика от “Инициативата за справедливи цени на горивата“ (ИСЦГ), г-н Илиян Василев, г-н Трайчо Трайков, г-н Васил Чакъров и г-н Васил Начев, към които се присъединяват трима видни български независими експерти, г-н Красен Станчев, г-н Юлиан Попов и г-н Мартин Владимиров („независими експерти“), предоставят този съвместен коментар.

1. 2. Комисарят по конкуренция, г-жа Маргрете Вестагер, заяви: „Считаме, че ангажиментите на Газпром ще позволят свободното движение на газ в Централна и Източна Европа на конкурентни цени. Те се отнасят към нашите опасения по отношение на конкуренцията и осигуряват решение, ориентирано към бъдещето, в съответствие с правилата на ЕС. В действителност, те помагат за по-доброто интегриране на пазарите на газ в региона.“ Комисията счита, че предложените ангажименти “ще дадат възможност за трансгранични потоци на газ на конкурентни цени“. По-специално, за постигането на посочените цели по отношение на България, Комисията предлага да се приемат предложенията на „Газпром“ за:

• • Предоставяне на права за искане да се преразглеждат цените, ако цените на газа се различават от ценовите показатели в Западна Европа, включително и цените на конкурентните ГРЦ.
• • Премахване клаузите за сегментация на пазара в договорите за доставка на газ с българските клиенти, за да се позволи износ и внос на газ в/от други европейски пазари на природен газ. Ангажиментите на Газпром ще изискват дружеството да обяви за недействителни и нищожни клаузите за дестинация, както и други клаузи, които реално ограничават препродажбата на природния газ.
• • Да се изменят съответните договорни разпоредби за улесняване на трансграничните потоци на газ в България чрез приемане на искания за промяна на точките за доставка, посочени в договора, като по този начин стават възможни виртуални прехвърляния /“суап“/на газ от Унгария и Словакия в България.
• • Изменение на договорите с Булгаргаз и Булгартрансгаз, за да се отстранят всякакви клаузи, които представляват пречки за сключване на споразумения за взаимно свързване с България, Румъния и Гърция.
• • Газпром да се откаже от предполагаеми вземания, произтичащи от прекратяването на проекта „Южен поток“.

А. ЗА ИНИЦИАТИВАТА ЗА СПРАВЕДЛИВИ ЦЕНИ НА ГОРИВАТА И ПРИСЪЕДИНЯВАЩИТЕ СЕ НЕЗАВИСИМИ ЕКСПЕРТИ

3. 3. ИСЦГ е българска асоциация, оглавявана от прагматични, пазарно ориентирани български енергийни и правителствени експерти. ИСЦГ е създадена да се бори с прекомерно високите цени на горивата, плащани от българските потребители във всички сегменти. За ИСЦГ коментари дават г-н Илиян Василев, управляващ съдружник, „Енерджи солюшънс LLC“, политически анализатор и коментатор, и посланик на Република България в Русия между 2000 г. и 2006 г., г-н Васил Чакъров, изпълнителен директор, „Унивърсъл асет мениджмънт“, експерт по финанси и нововъзникващи пазари, г-н Трайчо Трайков, енергиен експерт с пряк преговорен опит с Газпром по ценообразуване, министър на икономиката, енергетиката и туризма в периода между 2009 г. и 2012 г., както и г-н Васил Начев, енергиен експерт и инженер. Към експертите от ИСЦГ са присъединяват независимите експерти г-н Kрасен Станчев, професор по икономика в СУ „Климент Оридски“, гр. София, г-н Юлиан Попов, експерт по енергийната политика на ЕС и г-н Мартин Владимиров, старши политически анализатор в Центъра за изследване на демокрацията („Независими експерти“).

