Новата американска стратегия в Афганистан

Новата американска стратегия в Афганистан

afghanistan

afghanistan

 

На 21 август т.г. президентът Тръмп очерта т.нар. „нова американска стратегия в Афганистан”. И наистина, в изложеното от Тръмп има нови елементи, които може би ще успеят (а може би не) да доведат нескончаемата 16-годишна война до някакво решение. Може би най-важната промяна е, че Тръмп се отказа от предизборното си обещание да изтегли всички американски войници от Афганистан. Говори се, че военните му съветници са успели да го убедят, че ако американските войски се изтеглят, правителството на Кабул ще падне бързо и страната отново ще се превърне в база за терористична дейност. Речта му съдържаше две други послания, които заслужават внимание: предупреждението към Пакистан да спре да предоставя „сигурни убежища за талибаните и други терористи” (първото подобно предупреждение от американски президент) и призивът към Индия да бъде по-активна в оказването на помощ на правителството в Кабул. Тръмп също така обяви разполагането на още 4000 американски войници в Афганистан, в допълнение на сегашния контингент от 8400 души.

 

Предстои да видим до каква степен тази нова стратегия обещава успех в засега неуспешния конфликт. Остава в ръцете на Вашингтон да проследи ефекта от предупреждението на Тръмп към Исламабад и да го подкрепи с конкретни действия, които най-накрая да убедят Исламабад, че наистина има „какво да загуби, и то много”, според думите на американския президент. Безспорен факт е, че Пакистан е най-важната причина за успеха на талибаните и за съществуването на десетки терористични организации в региона. Индийският премиер Нарендра Моди нарече Пакистан „люлка на тероризма” и това определение не е преувеличено.

 

Тук е резонно да хвърлим бърз поглед върху историческите факти, за да разберем как дългогодишният съюзник на САЩ се превърна в люлка на тероризма. Всичко започна през 1977 г. с идването на власт на генерал Зия Ул Хак след безкръвен преврат срещу Зулфикар Али Бхуто. Зия, който служи в армията от 1977 до 1988 г., беше пламенен ислямист и незабавно започна кампания за ислямзация, която в крайна сметка промени страната и я превърна в храм на радикалния ислям. Шансът му да стане играч на международната сцена дойде в края на 1979 г., когато Съветският съюз нахлу в Афганистан, за да предотврати свалянето на комунистическото правителство там. Международното мнение се обърна против Москва, а Съединените щати, Саудитска Арабия и други държави бяха готови да помогнат на афганистанската съпротива и Зия стана основен разпределител на тази помощ чрез Междуведомствената разузнавателна служба на Пакистан (ISI), която вече беше изцяло ислямизирана. И все пак, трите основни международни участници в афганистанския конфликт имаха различни интереси по отношение на това, което искаха да постигнат. САЩ, под управлението на президента Рейгън, искаше Съветският съюз да бъде победен, а саудитците виждаха в конфликта възможност да прокарат радикалното уахабитско вероизповедание, докато Зия, освен ислямизацията, се опита да установи влиянието на Пакистан в Афганистан, надявайки се да си осигури „стратегическа дълбочина” в дългогодишния конфликт между Пакистан и Индия.

 

Така, войната на Съветския съюз в Афганистан постави началото на голяма част от сътресенията и хаоса, които последваха. Американците направиха голямата грешка да канализират почти цялата си помощ през службата ISI, която на свой ред облагодетелства най-радикалните ислямистки групи в афганистанската съпротива, като предвожданите от Гулбадин Хекматияр и Абдул Расул Саяф. Саудитците започнаха да финансират и да създават радикални ислямистки училища – мадраси, с помощта на близки до тях южноазиатски ислямисти, като например ислямистките движения Деобанди и Ал Хадит. Към края на 80-те години на м.в. вече имаше над 20 000 такива мадраси, проповядващи омраза и джихад срещу Запада и другите неверници. Тези мадраси играят ключова роля в набирането на радикални талибани (новаци) сред милионите афганистански бежанци и сираци в Пакистан. Що се отнася до Зиа, през този период военните започнаха да спонсорират десетки терористични организации, като Лашкар-е-Таиба, Сипах-е-сахаба, Джайш-е Мохамед и др., за да изпълняват прокси роля в конфликта с Индия.

 

Много от тях, обаче, не бяха удовлетворени само от прокси ролята си срещу Индия и атакуваха тези, считани от тях за врагове на „истинския” ислям в сърцето на Пакистан, както и в неконтролираната Северозападна гранична провинция (по-късно преименувана на Пахтункува) и федерално управляваните племенни територии (FATA). Тези врагове включват умерения Барелви ислям, практикуван от мнозинството пакистанци, шиитите, които съставляват 20% от населението, Исмаилитите, отлъчените Ахмади и други. От януари 2008 г. насам са извършени поне 110 самоубийствени атентати с над 2000 жертви.

 

В периода след съветското изтегляне от Афганистан през 2008-2009 г., се установи модел на двулична пакистанска политика, която обещава помощ за Съединените щати и други западни сили, но прави точно обратното. Такъв е случаят с Ал Кайда след 11ти септември 2001 г., както и сега с талибаните. Основният проблем е, че макар и да е ядрена държава с около 100 ядрени бойни глави, Пакистан всъщност не е държава, да не говорим за демократична държава, а групировка военни с прилежаща към тях държава. Известно е, че пакистанските военни винаги са били движени от патологична омраза към Индия и смятат ислямистките терористични групи за управляем риск. Например, освен Талибаните, има още поне 20 терористични групи, определени като такива от САЩ, опериращи в Пакистан и Афганистан с известно съдействие и подкрепа от пакинстанската служба ISI. Поне двама от бившите началници на ISI, Хамид Гюл и Джавед Назир, след пенсионирането си се разкриха като симпатизанти на терористите.

 

Всичко това бе добре известно на няколко американски президенти и толерирано от тях, поради страха от дестабилизиране на тази ядрена държава с голямо население от ислямисти. Цената за това е дестабилизирането на Афганистан. Понастоящем талибаните контролират 16 от 34-те афганистански провинции и продължават да настъпват. Разрушителната роля, която Пакистан играе в Афганистан, вече не може да бъде отречена или оправдана. Предупреждението на Тръмп към Исламабад е добра първа стъпка, но трябва да се направи още много, за да може новата стратегия да има шанс за успех.

 

От Алекс Алексиев

Оставете коментар

Още
Безсребреникът Путин и клеветниците

Безсребреникът Путин и клеветниците

  … Като същински маладец отговори другарят В. В. Путин на младенеца, „дръзнал“ да постави въпроса: „Ваш ли е онзи…
Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

  В руския смисъл Навални не се жертва, а продължава делото си. За да си руски лидер, трябва да си…
България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

Ще бъде най-голямата грешка от наша страна, ако накажем всички граждани на братска държава в полза на македонистите, които насаждат…