Газовият Хъб „Балкан“ – руската парадигма – първа част

Газовият Хъб „Балкан“ – руската парадигма – първа част

hub balkan1

 

Quod licet Jovi, non licet bovi.

 

Газовият хъб „Балкан“ се превърна в синоним и в много отношения и заместител на енергийнатa политика в България в сферата на природния газ. За да не спекулираме относно различните версии на проекта, ще се спрем на изложената от националния ТСО – Булгартрансгаз, официална версия за проекта, оценен на повече от 2 милиарда долара.

 

Въпреки че може и да не е последната редакция, тъй като не включва всички развития около Турския поток – проектната схема е добра база за анализ, от която могат да се изведат както достойнствата, така и слабите места на концепцията и на нейното изпълнение.

 

hub balkan

 

Ключовият въпрос е – към какво се стреми България?

 

Да започнем с това, че енергийната политика на дадена страна не може да се изчерпва с идеята да се посредничи в плановете на други стрaни да правят сделки с енергийни ресурси, като се фокусират върху тесен сегмент в средната и долна част от веригата в газовата индустрия, а се пренебрегва горната – проучването и добива и огромното количество възможности в газгенерация на електрическа енергия, в химическата промишленост, транспорта и търговията.

 

Държавните институции, изначално, се натоварени със задачата да задоволят базовото търсене на газ при конкурентни и достъпни цени. Никой не очаква от държавата тя да приоритизира правенето на бизнес с природен газ и печалбите от търговия с енергия чрез държавни предприятия. Това трябва да бъде червена нишка в управленската философия в сферата на природния газ – да се окуражава конкуренцията между доставчици, маршрути за постигане на ликвиден и функциониращ газов пазар, който предоставя множество избори на потребителите през цялото време.

 

Фактът, че търговията с природен газ е много по-важна отколкото транзита, се доказва от съответните данни за финансовите потоци – под $ 100 милиона долара за Булгартрансгаз (БТГ), и между $ 0,6 и $ 1,4 милиарда внесен природен газ от Булгаргаз. Преките и непреки ползи за публичните финанси от транзита и търговия с природен газ също следват подобен модел. Това не означава, че базата от активи на Булгаргаз е по-голяма от тази на БТГ – разликата в оценката на активите може да бъде съществена, нито пък че търговията може да се осъществи без транспорт. Но е факт, че след като инфраструктурата достигне минимално критично равнище на достатъчност на капацитет, добавянето на нова инфраструктура при ниски и намаляващи нива на ангажираност на тези капацитети, включително като се правят нереалистични приемания за оправдаване на многомилиардни капиталово-интензивни инвестиционни програми в евро, води до зомби състояние – все по-рискови и все по-малко банкируеми.

 

Ето защо Газовия хъб Балкан (ГХБ) изисква да му се направи предварителна оценка за съответствие с реалността, па макар и от „птичи поглед“ – като се съпоставят метафизиката в концепцията  и притеглянето на пазарните фундаменти. Още повече, че българското правителство и ангажираните компании, както и обществото като цяло боравят с широка палитра от вероятни и променливи стойности – не съществуват фиксирани договори и гарантирани приходи от транзит, които да предразположат към привнесен от „звездите“ проектен ентусиазъм. Нещо повече, както продажбите на природен газ, така и на капацитет се ориентират от дълъг и фиксиран към къс и спот маркери.

 

Да погледнем и оценим ключовите приемания, от които зависи жизнеспособността на проекта и най-вече входните данни за проекта – приеманията за очакваните количества природен газ.

 

Няма никакъв шанс да се реализира нов „поток“ от руски природен газ – посочените 62 милиарда кубически метра, които да влязат в страната пряко от Черно море. Газекспорт винаги може да активира клаузите за прекратяване на договорите или да се опита да промени точките на доставки на газ, но това още не е факт. Нито, че освобождава съответните капацитети. Направените до сега заявления са без юридическа стойност, докато не са задвижени съответните процедури. Руският газ в България се бъде доставян на точката за доставка – Исакча, която е посочена в договора. Що се отнася до договора за транзит – точката е Негру-Вода за Транс-Балканския Газопровод (ТБГ).