Б. ОТНОШЕНИЯТА НА ГАЗПРОМ С БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО; БУЛГАРГАЗ И БУЛГАРТРАНСГАЗ – ФАКТИЧЕСКИ ПРОДЪЛЖЕНИЯ НА МОНОПОЛА НА ГАЗПРОМ В БЪЛГАРИЯ, КАКТО И ЛИПСАТА НА ДЪРЖАВЕН ИНТЕРЕС ЗА ПОСТИГАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНА ПАЗАРНА ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ

4. 4. Газпром е единственият доставчик на природен газ за България от 1976 г. Единственото местно газово находище „Чирен“ е изчерпано и преобразувано в хранилище за природен газ. „Газпром“ доставя газ до 1997 г. при относително ниска фиксирана цена, в замяна на извършени по време на Съвесткия Съюз строителни работи. Газпром прекратява този договор десет /10/ години преди изтичане на срока му. След 1997 г. Газпром начислява прекомерни цени, въз основа на непрозрачна формула, експлоатирайки позицията на Газпром като единствен доставчик на природен газ за България. Към момента на представянето на коментарите на България, страната продължава да бъде изключена от европейския спотов пазар и е изцяло зависима от руския газ, пренасян по газопроводи. Възникването на ликвиден вътрешен пазар на газ, както и надежден механизъм за определяне на цените, е понастоящем невъзможно.

4. 5. В допълнение към множеството антиконкурентни практики, посочени във Възраженията от Комисията, за да предотврати всякаква форма на конкуренция, и за да запази монополното си положение, Газпром последователно заговорничи с членове на българската изпълнителна и законодателни власти. Това е важно по две причини:  (1) Комисията трябва да направи особено внимателен преглед на позициите на българското правителство, Булгартрансгаз ЕАД и Булгаргаз ЕАД (изцяло държавно-притежавани дъщерни дружества на Български енергиен холдинг и ексклузивни партньори на Газпром в България), които се внасят в тези производства и това дали те се стремят да максимизират позицията на България и на българските потребители; (2) да спомогне за кричина оценка на същността и механизмите на предложените ангажименти от страна на Газпром и дали може реално да се очаква да заработят ефективно.

4. 6. Управляващата класа на България показва недостатъчна компетентност по отношение на реланостите на българския газов пазар и липса на видим интерес от постигане на истинска либерализация на пазара. На 24 април 2017 г. г-н Делян Добрев (назначен за отговорното по случая лице от ГЕРБ, партията, която ще е водеща в новото коалиционно правителство), заедно с г-н Николай Павлов (министър на енергетиката в служебното правителство), посочват като официална позиция:

„Служебното правителство се движи в правилната посока.  4 май не е крайният срок, тъй като дружествата от групата БЕХ /„Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“/ са подали последващи въпроси /към Комисията/. Те не се отнасят за преговаряне на цени с Газпром. Сега обсъждаме клаузите в договорите, а не нови цени. „Булгаргаз“ не монополизира пазара. След втората половина на 2016 г. съществуват стотици сделки, извършвани от различни дружества, които, въпреки че са с минимални обеми за природен газ, показват, че е внасян природен газ. Веднага след като цените на газа за чуждестранните пазари станат по-изгодни от тези на „Булгаргаз“, държавното дружество няма да бъде в състояние да се конкурира с търговците. Пазарът на природен газ в България е либерализиран…“

