Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 26/06/2018.
Най-интересното досега относно вчерашните избори в Турция са безкрайните спекулации от страна на леви и десни коментатори за това какво щеше се случи, ако Ердоган беше загубил. Тези леко невежи, макар и многобройни „проповедници”, нямащи ясна представа какво точно се случва, забравиха да си зададат един прост въпрос: кога за последен път ислямски диктатор, имащ пълен контрол над държавния апарат е изгубил избори? Безсмислени по своя характер, тези празни разсъждения не ни казват нищо специално за Турция, но говорят много за провала или нежеланието на Запада (и особено на Европа) да разбере какво е бил и представлява сега Ердоган. В най-скоро време на НАТО и Запада ще им се наложи неизбежно да платят тежките последствия от това неразбиране.
Междувременно Турция има нов султан, който може и ще прави всичко, което той очевидно иска. Въпреки че времето на султаните отдавна е отминало и този е предварително обречен за провал. При помазването на нов султан в старата османска империя всички мъже претенденти са били отстранявани чрез удушаване с копринен шнур, а сега те просто са вкарвани в затвора като „терористи“. В миналото султанът е трябвало единствено да отиде до невежата в голяма степен „улема”, за да му кажат защо въвеждането на печатарската преса е огромно светотатство, но е трябвало да минат векове преди империята да се превърне в „болния човек на Европа“, в технологичен и военен анахронизъм. Днес султанът е принуден да изпраща своите лакеи до финансовите шефове в Лондон, за да обяснят защо повишаването на така презираните лихвени проценти рязко ще успокоят пазарите и да настояват за продължаване отпускането на финансови средства.
Тук се крие неизбежната уязвимост на новия султан и причината за неговата очаквана гибел. Закостенял ислямист, той е заложник на икономическото оцеляване от мракобесната си политика, която зависи от омразното западно светско общество и пазари. Получавайки привилегиите си като член на Европейския митнически съюз Турция, същевременно, се превръща в типична близкоизточна сатрапия /диктатура/. Това е комбинация, излязла от ислямския ад и точно там тя ще свърши. И за разлика от старата османска империя, чиято версия той се опитва да пресъздаде, този път това няма да отнеме много време.
Преди да разгледаме специфичните и системни уязвими страни на Турция, може би си заслужава да си припомним накратко мрачните летописи на ислямизма. Радикална доктрина, която не се различава много от своите тоталитарни съратници нацизма и комунизма. Ислямизмът, основаващ се на шариата, е възможно най-реакционното тълкуване на исляма –той вече е нанесъл невероятни щети на мюсюлманите по света и сега постепенно навлиза в Турция. 95% от физическите му жертви са били други мюсюлмани и където е навлязъл, от Пакистан до Иран и Саудитска Арабия, от Судан до Алжир и Северна Нигерия, изцяло или частично е довел до убийства, хаос и икономически катастрофи за живеещите там хора, с изключение на районите с петролни залежи като Саудитска Арабия. Ненавистен спрямо жените, ислямизмът обрича своите привърженици на трайно изоставане, защото, както ни учи големият американски социолог Дейвид Ландес, няма по-голям показател за успеха или провала на една нация от статута и ролята на жените.
Нищо от това не спря Ердоган да насърчава яростно ислямизма. От призива му жените да си стоят вкъщи и имат най-малко три деца, да налага задължително мюсюлманско образование и „благочестиво поколение“ до въвеждането на нови санкции за „обида на исляма“, той отиде твърде далеч, когато Дирекцията по религиозни въпроси (Дианет) издаде фетва (по-късно отменена поради общественото негодувание), обявявайки, че подходящата възраст за брак е на девет години. Докато решително прокарваше целите на ислямизма Ердоган имаше големия късмет да работи със западни лидери като президента Обама и канцлера Меркел, които бяха или безразлични или може би симпатизираха на плановете му. Още през 2010 г. Обама нарече Турция на Ердоган „велика мюсюлманска демокрация“ и две години по-късно ислямистът Ердоган бе обявен за един от петте най-близки приятели на Обама. Междувременно, г-жа Меркел, която трябва да се отбележи, е канцлер на Германия, а не на Европа, през септември 2015 г. отвори границите на Европа за огромен брой мигранти и даде на Ердоган идеалната възможност да изнудва ЕС, нещо, в което той се е доказал като много добър.
Все пак изборните обещания на Ердоган за допълнителни пари за наемателите на жилища и безплатни кафенета за всички не могат да скрият реалността, че Турция е в голяма беда. Тя живее с пари назаем и сега е принудена да плати прекомерно висока лихва от 16,5%, за да привлече инвестиции, с които да се опита да се справи със ситуацията, защото не може да покрие огромния си дефицит по никакъв друг начин. Задават се и по-големи проблеми. От началото на годината лирата се обезцени с над 20%, инфлацията достигна този месец 12.15%, а безработицата е над 10% и най-тревожното е, че чуждестранните инвестиции от началото на годината са намалели с една трета в сравнение с миналата година. Добре дошли в султаната, господин Ердоган.
