Във вакуума между Евразия и Европа

Във вакуума между Евразия и Европа

europa

europa

 

„От мисъл до мисъл у нас има пет хиляди версти.”

Пьотр Вяземски

 

Помните ли, спомняте ли си още как преди петнайсетина години изживяхме приобщаването си към Нато и Европейския съюз? На официалната церемонията по встъпването ни държавниците ни ляха сълзи на щастие, в чиято искреност аз ни най-малко не се съмнявам. Ни най-малко не се съмнявам и в искреността на всеобщото въодушевление, сравнимо само с народните възторзи, предшествали, придружили и последвали Съединението преди почти век и половина. Събитието бе наистина съдбовно, а всички ние, редовите български граждани, единодушно решихме, че е настъпил и нашият исторически час, че от днес вече сме не балканци, а европейци от плът и кръв, че и нашето национално битие ще придобие социалната сигурност, материалното благополучие и духовния възход, на който се радват западноевропейските ни съконтиненталци.

 

Но не стана, съвсем не стана така. Приобщихме се към цивилизования свят официално и документално, а неофициално и реално си останахме някакси неприобщени. Ето и днес, толкова време след като щастливите държавнически сълзи, пролети в подножието на европейските знамена, пресъхнаха, се заговори за Европа на две, че и на три скорости. Заговориха, разбира се, не нашите източноевропейски и балкански правителства – заговориха само лидерите на големите западноевропейски държави. Но те решават нашата европейска съдба – не ние тяхната. Ако някой заяви, че подобно разчленяване на Европа е форма на дискриминация, ще се окаже прав. И неправ ще се окаже. Как така едновременно и двете, ще опитам да обясня – в политиката две плюс две невинаги прави четири. Може и пет, може и три да прави. Ето защо:

 

Ако още с детронирането на комунистическия тоталитаризъм рамо до рамо с останалите държави от разпадналата се съветска империя ние, българите, така бързахме да се интегрираме в Европа, за това си имаше и исторически, и актуални мотиви. Историческите започват с обстоятелството, че се настудувахме, нагладувахме се и се настрадахме почти пет десетилетия наред под съветски гнет. Оказа се, че единственото робство, под което страната ни е робувала в цялата си хилядолетна история – съветското – няма равно на себе си по свирепост, по дълголетие и безправие в цялата човешка история. Споменът за него беше така парещ и тягостен, че застрашените от разрастващия се под деспотичното държавничество на Путин великоруски шовинизъм бивши сателити на Кремъл виждаха в европеизирането си естествено противодействие и на имперските помисли на Москва, и на пълзящата реставрация на комунизма. Реставрация, която руските носталгици по погубеното величие на съветската империя провеждаха в родината си чрез обединените около президентството и сформирани от представители на доскорошната еднопартийна номенклатура олигархични обръчи, а зад граница – чрез агентурата си в цяла Източна Европа. Но докато в страни като Полша, Чехия и Унгария попълзновенията на великоруския империализъм срещнаха пасивната и активна съпротива на традиционно антисъветски и антируски настроеното гражданство, у нас същият империализъм се радваше на радушния прием на масовото, за да не кажа всеобщо, родно русофилство, което бе колкото ирационално, толкова и действително. Чрез щедро финансираните и умело манипулирани от него политически (анти)български партии и партийки Кремъл своевременно яхна русофилската вълна, за да я подчини на имперските си цели. Една от които беше възпрепятстване на европеизирането ни. Сама по себе си русофилската истерия се превърна в естествена преграда по пътя ни към Европа и света. Доколкото винаги през вековете Русия се е себеразбирала и себеизживявала като антиевропейска сила, чрез българското русофилство този ѝ антиевропеизъм закономерно обагри и националната ни политика. Провъзгласена със съмнителни исторически основания за освободител на България от турско робство, че и за наш двоен освободител, и след демократичните промени Русия стъпи твърдо на родна земя. Вече четвърт век мандат след мандат националната ни политика все по-недвусмислено се денационализира и русифицира.

 

Този деструктивен, противопоставен с еднаква сила и на стратегическия ни национален интерес, и на светския, глобалистичен дух на времената процес закономерно доведе и продължава да води до отчуждаването ни от най-цивилизованите световни сили, към които чрез встъпването си Европейския съюз и Нато се надявахме да се приобщим. За да бъде убедително и трайно, преди да стане икономически фактор, това приобщаване трябва да се превърне във фактор духовен и политически. Денационализираща и интегрираща се Европа трудно ще приобщи държава, чиито министри и цели парламентарно представени политически партии полагат с церемониална тържественост венци пред паметниците на съветските ни окупатори, изправят се на почетна стража пред монумента на най-дълголетния и малограмотен тиранин в цялата ни национална история и чиито фенове демонстративно палят и тъпчат по сборищата си европейското знаме и развяват руския национален флаг. А всичко това се вижда от Брюксел като на длан. Така че не, както ни уговарят фашизоидните ни и комунизирани патриотарски партии и  партийки, високомерна Европа ни изолира и дискриминира – самоизолираме се и се самодискриминираме ние самите чрез собствените си дела, чрез една вътрешна и външна политика, която все по-определено ни приближава към евразийските мистификации и все по-определено ни разграничава от цивилизацията.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…