7. 7. Г-н Добрев подкрепя изявленията си с тестови „суап“ сделки (сделки за замяна), които станаха възможни за ограничен период от четири месеца, когато Газпром прие временно да не упражнява правата си за мониторинг, балансиране и контрол на качеството спрямо ОПС в България, Румъния и Гърция. Освен проверка на чисто техническата възможност да се изпълняват „суап“ сделки, всяка от тези сделки, както г-н Добрев признава, бе за незначителни обеми и без действителен позитивен ефект върху конкуренцията, който да може да бъде обективно отчетен. По времето, по което г-н Добрев говори за позицията на правителството, „Газпром“ вече е възстановил изпълнението на правата си /exemptions/. Понастоящем, всяка суап сделка изисква активно осведомяване и едностранно съгласие от Газпром за фактическото финализиране на суапа. Клаузите, които Газпром се съгласява да не прилага в продължение на четирите месеца са част от споразуменията за транзит с ОПС и представляват основните лостове, чрез които Газпром упражнява контрол над всяка планирана „суап“ сделка на територията на България, Румъния и Гърция. Както е обяснено по-долу, тези и други клаузи, които позволяват неоправдана намеса от страна на Газпром, не са застъпени в предлаганите ангажименти и представляват действителният инструмент за контрол, който Газпром се опитва да запази, докато предлага, до голяма степен, повърхностни ангажименти. Също така г-н Добрев пропуска да спомене съществуващите технически пречки, които трябва да бъдат преодолени от ОПС, като липсата на помпени инсталации под налягане на междусистемните връзки /интерконекторите/ с Румъния и Гърция,  преди суаповете да могат да бъдат считани за наистина ефективно средство за постигане на либерализация на пазара.

В.  В СЛУЧАЙ, ЧЕ КОМИСИЯТА Е УВЕРЕНА, ЧЕ РЕШЕНИЕ ПО ЧЛЕН 7, И СЪПЪТСТВАЩА ГЛОБА, ЩЕ СЕ ПОТВЪРДЯТ ПРИ СЪДЕБЕН ПРЕГЛЕД, ЩЕ БЪДЕ ПРОТИВНО НА ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ПОЕМАНЕ НА АНГАЖИМЕНТИ ПО ЧЛЕН 9 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1/2003 ДА БЪДЕ ПРОДЪЛЖАВАНО

8. 8. Предложеното решение за поемане на ангажимент се отнася за анти-конкурентно поведение, което се простира върху последните поне 10 години. Предварителен анализ показва, че общият размер на незаконъсобразните начисления платени от българския потребител за периода след 2010 г. са приблизително 0.4 млрд. евро, а за периода между 2005 г. и 2015 г. приблизително 1.5 млрд. евро. Продължаване на процедурата по член 9 от Регламент 1/2003 ще постигне единствено бъдещи коригиращи действия (както е обяснено подробно по-долу, ще са необходими много повече ангажименти, за да се постигне ефективното либерализиране на пазара).  С оглед на факта, че е малко вероятно Булгаргаз, Булгартрансгаз или някой друг в България да заведе искове съгласно Директива 2014/104/ЕС, евентуална глоба в рамките на решение по член 7, ще съставлява единствената форма на реабилитация, макар и косвена, за българските потребители.

8. 9. Освен ако Комисията е убедена, че решение за забрана, както и налагането на глоба съгласно член 7 от Регламент № 1/2003 е малко вероятно да издържат съдебен контрол, тя не бива да позволява Газпром да остане несанкциониран за миналото си противоправно поведение и предложението за решение за поемане на ангажимент, съгласно член 9, само за в бъдеще, следва да се преустанови.
9. 10. В случай, че Комисията все пак реши да продължи с решение за поемане на ангажимент съгласно член 9, тя следва да има предвид, че предложените ангажименти не са достатъчни за постигане на желаното либерализиране.

Г. КОМЕНТАРИ ОТНОСНО КОНКРЕТНИ АНГАЖИМЕНТИ

1. 1. Ценообразуване
2. 2. Констатира се, че „Газпром“ е участвал в нелоялна ценова политика в пет държави членки на ЕС, включително България. Съществуващият договор за доставка между Газпром и България използва формула, съдържаща произволна „базова ставка“ и корекции в зависимост от борсовите цени на газьол и мазут. Формулата, никога не е била публична и е обект на редовно предоговаряне (следващото е през ноември 2018 г.), което обикновено е в асинхрон с динамиката на търсенето и предлагането и цените на заместителите на газ в региона.

1. 3. Комисията установява, че формулата води до формирането на цени „значително по-високи от тези на Газпром или на относителните цени“, като референти са цените на граница или тези, по които се търгува газ в ГРЦ в Западна Европа.

