Тайното ще стане явно, пише в Библията. Борисов и Путин са се договорили в Москва – България да се обяви против предоставянето на разширени пълномощия на Европейската комисия да преговаря от името на Съюза по новите инфраструктурни проекти на Газпром – Северен поток -2 и продължението на Турски поток на територията на ЕС страни.
У нас се правят повърхностни аналогии между Турски и Северен поток, между политиката на България и Германия. Германия правела бизнес със Северен поток – 2 за много пари, защо да не направим и ние, като превърнем своята „гранд“ политика в „гранд“ бизнес. Това е илюзорен поглед, дори за българския политически стандарт. Този, който си мисли, че можем да копираме поведението на германското правителство, като го използваме за заслон на собствено идентично договаряне с Путин, като отворим „вратата на ЕС крепостта“ за достъп на руски газ през Турски поток, нещо не е в час.
В стремежа си да реализира Балканския хъб, Борисов , който е „на кормилото“ по казуса, се опитва да копира госпожа Меркел в национално-егоистично търсене на привилегировани отношения и бизнес и политически ползи, в условията на санкции срещу Русия. Подобна политика няма перспектива, защото върви срещу течението и германския канцлер тези дни го изпитва на гърба си. Ако България на Борисов присъедини своя глас към „егоистите“ , които не желаят Европейската комисия да се намесва и да диктува условия на Газпром, рискуваме много и то дългосрочно. Повечето от ходовете на българския премиер са оставени в сянка, неафиширани и решени в тесен кръг. Това само по себе си предполага висока вероятност от грешки и субоптималност.
Идеята през реверс на Транс-Балканския Газопровод да се осигури трасе на руски газ в посочените количества – близо 16 милиарда кубически метра, минава ab initio през получаване на дерогация и повторение на сегашната схема за газопровода ОПАЛ. На този етап тази хипотеза е малко вероятно. Каквото и да обещава Меркел, тя не може да даде гаранции за решение на ЕК, не на последно място защото не се знае дали ще остане на власт.
Ако Борисов не е забелязал, темата Северен поток-2 стана централна в отношенията САЩ-Германия, наред с разходите по отбраната. Какво го кара да мисли, че Вашингтон ще си затвори очите за амбициите му да продължи руския Турски поток през България?
В случая не иде реч за извиване на ръце, а за елементарно разбиране на понятието съюзническа солидарност – не може да затваряш пазара си за американски газ, т.е. съюзнически стоки и услуги, докато предоставяш привилегии само на Газпром по дългосрочни договори, чрез субсидирани тарифи за пренос и изключителни условия на достъп.
Другата вътрешнопротиворечива идея, която лансира кръга около българския премиер във връзка с казуса с дерогацията на ТБГ (Транс Балкански газопровод) при транзит на руски газ на 50 процента от неговия капацитет е да балансираме руските газови потоци с алтернативни от Азърбайджан и други източници. На теория звучи добре, но тази мисловна схема не отчита реалната ситуация с липсата на свързаност на турска територия между ТАНАП, през който постъпва азерски и друг неруски газ, и Транс-Балканския газопровод.
Дори този проблем да се преодолее с помощта на „приятеля Ердоган“, което изобщо не е сигурно, ще нагазим в друго тресавище. Единствените количества азерски газ, които са договорени да влязат в България, е единият милиард кубически метра годишно по договора на Булгаргаз през интерконектора с Гърция. Дори да прибавим и прогнозни капацитети, които на теория могат да бъдат ангажирани от други компании за пренос на азерски или друг неруски газ, това по никакъв начин не решава проблема. Монополният статут, който Газекспорт има при транзита на газ, ще прерасне естествено в монопол при новите връзки по версията „Балкан – 1“ на газовия хъб.
Сигурното в тази „политика“ на София е загубата на доверие сред страните от нашето семейство – ЕС и НАТО, включително страните от ЦИЕ и Вишеград, които ни подкрепят по критични каузи като поправката Макрон за превозвачите. Полша вече реагира остро на тайната подкрепа на България за Северен поток-2.
Между условно немския и българския газопровод след Турски поток има огромна разлика. Меркел прави от геополитика търговия, при това все по-трудно, защото американските санкции срещу компаниите в Северен поток -2 изглеждат неизбежни. В Германия руският газ има силно, но не монополно присъствие. При това влиза на територията на ЕС като газ, собственост на европейски фирми. Зависимостта на страната от руски газ не кара никой да мисли, че новият газопровод ще ограничи канцлера Меркел да критикува остро Путин и руската външна политика. Степента на енергийна доминация на Русия в България, в същото време, на практика блокира българската външна политика до степен премиерът Борисов да говори уклончиво по темите Крим и Източна Украйна, да се страхува да увеличава военните разходи, да не признава общите за НАТО заплахи. До този момент няма категорично и еднозначно потвърждение от негова страна, че Русия е заплаха за националната сигурност.
Да погледнем хипотетични нетните „ползи“ от тайното противопоставяне на София на разширени правомощия на ЕК?