 

Ако Булгаргаз реши да прибегне до твърда защита на интересите, ако паралелно с това отвори пазара за конкурентни и алтернативни доставки от северно и южно направление, Газпром може да се изправи пред едновременна загуба на пазарни дялове, засилена конкуренция и огромни присъдени плащания по арбитражни производства. В допълнение освободените капацитети в Транс-Балканския Газопровод могат да привлекат други търговци и доставчици. За съжаление, последните преговори между Газпром и българските власти, по-скоро говорят за склонност за тацитно споразумение България да не оспорва преместване на точката на доставка за природен газ, нито да отнася спора до арбитраж, срещу неясни ангажименти на Газпром да проучи плановете за развитие на българската газопреносна мрежа и възможни неясни, под условие, ангажименти на преносен капацитет през българска територия от 15,7 милиарда кубически метра руски газ (на картата са посочени 20 милиарда кубически метра) в посока Сърбия и Румъния.

 

Прогнозите за входящи потоци от природен газ от Турция, не предвиждат каквито и да е обеми, които могат да се сравняват с текущия транзит на руски газ през България, дори и ако София тотално изпълни желанията на Москва. Освен ако монопола върху износа на газ от Русия на Газпром не падне, и други руски компании не започнат да покриват освободените от Газпром пазарни ниша и капацитети, няма голям шанс транзита на руски газ през българска територия да стигне равнища близки до посочените в схемата на Газовия Хъб Балкан (ГХБ).

 

Въпреки опитите да се представи полученото неотдавна писмо от комисаря Канете като удостоверяващо съгласието и подкрепата на ЕК за газовия хъб „Балкан“ и за безпрепятствен транзит на всякакви количества руски газ през България към пазара на ЕС, независимо от входните точки, реалността е по-различна.

 

Проблемът със свободното придвижване на руски газ в рамките на Европейския съюз е отвъд контрола и управлението на българските власти, напълно в полето на преките отношения между Европейската комисия и Газпром. ЕК със сигурност ще даде зелена светлина на интерконектор с Турция, който подпомага в трансграничния обмен и балансиране с природен газ на двете газопреносни системи.

 

Газовият хъб „Балкан“, в много отношения, оправдава съществуването си въз основа на приеманията за количества природен газ, които могат да влязат в България от изток и от Югоизток. В момент, в който тези обеми, които далеч надвишават нуждите на балансиране и говорят за мини-формат „Набуко“ само или предимно от руски газ, и които търсят вход в ЕС през българо-турската граница, тогава регулациите на ЕС излизат на преден план, включително изискванията за задължителен достъп на трети страни и правилото за таван от 50 % ангажиране на капацитети, което не може да бъде изпълнено.

 

От доста време се спекулира с идеята, че природният газ в интерконектора Турция-България, който ще постъпи в Турция през Турски поток, ще се появи с различни нови собственици – турски компании, европейски партньори на Газпром (следете внимателно визитата на президента Макрон за френски компании), а също и български компании. Това е теоретично възможно, но малко вероятно на практика.

 

Газпром трудно ще замени руската с европейска шапка, въпреки че притежава достатъчно базирани в ЕС компании – WIEE, Wingas, WIEH или че има стратегически партньори в ключовите държавни. Изискването за съответствие с директивите на ЕС касае нещо повече от място за регистрация, а именно контрола.

 

В случая с Турски поток, Газпром направи съзнателно усилие за да излезе от собственост в редица турски компании, като изпрати силно послание, че е малко вероятно, поне към настоящия момент, да използва турски, гръцки или български компании в Турски поток, като търговски посредници, по начина по който използва немски или френски компании в Северен поток.

 

Това което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола.

 

Когато говорим за „зелената светлина“ в писмото на комисаря Канете и за регулаторно съответствие, трябва да правим ясна и отчетлива разлика между вноса на руски газ за собствени нужди – там където Комисията няма нищо против – и транзитиране на значителни обеми газ на Газпром към европейските пазари през българска територия.

 

Когато точката за доставка при транзит се промени от румъно-българска на турско-българска, процедурата за регулаторно съответствие тръгва от нула.

 

Казусът с преместването на точките на доставка на 3 милиарда кубически метра от Газпром, отговаря на вътрешното потребление и самоналоженото равнище на 100% зависимост от руски газ. София лесно може да използва аргументи на „националната енергийна сигурност“, с които да оправдае искането за изключения от правилата на ЕС за задължително право на достъп на трети стани и таван за заемане на капацитет от един доставчик.

