Книги и пламъци (част първа)

Книги и пламъци (част първа)

luti chushki

luti chushkiКнигите са от една страна продукт на времето, от друга са негово огледало, пречупено ли дори изкривено през субективността на писателя, от трета страна обаче са и негов съавтор. И в най-доблестните, и в най-окаяните и жалки, и в най-позорните времена книгите са носели неизменно техния отпечатък с желязната закономерност, с която и времената са обуславяли и формирали книжнината си. Всички, абсолютно всички книги – и издаваните официално, и официално забраняваните; и неофициално издаваните, и забраняваните неофициално; и прославяните от конюнктурата, и проклинаните от нея; и арестуваните, и празнуваните книги са все щрих от собствената ни културна и гражданска съдба, от собствената ни душевност.

Още преди два века Хайне предупреди, че там, където днес горят книги, един ден ще пламнат и хора. Съвременнииците му не му повярваха, а потомците му повярваха чак след цели епохи – когато в нощните факелни шествия на Хитлерюгенд пламнаха клади със заглавията на най-даровитите германски литератори, включително и издания на Хайне. Малко преди според пророчеството на писателя в крематориумите  на изтребителните нацистки концлагери да пламнат и хора.

 

В родната история книги рядко са горели – при това далеч невинаги насилствено. Неизкупени от столичните и провинциални книжарници, многохилядните тиражи на най-казионните комунистически автори като Ст. Ц. Даскалов и Георги Караславов бяха изземвани обратно от рафтовете и претопявани в Полиграфическия комбинат, за да бъдат съответно преиздавани – отново в десетки и стотици хиляди екземпляра. От тази малоумна практика, чиято единствена цел бе изкуствено натрупване на пари и престиж, не правеха изключение и многотомните политически съчинения на местни и чужди комунистически величия с Брежнев и Тодор Живков воглаве. Всичко това бе обаче регламентирано и планирано – ставаше дума за официална книгоиздателска (сиреч книгопохищаваща) дейност.

 

А сега – за неофициалната. И по-точно за една от нейните изяви – най-невероятната. Но и най-действителна. Какво да се прави: тоталитаризмът бе царство не само на насилието и злото, а и на парадоксите – на невероятните действителности и на действителните невероятности. Една от тези гротески бе и олицетворена, и въплътена от раждането и гибелта на може би най-емблематичния за онези сбъркани времена сборник на Радой Ралин и Борис Димовски „Люти чушки”. Какъв ти сборник! Това бе едно нищо и никакво книжле от стотина страници народни епиграми – почти всички кратички римувани двустишия. Наред с всички останали жанрове, сатирата бе оръжие за внедряване на партийната политика, в ръцете на Радой Ралин и Борис Димовски обаче същата сатира се оказа оръжие не на партийната пропаганда, а на социалната истина. Доколкото изобщо съществуваше под господството на цензурата, родното сатирично творчество бе насочило притъпеното си острие срещу мнимите и действителни недъзи на нашето капиталистическо минало и на задграничния класов враг – англоамериканският империализъм и, казано на марксически език, потосмукачната машина на западноевропейските и североамерикански експлоататори. В разрез с тази конюнктурна тенденция, „Люти чушки” бе обърнала критичен поглед не навън, а навътре, към нас самите.

 

luti chushki RR

Историческият момент бе неблагоприятен за сатира, а за социална сатира – съвсем неблагоприятен. Книгата излезе само два-три месеца след агресията на Варшавския пакт срещу Пражката пролет. Под водачеството на Кремъл и с безславното участие и на нашата страна армиите на пакта смазаха с танковите си чехословашкия социализъм с човешко лице – човешкото му лице смазаха, за да остане само социализмът. Победата на комунизма над либерализма на Дубчек обаче се оказа пишман победа. Не че обединените източноевропейски армии не бяха силни – силни бяха. Но по-силни от идеите, по-силни от свободолюбието на чехословашките интелектуалци нямаше как да бъдат. Защото открай време идеите са неуязвими за оръжията. И най-силната армия може да арестува, да разгроми, да затрие само физическите носители на идеите – хората. Но самите идеи няма как да арестува – те не само остават невредими, а излизат още по-закалени и боеспособни от саморазправата на властта. За да завладеят умовете и сърцата на цели народи.

 

Така бе и с либералните настроения на Пражката пролет – и след като съветските танкове смазаха под веригите си тяхното физическо битие, и след като арестуваха цялото ръководство на Чехословашката комунистическа партия, и след като стотици чехословашки интелектуалци бяха поставени под домашен арест, хвърлени в затвора или прогонени в изгнание, палачите в София основателно се страхуваха искрата на свободомислието да не прехвръкне и на родна земя. И откриха тази опасна искра в хапливите епиграми на Радой Ралин и Борис Димовски. Които първо бяха издадени по недоглеждане, а само седмица-две след това при повторно вглеждане партийната цензура разпозна в тях смъртен враг на ръководната роля на Комунистическата партия. Чиито пълномощници хукнаха да изземват книжката от родните книжарници и библиотеки по места. Иззеха де що можаха. Но да изземе Държавна сигурност може отново само физическия носител, хартиеното тяло – не и затворените между кориците безплътни идеи: те са неуловими.

 

Как точно се стече и как протече наказателната операция срещу „Люти чушки”, какви бяха репресивните мерки на режима и до какво доведоха те, как тази скромна книжка разтърси обществения климат в цялата страна и особено в столицата и какви бяха каткосрочните и дългосрочни последици от този революционен процес, в който, неочаквано и за мен самия, аз се оказах не само непосредствен свидетел, а и участник, ще разкажа в следващата рубрика.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За противопоставянето в американското и българското общество

За противопоставянето в американското и българското общество

Сблъсъкът на мнения в конфликтния анализ може да се анализира като естествено или неестествено противопоставяне на идеологически позиции, които са…
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…