Турция, Русия, Китай. Валутите падат. Общото и особеното

Турция, Русия, Китай. Валутите падат. Общото и особеното

Turkish lira banknotes are seen in this file photo illustration shot in Istanbul, Turkey, January 7, 2014. Turkey's central bank is expected to make an interest rate decision this week. REUTERS/Murad Sezer/FilesGLOBAL BUSINESS WEEK AHEAD PACKAGE - SEARCH "BUSINESS WEEK AHEAD AUGUST 17" FOR ALL IMAGES
Видеоанализ за България Аналитика – 10 август 2018 година

 

Турция – сривът на турската лира

 

В момента фокусът е върху Турция, Русия и Китай.

Турция – лирата се срина под 6.22 в сесии от днес, като само преди пет дни се котираше на нива 5.10 лева.

 

Промените са ежедневни, дори ежечасни. Такава амплитуда на колебания означава само едно – ако турското правителство и централна банка не реагират радикално, за да повишат лихвените ставки и ограничат инфлацията – катастрофата е неизбежна. Икономиката на Турция е достатъчно силна, но в същото време е прекалено зависима от външните инвестиции и достъпа до глобалните капиталови пазари. Доверието на инвеститорите е разрушено и на практика рефинансирането на корпоративния дълг на страната, който е близо 400 милиарда долара, при тези условия става невъзможно. Турските банки не могат да отпускат кредити в чужда валута при тази тотално неясна среда. И …. ще започнат корпоративните фалити.

 

Ердоган се позовава на Аллах, който щял да оправи нещата, но това само засилва тревогата сред бизнеса в страната и чуждите банки, които държат по-голямата част от корпоративния дълг на страната.

 

Сривът на доверие започна с избирането на зетя на Ердоган Албайрак за министър на финансите и откритите опити за подчиняване на Централната банка. Компромисът с нейната независимост я изважда от уравнението на сигурността на публичните и корпоративни финанси на страната. Ако централната банка не предприеме незабавни мерки по вдигане на лихвените равнища с минимум 200 базисни пункта, и не излезе със спасителен пакет от мерки, разпадът е неизбежен. Шариат финансовата идеология на Ердоган – не пипайте лихвите – само задълбочават пропастта.

 

Психологическата бариера, която трябва да следим, на която все още може да се смята за възможно да се контролира падането на валутата и кризата е 7,00 турски лира за долара. Това може да се окаже по-близко като събитие, пред вид на историята на срива.

 

Какви са последствията – крайни форми на авторитаризъм, тотален контрол върху медии, репресии? По-агресивна Турция навън и навътре.

 

Ситуацията в Идлиб Сирия изглежда нерешима – Турция няма полезен ход, защото силните карти не са на нейна страна. Кризата в отношенията със САЩ, особено след санкциите срещу Турция и несръчните опити да предпазят турската лира от с фейк новини по скандала Брънсън само влошиха допълнително ситуацията. Наложи се Асошейтед Прес да опровергава информацията от контролирани от Ердоган медии в Турция, че двете страни са на прага на решение по казуса.

 

Русия

 

В Русия – постепенно бавно и с нарастваща тревога осъзнават какво им се готви в САЩ като санкциите от Ада. Показателно е, че този път реакцията идва от премиера Медведев – което означава, че Путин не иска да се ангажира, за да си запази възможността за ход. Медведев тези дни е нарастващо активен – думите му би трябвало да звучат стряскащо – а именно, че санкциите на САЩ в тежкият им вид означава обявяване на търговска война, на която Москва ще отвърне с всички налични икономически, политически и ако е наложително и „други“ средства. Именно върху това „други“ е интересно да се разсъждава.

 

С икономически средства – Русия трудно може да се противостави на санкциите, защото няма никакви лостове за въздействие върху Белия дом. Дори да забранят целия износ от САЩ за Русия – ефектът вероятно ще се измерва в няколко милиарда, но нищо такова, което не може да се компенсира с други пазари или субсидии.

 

Политически средства  – Русия е в изолация и трудно може да притисне САЩ чрез политическо действие – няма съюзници. Най-важният и коз – Сирия, от актив се превръща все повече в пасив. Каквото и да прави, Москва не може да реши уравнението на възстановяването на Сирия, нито да наложи Асад на хора, които не могат да го приемат, защото ги убивал, бомбардирал, насилвал. Опитите да ангажират Запада в общ план по връщането на сирийските бежанци, са обречени. Насила доверие към режима на Асад не могат да провокират. Нито могат да възстановят разрушените от тях градове, където да се приберат бежанците. Трябва и политическо регулиране, на което те са неспособни. И най-вече огромни финансови средства – които Русия нито днес, нито утре ще има сама, нито ще може да привлече. Така, че часовникът тика и шансовете на Москва да се утвърди в Сирия с нова мисия са нищожни.

 

Остават опцията да засилят агресията срещу уязвими и чувствителни за Запада места, особено в зоната на „замразените конфликти“ и  навън – хибридните операции, включително атаките през Интернет мрежата срещу критични звена на американската инфраструктура. Но с това само ще си утежнят положението.

 

Нападение срещу съседи – Източна Украйна, Грузия, нов аншлус с Беларус също са спорни като разходи – ползи. Напълно възможно е да завладеят нови територии, но няма как да възродят пост-кримската патриотична еуфория. Мотивацията на руските войници да воюват без кауза трудно ще намерят. И разбира се Русия през 2018 година, не е тази от 2014 година, когато в хазната имаше пари. Кремъл се провали във финансирането и управлението на завоюваните територии – Крим, Донбас, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието и Луганск – тотално фиаско.

 

Китай – икономиката, глупако

 

Китай реши да изключи от списъка с ответни мерки срещу повишените тарифи на китайския внос в Америка – забраната за внос на американски суров петрол.

 

При по-внимателен анализ китайските експерти и шефовете на държавните рафинерии и вносители са преценили, че това е стрелба в крака – сортът WTI е прекалено изгоден – разликата с Брент е 6 долара, в момента вносът от Иран е проблематичен пред неяснотата на санкциите, пък и Китай спори със Саудитска Арабия по цените. На този фон лишаването от американски лек петрол само ще дестабилизира вътрешните горивни баланси и ще доведе до увеличаване на цени. А това е последното нещо което властите в Пекин желаят.
Икономиката победи политиката.

 

А междувременно юанът, както турската лира и руската рубли потъва. По-бавно – но това е мярата за оценка на дългосрочната уязвимост на страните в участващи търговски войни.

 

 

От Илиян Василев

Оставете коментар

Още
Залози и рискове в проекта Турски поток

Залози и рискове в проекта Турски поток

Любимият проект на премиера Борисов – Балканският газов хъб получи допълнително внимание, след разговорите му с президента Тръмп. Не съм…
Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

  Напоследък се говори много за връщане към баланс на интересите на големите сили и сфери на влияние. Транзакционната външна…
Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Миналата седмица българският премиер инспектира напредъка в работата на интерконектора Гърция-България, като отбеляза, че това е знаков проект за енергийната…