1. 4. Предложените ангажименти от „Газпром“ по този въпрос предлагат въвеждането на клаузи за преразглеждане на цената. Купувачът ще има право да иска преразглеждане на цената на всеки две години както и веднъж на пет години като извънреден способ. Предложената формулировка предвижда, че преразглеждането на цените ще отразява промени в икономическите обстоятелства и ще „взема пред вид“ ценовите нива на по-широкия европейски пазар, с конкретно позоваване на среднопретеглената цена на границата в Германия, Франция и Италия, както и на „общоприетите цени на разпределителните центрове за втечнен газ в континентална Европа.“

1. 5. Основната цел на този ангажимент би била да се създаде коригиращ механизъм, който използва най-евтините маркери.

1. 6. Комисията следва да очаква, че всеки компонент във формулата, който не е обвързан директно с ликвиден пазарен показател ще позволява на Газпром да злоупотребява и заобикаля горепосочената цел. Предложените прегледи на цените не само ще доведат до прекомерно високи цени, както и преди, но също така ще стимулират непрозрачни арбитражни производства, което ще позволи на „Газпром“, в крайна сметка, да засили възприятието, че цените са справедливи, тъй като те ще се афишират като официално определяни от независими арбитри.

1. 7. До появата на действителна, здрава конкуренция на българския пазар, по-практично и работещо решение би било да се прибегне към пряко обвързано ценообразуване. При този модел цената ще бъде автоматично преразгледана и установявана въз основа на индексиране на средната цена на границата в Германия, Италия и Франция без право на дискреция. Например индексирането може да се изисква, когато цената получена от формулата се отклонява съществено от референтния показател (например 5 % в продължение на 3 месеца).

1. 8. В допълнение към задължителното премахване на всички непазарни компоненти, формулата следва да се измени, по такъв начин, че да включва делът на спот цените на природния газ и на петрола (а не на основа газьол и мазут) и да взема предвид средната спот цена за предходните шест месеца на най-ликвидния ГРЦ в континентална Европа — „TTF“.

1. 9. Ценообразуване въз основа на спот-пазар ще осигури следните предимства за България:

• (i) Драстично увеличаване на прозрачността на ценообразуването на газа в България
• (ii) Премахване на монопола върху ценовата дискриминация
• (iii) Ограничаване на възможностите за скъп и тромав арбитраж
• (iv)Подобряване на конкурентното положение на българските индустриални газови потребители, тъй като това би поставило разходите на база, сходна с тази за потребителите от Централна Европа
• (v) Намаляване на базовия риск и подобряване на цялостната икономическа ефективност, тъй като ключовите параметри във формулата, базирана на петрола, не са заместители на природен газ
• (vi) Отнемане на ключовото предимство използвано за контрол на цените от „Газпром“ и руското правителство
• (vii) Отстраняване на непрозрачни процедури за преглед на цените

19. 19. Преходът към ценообразуване на база спот пазар трябва да се постигне при ускорени темпове, най-късно до 2018 – 2020 г. Доколкото преходните периоди трябва задължително да останат подчинени на птеролния компонент във формулата, Комисията би трябвало да настоява Газпром да промени формулата в междинния период така, че да разчита на ликвиден нефтен референтен показател, вместо на основата на мазут и газьол.

19. 20. Териториалните ограничения за препродажба

19. 21. Комисията установява, че Газпром е наложил териториални ограничения (често наричани „клаузи за дестинация“). Ангажиментите на „Газпром“ са да отправи волеизявление, че тези клаузи ще се считат за нищожни. Това включва клаузите за дестинация, както и други подобни клаузи, които имат ограничаващо действие про препродажба на природен газ. Въпреки, че това е стъпка в правилната посока, тази част от ангажиментите ще има номинално действие, докато не се премахнат фактически едностранните права за контрол от страна на Газпром върху вноса и износа, както и върху връзките между националните системи за транзит на газ. Този фактически контрол се упражнява чрез клаузи за измерване, за сертифициране на качеството, както и клаузи за балансиране, които се намират в транзитните споразумения с операторите на преносни системи. Докато тези клаузи са в сила, Газпром може едностранно да блокира капацитет за реверсивно подаване и суапови споразумения между ОПС от Румъния, България и Гърция, обикновено твърдейки, че сделките нарушават транзитните споразумения с Газпром.

