Гордости и позори

Гордости и позори

PSA

evrei

 

Че червената армия е похитителка на хуманизма, на демокрацията, на всички човешки права и граждански свободи и въдворител на безправие не само в собствената си родина, знаехме още от зараждането на болшевизма. Чак тези дни обаче научихме, че след толкова много похищения червената армия е и армия-спасителка, избавила българските евреи от горчивата им историческа участ. Не царският двор, не родното православие, не демократите от Народното ни събрание, не целокупната ни общественост – оръжията на червената армия са спасили българските евреи от депортирането им в нацистките лагери на смъртта. Научихме го не от улични слухове и недомлъвки – научихме го от най-високопоставени официални източници на путинизма. Да се чуди и мае човек как не сме го знаели досега, с какво лековерие сме си въобразявали, че представителите на православния ни клир, че наши парламентаристи, монархисти, интелектуалци, самодейни организации, цялото ни гражданство спасиха евреите от грозящата ги гибел – ключът бил, видите ли, червената армия, нейното човеколюбие и нейният героизъм.

 

Опозицията си ще започна с обстоятелството, че антисемитизмът и шовинизмът са историческо явление в Русия, че коравата ненавист и към евреите, и към всеки чуждоземец има дълбоки корени в руската народопсихология. Траен, непреходен белег на руската душевност е езичеството. Едно блестящо стихотворение на Висоцки завършва: „Бия чифутите – спасявам Русия!” Дамгосването на евреите и обожествяването на Русия е продукт на едно и също светоусещане – на езическото, идолопоклонническо отношението на масовия руснак към държавата и държавника, към вожда, към институцията, към масата – езическо е дори руското православие. Руснакът е по природа фетишист – той изпитва перманентна екзистенциална потребност не от спътници, от равноправни и равнопоставени съчовеци, а от кумири, пред които да коленичи ритуално. Кумири, с които той подсъзнателно се идентифицира – колкото по-недостижимо високопоставени са те, толкова и по-велик се себеизживява той в собствените си очи. Величаейки идолите си, руснакът се себевъзвеличава; валидизирайки ги, валидизира сам себе си, придобива стойност в собствените си очи. Онази собствена, лична, персонална стойност, която традиционното руско национално почвеничество му е отнело още преди векове. Руснакът не е обичал други нации, не е обичал и евреите – дори когато ги е фаворизирал. Да тръгне червената армия да спасява българските евреи е немислимо –  сталинизмът не изпитва подобна политическа потребност. Не изпитва подобна психологическа потребност и руският национален манталитет. Когато българската държава и българската общественост не без риск са спасявали българските евреи, червената армия е воювала със сетни сили за собственото си физическо оцеляване – на косъм от пълния си и окончателен разгром е била.

 

Малко, много малко са нещата, с които мога да се гордея като българин. Едно от тях е обстоятелството, че България е комай единствената европейска страна, в която броят на евреите след края на Втората световна се оказва по-голям, отколкото в началото ѝ. Вярно е, че по това време и датските евреи са спасени от смъртоносните концлагери на нацизма. Разлика обаче има – и, морално погледнато,  тази разлика е в полза на нас, българите. Спасяването на датските евреи е дело на самодейни инициативи на местни рибари, моряци, локални граждански инициативи. Спасяването на българските евреи – за сметка на това – е и официална държавна политика, и човеколюбие на христовата ни църква, и дело на широката българска общественост. Кауза, в която червената армия е нямала никакво, абсолютно никакво собствено участие. Ако червената армия е участвала по някакъв начин в съдбата на българските евреи, това е начинът, по който е участвала в съдбата и на целия български народ, и на всички етноси на родна земя – нашествието на червената армия през Дунава я поставя в ролята на завоевател и поробител и на българите, и на българските евреи, цигани, арменци, руснаци, избягали от болшевишкия терор. Робството, което червената армия внася у нас на щиковете си, е тотално – то заробва с еднаква неумолимост и българските евреи.

 

Така че не евреите са грижа на Кремъл – нито днес, нито по време на Втората световна война. Когато цялата българска общественост спасява в една заредена с безчет политически и национални рискове съпротива срещу нацизма евреите, обезкръвената от болшевишкия терор червена армия се чуди как да опази СССР от агресията на кафявата чума. След края на войната и разгрома на нацизма родната акция по спасението получи заслужено международното признание – особено на израелската държава и на опазените от депортиране български евреи и техните родственици. Цялата тази фактология е добре известна, за да бъде преповтаряна. Фактология, открито изопачавана от днешен Кремъл. Става дума за откровено пренаписване и фалшифициране на новата ни история. Толкова откровено и толкова фрапантно, че Кремъл се видя принуден да се дистанцира, макар и от кумова срама, от собствените си ведомствени фалшификатори.

 

По думите на високопоставени външнополитически функционери на Москва тяхното безпокойство е породено от многократните гаври с епизодично пребоядисвания Паметник на съветската армия в сърцето на столицата. Въпрос на гледна точка – според мен гавра и с националната ни независимост, и с демократичните ни права и свободи, и с честта ни е самото наличие на паметника. Един паметник на единствените ни поробители, който и днес позори земята ни. В противовес на един общонароден български подвиг, с който Царство България има защо да се гордее. За нас, потомците, остава моралният дълг да съхраним подобаващо и подобаващо да пренесем през времето това скъпоценно хуманно наследство. Което е изцяло наше родно – не червеноармейско.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За противопоставянето в американското и българското общество

За противопоставянето в американското и българското общество

Сблъсъкът на мнения в конфликтния анализ може да се анализира като естествено или неестествено противопоставяне на идеологически позиции, които са…
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…