Същата България, която заедно с други страни от Източна Европа получи подкрепа от ЕК и нова свобода за договаряне с Газпром. Като пленник развил стокхолмски синдром, София отказва на същата комисия, която единствено защити нейните права по анти-тръстовото разследване срещу Газпром като премахна различни губещи за нас клаузи в договорите. Освободи ни и от проблема евентуално да плащаме компенсации от 800 милиона долара на Газпром за спрения Южен поток. Новите права, които ЕК иска – да преговаря от името на всички с руския газов монопол относно правилата за навлизане на газ от Турски поток през наша територия, плашат Борисов, който предпочита двустранни сепаратистки сделки с Путин.
Нека направим бърз преглед „ползи – щети“ на казуса Балканския хъб в интерпретацията на премиера /по публичните му изяви/, включително и на степента на вероятност във времето и като мащаб.
Да започнем с „ползите“ – България ще получи приходи от транзит, вероятно на сегашното равнище около 100 милиона долара. Няколко близки до властта компании ще получат приходи от реализацията на договори като подизпълнители по разширяване на капацитета на газопреносната ни система. Спорно е каква част от тези пари ще останат в страната. Степента на достоверност на тезата за „големите“ приходи не е висока, тъй като няма българска компания, която да може да играе ролята на проектен интегратор или мениджър, т.е. да разпределя отговорности и парични потоци, като осигури на корпоративно равнище нужните кредити и управлява разумно проект на стойност над милиард долара. Уверенията на Борисов пред руските журналистите, че имаме парите е пустословие, освен ако не касаят вече „усвоените“ пари по проекта Южен поток. Единствената хипотеза е държавна гаранция – нито Булгартрансгаз, нито БЕХ могат да вземат подобен кредит. Ясно е още днес, че единствено възможно кредитиране на Балканския хъб е от Газпром, което неминуемо ще активира американски санкции срещу България.
Забележете – основните ползи, ако изобщо се случат, ще дойдат след години, докато дълговете и рисковете ще ни „огреят“ незабавно.
Ето заключението – залагаме добри пари и репутация на събитие с ниска вероятност на ползите срещу щети с висока вероятност.
Да погледнем към списъка с рискове.
Първо, незабавна загуба на доверие и подкрепа по наши теми от съюзниците, включително Вишеградската четворка и прибалтийските държави. Единствените, които решително подкрепят Северен поток – 2 са Германия и Австрия, които не са в групата с подкрепящите ни по трудните за нас теми в ЕС. Изпускаме питомното, гоним Мишел.
Второ, работим за кауза, която е априори обречена – особено във варианта Балканският хъб да бъде само с руски газ през реверс на ТБГ. Няма никакво значение, че Генерална Дирекция Енергетика на Европейската комисия дава окуражителни сигнали. Както бе посочено неотдавна, причините еврочиновниците да подкрепят на думи Балканския хъб е желанието им да накарат Булгартрансгаз и Булгаргаз да заиграят по правилата, реализират либерализацията на газовия пазар и се откъснат от гравитацията на Газекспорт.
Трето, преценете сами, – ако САЩ наложат санкции на компаниите, които участват в Северен поток – 2, дали ще се поколебаят да сторят същото и спрямо по-малкия „брат“ – Турски поток през България? Това дори не е въпрос с повишена трудност. САЩ и Турция са в състояние на студен мир – вижте последното решение на Сената да блокира преди изборите доставката на Ф-35 и наложи санкции на Турция заради покупката на С-400. Няма несподелена любов между двете страни, въпреки стратегическото значение на Турция като ключов съюзник – статут, на който България не може да се надява.
За да не остане някой случайно в неведение относно характера и категоричността на позицията на САЩ по темата, Уес Мичъл, помощник държавен секретар за Европа и Евразия, посочи :“ Ще се борим заедно с Европейския съюз и редица негови членове, които се противопоставят на „Северен поток“ 2. Противопоставяме се на газопровода Турски поток и многото му линии, защото ще даде на Русия средствата да продължи своето виртуално монополизиране на вноса на газ в Югоизточна Европа „.
Къде е националният интерес на България – това, да осигурим пазар и приходи без конкуренция от продажбата на природен газ на по-високи цени на монополиста Газпром или това което Мичъл казва – да преодолеем този монопол и създадем равни условия за конкуренция на всеки който иска да се бори за лева на българския консуматор?
Изобщо кога ще престанем да си губим времето с някакви абсурдни политики и се заемем да реализираме постижими и реални стъпки в посока либерализацията, диверсификацията и повече конкуренция на газовия пазар у нас, като паралелно се погрижим за конкурентноспособността на българските играчи?
Настройването на българските национални интереси към „Газпром“ предполага финансови щети и стратегически неудачи, в допълнение ниски проценти на заетост на транзитната инфраструктура, която ще се ориентира в изгодно за Русия направление Изток-Запад, вместо в пазарно индикираната изгодна посока Юг-Север.