 

Но транзит на пет пъти по-големи количества газ, който е притежание на Газпром, от турска към сръбска и румънска граница, е съвършено друг случай.

 

Възражението за преместването на точката на доставка за газ на Газпром бе основно несъгласие в писмото на служебния кабинет от края на април до Дирекция Конкуренция на ЕК. Новият екип на Борисов остави вратата отворена.

 

Логично е да се предполага, че ако монополът на Газпром за износ падне, други руски износители на природен газ могат да се явят в ролята на „трета страна“ в Северен и Турски поток, включително като ангажират капацитет в украинската газопреносна система и Транс-Балканския газопровод. Тези сценарии също трябва да се отчитат в допусканията за търсене на услугите на газовия хъб Балкан, тъй като вероятността от подобно развитие нараства с всеки изминат ден. За сега изглежда в Кремъл са решили да премахнат експортния монопол на Газпром само за износ на втечнен природен газ и то само за Новатек, но ситуацията лесно може да се промени. Всичко зависи от решението на един човек в Кремъл.

 

Основният въпрос при оценката на концепцията за газовия хъб „Балкан“ е дали тя ще се опре на Газпром и руския газ като главен и единствен ориентир и стълб, както при планирането на инвестициите, на маршрутите, на плановете за развитие на преносната и транзитната система на страната, или ще се отчете и възможностите на неруската парадигма.

 

Въпреки уверенията на Газпром, че ще премахне ограниченията за ре-експорт на руски газ, неговите официални представители откровено заявяват, че нямат намерения да използват базирани в България компании за да търгуват с руски газ в региона, отвъд относително скромните излишъци на краткосрочна база. Това не би трябвало да изненадва никой. Нито Булгаргаз, нито Булгартрансгаз, са демонстрирали през годините воля и способност да надскочат рамката на националния фаворит като разширят дейността си в региона. И двете компании отсъства желание, на фона на силно доминираща практика в Централна и Източна Европа, да получат компенсации за надвзети значителни суми от продажбата на природен газ на по-високи от пазарните цени от страна на Газпром – като оценката е за суми над USD 1,5 милиарда (за Булгаргаз) или за недовзетите прихода от поддържаните в продължение на години изкуствено ниски транзитни тарифи за пренос на руски газ, които се оценяват на над USD 650 милиона. Една малка част от тези геполитически бонуси, които Газпром получава редовно, се връщат в България за да „смажат“ снизходителността по темата на топ мениджмънта и на политици, което оформя мнението, че от една страна „в София можем да правим всичко“, а от друга „там нямат капацитет“.

 

Стратегическите партньори на Газпром в ЕС разполагат с добре развити търговски мрежи и клиентски бази, включително и в Централна и Източна Европа, докато Булгаргаз не е продал нито един кубически метър извън България. Колко достоверно могат да звучат уверенията към Газпром, че компанията може спокойно да се изтъргува всичко или част от тези над 15 милиарда кубически метра газ, които хипотетично могат да се появят на турската граница?

 

А това е ключово допускане, когато екипът на ГХБ анализира сценариите за натоварване на газовия хъб и когато се търси начин да отсее важното в съдържанието. Другият вариант е да се повиши значително вътрешното потребление на газ в България, което не е много вероятно.

 

Освен ако големите европейски компании не съумеят да консолидират регионалния газов пазар в Югоизточна Европа и да партнират на Газпром, Турски поток и най-вече продължението му към ЕС ще си останат в идейна фаза. Ето защо концепцията на ГХБ базиран основно или само руски газ е нереалистична.

 

От Илиян Василев

Оставете коментар

Още
Залози и рискове в проекта Турски поток

Залози и рискове в проекта Турски поток

Любимият проект на премиера Борисов – Балканският газов хъб получи допълнително внимание, след разговорите му с президента Тръмп. Не съм…
Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

  Напоследък се говори много за връщане към баланс на интересите на големите сили и сфери на влияние. Транзакционната външна…
Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Миналата седмица българският премиер инспектира напредъка в работата на интерконектора Гърция-България, като отбеляза, че това е знаков проект за енергийната…