Стига да решим

Стига да решим

turcia

turcia

 

Неотдавна турският посланик в София похвали Република България и външната ѝ политика по Националната ни телевизия. Негово превъзходителство отбеляза с благодарност доброто сътрудничество на Анкара с българските власти, довело до екстрадирането на много турски граждани обратно в родината им.

 

Доколкото са дефицитни, подобни чуждестранни похвали по наш адрес би трябвало да ни радват. В случая обаче мене ме безпокоят. Биха ме зарадвали, ако идват от евроатлантическата общност или от която и да е демократична и правова държава – не обаче и от един отявлен националист, мюсюлмански фундаменталист и антидемократ. А тъкмо като такъв се себеразкрива ден след ден Ердоган – както пред собствените си сънародници, така и пред целия външен свят. Стотиците хиляди арестувани, осъдени, убити, тикнати зад решетките, уволнени или прогонени в изгнание турски граждани говорят ясен език – тяхната участ илюстрира режима в южната ни съседка много по-достоверно от ежедневните уверения на Ердоган в демократичност и хуманизъм. За всичко това съм писал и друг път, но ето че изявленията на Негово превъзходителство в родните медии ме заставят да се върна към тази нерадостна тема.

 

Когато един деспот хвали чрез външнополитическите си представители една съседна държава, която претендира да е част от световната демократична общност, това озадачава. Защото при държавите е като при хората: всеки хвали себеподобните си. А аз предпочитам да съм себеподобен с демократи – не с деспоти. Когато пък една демокрация хвали авторитарни държавници в съседство или дори само премълчава издевателствата им, това поставя под съмнение собствената ѝ демократичност. Тъкмо това прави години наред Република България. Докато Европа и Америка многократно и недвусмислено декларират ясната си позиция в защита на потъпканите от Анкара човешки права и граждански свободи, на родна земя президент и премиер се надпреварват да лакейничат пред деспота и деспотизма му. Аз не съм чул нито един български държавник, нито един значим политик от лагера на управляващите или от опозиционните сили, който да разобличи едноличния режим на Ердоган и мракобесията му. Това малодушие не само обслужва царящото в южната ни съседка безправие – това малодушие петни страната ни пред лицето на света – както политически, така и морално.

 

Част от позора се съдържа и в начина, по който българските власти процедират спрямо потърсилите на родна земя политическо убежище турски правозащитници. Ние ги арестувахме и ги поднесохме на тепсия на палачите им в Анкара. Направихме го по един недемократичен, за да не кажа варварски, начин. Докато във всяка цивилизована държава подобни решения са дело на съда, у нас човешките съдби на тези прокудени в изгнание турски граждани са решавани по взаимна договореност между техните палачи и властимащите в София. Подобни правени в средновековните традиции на плаща и кинжала договорености са не само недопустими морално – те са несъвместими и с фундаменталните принципи на европейската общност, към която вече от години и ние, българите, принадлежим.

 

Инсцениран или не, превратът срещу Ердоган обслужи и заздрави неговите авторитарни позиции – деспотът използва броженията като претекст да се саморазправи с железен юмрук с вътрешнополитическите си опоненти. Тази му безскрупулност закономерно хвърли страната в една тежка изолираност от Свободния свят, сравнима само с изолираността, в която тънеше Турция по време на военните режими преди дълги десетилетия. Изолираност, наложена от Вашингтон и Брюксел в името на човешките права, на хуманизма, на демокрацията. И изолираност, с която нашите държавници отказаха да се съобразят – те предпочетоха да другаруват с тирани като Ердоган и Путин. Това другаруване обаче си има цена – както морална, така и политическа, така и икономическа. Другарите на тираните не са и не могат да бъдат другари и на демократите – дори само формалната логика не го позволява.

 

Говоря за демократите, управляващи САЩ и Германия, да речем. Които, въпреки настояванията и заплахите на Анкара, отказаха да депортират турските дипломати и правозащитници, потърсили закрила на тяхна земя. И ако някой рече, че на САЩ и Германия им е лесно, защото са могъщи държави, не граничат с Турция и не са изправени непосредствено пред нейната заплаха, ще припомня, че подобно е поведението и на съседна Гърция. И Атина отказа (отказва и до днес) да върне на палачите им турските изгнаници. При това става дума за бойни пилоти, участвали лично в преврата срещу Ердоган. Така че нашите съконтиненталци ни дават пример на достойно гражданско поведение. Пример, който можем да последваме. Стига да решим…

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За съвременната македонска идентичност

За съвременната македонска идентичност

Тя не е национално-демократична, а националистическо-тоталитарна   Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт…
Безсребреникът Путин и клеветниците

Безсребреникът Путин и клеветниците

  … Като същински маладец отговори другарят В. В. Путин на младенеца, „дръзнал“ да постави въпроса: „Ваш ли е онзи…
Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

  В руския смисъл Навални не се жертва, а продължава делото си. За да си руски лидер, трябва да си…