19. 22. Освен това, способността на Газпром произволно да отказва сертифицирането, по някоя от тези клаузи, е значителен възпиращ фактор за поемането на дългосрочни ангажименти за финансиране (или друго дългосрочно планиране) от заинтересованите страни, които имат желание да разработват газова инфраструктура. Така, въпреки че Газпром също се ангажира да измени своите договори с Булгаргаз и Булгартрансгаз, за да се отстранят всякакви клаузи, които представляват пречка за сключването на споразумения за взаимно свързване с Румъния и Гърция, възможността на Газпром да се намесва, действа като силен възпиращ фактор за инвестиции и търговски операции от независими трети страни. Такива са важни за финализиране на интерконектора между Гърция и България, който е от основно значение, за да има възможност азербайджански газ да достига до България и Централна и Източна Европа (планирано за около 2020 г. въз основа на сключения договор през 2013 г. за продажба на газ от проекта Шах Дениз-етап 2 между Азербайджан и „Булгаргаз“ за 1 млрд.куб.м /годишно). Без тази инфраструктура капацитетът за реверсивен поток няма да е достатъчен за ефективно въздействие върху регионалните пазари — 1,5 млрд от България до Гърция и само 0.5 милиарда в обратна посока.

19. 23. Също така, Газпром поставя редица условия в ангажиментите, които дават на компанията сериозни възможности за влияние върху условията на договорите за трансгранично взаимно свързване. „Газпром“ си запазва правото да бъде консултиран относно условията по всички споразумения за взаимно свързване, за да гарантира спазването на наследените транзитни договори с България, Румъния и Гърция. Това право е подсилено допълнително с права за сезиране Комисията за преглед на поетите задължения от Газпром, в случай, че споразуменията за междусистемно свързване, по мнение на Газпром, застрашават търговската целесъобразност според наследените договори на „Газпром“. Двете предложени права в действителност представляват картбланш за намеса в преговорите между ОПС и за контролиране на съдържанието на споразуменията. Комисията не може да приеме тези условия, или най-малкото, трябва да поиска от Газпром да осигури подходящ насрещен механизъм, който ще защитава интересите на ОПС и способността им свободно да договарят условията на работа при либерализацията на трансграничното търгуване.

19. 24. Допълнително предложен ангажимент в този раздел предполага Газпром да приема искания за промяна на точките за доставка, за да се даде възможност за виртуални суапове на газ от Унгария и Словакия за България. Въпреки това, условията и таксите за услугите за суап съдържат ограничения по отношение на географското положение и обема. Така предложени тези ангажименти най-вероятно ще допринесат за по-високи цени на газа от тези по вече съществуващите доставки.

Първо, суап сделки се позволяват само при четири конкретни промени в дестинацията:

• • От Полша до Литва
• • От Словакия до Литва
• • От Унгария до България
• • От Словакия до България

24. 24.Не става съвсем ясно, защо доставките не може да бъдат преместени от Полша до България или от Унгария до Литва, или защо други купувачи на руски газ от ЕС нямат едни и същи права да прехвърлят точката за доставка за навлизане на пазарите на природен газ в България или Балтийско море.

На второ място, допълнително ограничение е свързано със специфичните условия на исканите промени в местата за доставка, което е за обем не по-малък от 100 милиона кубически метра в период от една година, и за не по-малко от 12 месеца, което изключва краткосрочни суап сделки, свързани с динамиката на сезонното ценообразуване.
Изискването за 12-месечния период, по-специално, ще ограничи потенциалното навлизане на контрагенти в суап сделки.
По-ефекасно решение би било да има търговци на газ, които да стигат до контрагенти на Газпром в Полша, Унгария и Словакия и да предлагат суапови споразумения въз основа на променената точка на доставка.

