Небитие

hitler

 

Денят на изявлението, което ще цитирам след малко, съвсем не е случаен – Първи май. Политиците винаги са хранели неискрени, но демонстративни симпатии към този ден. И колкото по-авторитарни са били въпросните политици, толкова и преклонението им към празника на труда е било по-тържествено и пищно – въпрос на демагогия. Не е случайна и годината на споменатото изявление – 1927-ма. През 1927 г. започва възходът на нацизма, малко след което националсоциалистите успяват да стъпят, макар и само със скромните 12 парламентарни места, в Райхстага. Най-малко случаен е обаче авторът на изявлението. Става дума за първомайската реч на фюрера, която откликва в сърцата на последователи, на симпатизанти, че и на непричастни:

„Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите с несправедливите ѝ заплати, с непристойната  оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена!”

 

Е, унищожиха я. И с какво я замениха? С мракобесие, с повсеместен терор и насилие, с човеконенавист, със страдание и смърт. Първомайските уверения за установяване на един по-добър, по-справедлив и благороден социален ред бяха последвани от крещяща несправедливост. За мене тази последователност на събитията е закономерна. За редовия германец обаче, свикнал да вярва повече на лидери, отколкото на собствените си сетива, жестокостта и цинизмът на националсоциалистическия режим дойде като гръм от ясно небе.

 

Докато възходът на новия ред бе посрещнат от целия цивилизован външен свят първо със скептицизъм, а после – с отвращение и гняв, разбиране и симпатии хитлеризмът срещна в Съветския съюз. Още дълги години преди фюрерът да се добере до държавната власт в Берлин, неговият фашистки предшественик, а впоследствие и боен другар, Бенито Мусолини получава овациите на болшевишка Русия. Лично глашатаят на Ленин и ленинизма Владимир Маяковски приветства италианския фашизъм и в бойки строфи декларира непоколебимата си болшевишка привързаност към неговата кауза. Маяковски дори се заканва в ритъм и рима как рамо до рамо с фашистите болшевиките ще сринат този прогнил буржоазен свят, за да съградят върху неговите руини нов. Тази солидарност не е само декларативна – и принципна е. Десетина години след самоубийството на Маяковски сталинисти и хитлеристи се побратимиха и тръгнаха орташки да си поделят Европа. Ако не си я поделиха, то е не поради някакви гнили дребнобуржоазни скрупули, а само защото имперските им апетити се оказаха по-големи от възможностите им.

 

А сега ще се върна обратно към споменатата първомайска реч на фюрера. Тя е показателна – в нея се оглеждат с еднаква правдоподобност и националсоциализмът, и реалният социализъм, и манталитетът на всички тоталитарни и авторитарни доктрини и практики. По препоръка на Маркс и Ленин всички те тръгват от антикапитализма, продължават с антикапитализма, за да завършат с … капитализъм. А между старта и финала по дългогодишния път от антикапитализма към капитализма – само насилие, издевателства и цели камари трупове. Все трупове на класови врагове, разбира се – на антинацисти и на антикомунисти, на душмани на цялото прогресивно човечество.

 

Надявам се, че след всичко казано намекът ми става явен – той съдържа страха ми от всички партии и идеологии, които тържествено обещават онова изобилие от духовни и материални блага, което в моето юношество великодушно обеща и моралният кодекс на строителя на комунизма. Изобилие, което така и си остана неосъществено. За сметка на терора, който бе изобилен.

 

Като слушам как днес депутати и партийни лидери печелят последователи и гласоподаватели с гаранции за удвоени и утроени пенсии и заплати, като чета как Путин разкрива в интервюта какви социални подвизи би сторил в името на народа, ако беше държавен глава на България, не ме обзема надежда – страх и ужас ме грабват. И въпросните родни депутати и политици, и Путин не крият рецептата за благоденствие: антикапитализъм. Като гледам какво охолство насътвори деспотът Путин за собствените си сънародници, като гледам как и нашите атакисти и бесепари вървят по неговите дири, разбирам колко порочна, колко деструктивна, колко пагубна и некрофилна по своята природа е вярата, че като вземем от богатите и дадем на бедните, ще преуспеем.

 

Моралът от всичко казано? Той е като на длан: Не чрез въдворяване по административно-команден път на механично равенство, не чрез препоръчваната от Маркс и реализирана от Ленин експроприация на експроприаторите ще излезе нацията ни от унаследената и придобита материална и духовна нищета, а чрез усвояване на онези форми на модерен, социален капитализъм, които от трийсетина години насам най-проспериращите държави на планетата великодушно ни предлагат и които ние малодушно отхвърляме. За да обърнем гръб на Брюксел и да тръгнем по дирите на Путин към евразийските дебри. Където ни чака небитието.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…