25. 25. Четвърто, Газпром предлага множество клаузи, позволяващи евентуален отказ за даване на съгласие за замяната на суап споразумения, основани на информационна асиметрия, нещо, което лесно се подава на злоупотреби. Способността на Газпром фактически да наложи вето на предложено споразумение за суап /замяна/ следва да бъде предмет на конкретни изисквания, и да се сведе до минимум възможността да се правят произволни откази. Като пример, Газпром си запазва правото да откаже суап поради „липса на ресурси за осигуряване на доставката на газ на нова точка за доставка“, като заявява, че може да не е в състояние да резервира или използва гарантиран капацитет за пренос. Това е неубедително.  Като монополен доставчик в региона, Газпром вече използва голям дял от гарантирания преносен капацитет в Централна и Източна Европа. С резкия спад на вътрешното търсене на газ в Централна и Източна Европа от всички клиенти на „Газпром“ в региона, доста по-голям дял от съществуващият преносен капацитет е фактически на разположение за резервиране.

25. 26. Комисията следва внимателно да прецени таксите за услуги, които Газпром може да начисли за искани промени в точката за доставка. Предложените ангажименти посочват, че тези такси за услуги ще бъдат „въз основа на действителните разходи на Газпром“ за промяна на мястото на доставка, спрямо „преноса, балансирането и др.“, при спазване на конкретно определени горни граници. На практика е вроятно тези такси винаги да бъдат начислявани в размер на максималния таван защото Газпром не може да бъде очаквано доброволно да разкрие, че разходите му са спаднали.

• • Да се промени точката на подаване от полско-беларуската граница до границата на Литва- Беларус: 8 евро /мкм
• • Да се промени точката на подаване от унгарско-украинската граница до границата на България и Румъния: 16 евро / мкм
• • Да се промени от пункта за доставка на словашко-украинската граница до границата Литва – Беларус: 22.30 евро/ мкм
• • Да се промени точката на подаване от словашко-украинската граница до границата България и Румъния: 24.40 евро/ мкм

27. 27. „Газпром“ трябва да допусне независима проверка на графика за текущите си разходи. Трябва да се отбележи, че таксите за услугата за преместване на точката за доставка до румънско-българската граница оправдано може да включва транзитните такси, начислявани в Румъния от Трансгаз. Във всеки случай е вероятно, че таксите ще са достатъчно високи, за да се демотивират суаповете. Суапове, насочени към България ще бъдат привлекателни от търговска гледна точка, само ако договорните цени на Газпром с Булгаргаз са поне 0.50—1.00 долара /MMBtu по-високи от договорните цени на Газпром в Словакия и Унгария/. Такъв беше случаят през 2012—2015 г., но сега цената е по същество еднаква.

27. 28. Съществуващите споразумения за доставка имат фиксирана точка на доставка на границата между Румъния и България като прибавят към цената на газа и тази за транспортните разходи. Значително по-ефикасно ще е да се разграничат транспортните разходи, начислени от трети лица, от цената на газа. Комисията следва да изисква от Газпром да се въздържа от определяне на точката на доставка извън територията на Русия. България, както и други купувачи от ЕС, следва да могат да избират доставка от всяка точка за износ на границата с Русия, например руско-украинската граница.  Купувачи от ЕС ще може да договорят съвместен пренос с транзитните страни като например Украйна, Турция и други.  Това би позволило на ЕС да води преговори за транспортиране с Украйна, като се премахне натискът упражняван в миналото от страна на Газпром  и да се осъществява изкупуване на газ при уеднаквени условия.

27. 3. Ангажименти за газопреносната инфраструктура и клаузите „вземай-или-плащай“

27. 29. Комисията установи, че Газпром е поставил доставките на газ под условие участието на „Булгаргаз“ в проекта за изграждане на газопровода „Южен поток“ (понастоящем провъзгласен за прекратен). В съответните ангажименти Газпром посочва, че ще се откаже от претенциите си за обезщетение за вреди срещу Булгаргаз във връзка с това прекратяване.

27. 30. Все още се очаква Русия и Газпром публично да укажат на какво правно основание едностранно прекратяват проекта „Южен поток“. Оставяйки настрана съмнителните основания на исковете, от които Газпром се отказва, това не трябва да има отношение към правата на България да завежда свои искове, произтичащи от прекратяването. Комисията трябва да изиска изричен текст в споразумението, който да казва, че отказът на Газпром от искове няма ефект спрямо искове, насрещни искове, права и/или други правни възможности за упражняване на тези права спрямо Русия и Газпром.

27. 31. Допълнително, условията, при които Газпром доставя газ за България са били постоянно използвани в миналото от Русия като лост при договарянето на Междуправителствени Споразумения („МС“), като това за Южен Поток. Доколкото Комисията въведе задължителна предварителна проверка на съвместимостта на междуправителствените споразумения, свързани с петрол и газ; за целите на производството по член 9, Комисията следва да настоява, договорите и МС, които вече функционират, да бъдат обект на преглед и да изключат обвързване на цената на газа, надеждността, качеството и/или количеството на доставките, с нещо друго освен заплащането на цената на природния газ от купувача. „Газпром“ следва да се съгласи, че всички договори или МС, които все още функционират, по които Газпром е страна, да бъдат преразгледани.

27. 32. Отделно, предложените ангажименти от Газпром не засягат съществуващите клаузи „вземай или плащай“, които все още са действащи в договорите с Булгаргаз и Булгартрансгаз. Минималните количества, съгласно настоящите клаузи далеч надхвърлят текущото потребление в България, което дава на Газпром възможност неправомерно да използва това като средство за влияние, с цел предотвратяване на нежелани действия от „Булгаргаз“. В допълнение, Газпром отдавна амортизира своята инфраструктура – основната причина, клаузата „вземай или плащай“ да бъде включвана в договори за дългосрочни доставки. В конкретния случай клаузата е станала напълно излишна.  Комисията следва изрично да изиска Газпром да обяви за нищожна и недействителна клаузата „вземай или плащай“ и изрично да се откаже от всякакви задължения, които може да възникнали по време на действието на тази клауза.

27. 33. Последно, Газпром следва изрично да се ангажира да спазва разпоредбите на ЕС, които изискват не повече от 50 % от капацитета на мрежата да бъдат запазен за един единствен доставчик. Всеки запазен, но неизползван капацитет трябва да бъде освободен за ползване от други доставчици. Това би предотвратило възможността, участник на пазара реално да блокира достъпа до инфраструктурата за конкурентни доставки. Това би било в съответствие с принципите, прилагани към газопровода OPAL в Германия. Предлагаме преходен период от 2 до 3 години, по време на който Газпром да приведе изпълението в съответствие. В България, Газпром трябва да позволи на Булгаргаз и Булгартрансгаз да продават на търг договори за доставка и транзит, като се започне от минимум 30 % — за количествата над тези за вземай или плащай, за 4-то тримесечие до 50 % през 2020 г. за договорите за доставка и транзит. Подобно на OPAL, ако няма интерес от конкуренти за освободения пазарен дял или капацитет, „Газпром“ следва да може да доставя и да заявява наличните капацитети за пренос.

Д. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

34. 34. В отговор на поканата, ИСЦГ и Независимите Експерти молят Комисията да разгледа коментарите, съдържащи се в настоящия документ.

04.05.2017

С уважение,

____________________

Първан П. Първанов

Нюйоркска Кантора за Международен Арбитраж, Ню Йорк, САЩ

____________________

Ивайло Дерменджиев

„Симеонов и Дерменджиев“, София