КЕСАРЮ  И  БОГУ

prajka prolet

prajka prolet

 

„Невярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги. О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи се нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, ние го виждаме в различни багри.”

Милан Кундера, „Животът е другаде”

 

Не, Пражката пролет не бе ограничена и оразмерена в рамките на един-единствен сезон – продължи от началото на 1968 г. чак до началото на есента. А ехото от възторга ѝ, последвано от екота на разгрома ѝ, развълнува и нас, и Европа, и човечеството за цели десетилетия – та чак до ден днешен. Какво да се прави – когато са интензивни, когато в тях се кръстосват конфликтите на цяла една епоха, кратките актуални събития оставят дълга историческа сянка.

 

Така беше и с Пражката пролет. Тя бе предшествана и подготвена от източноберлинските работнически вълнения през началото на 50-те години, в чийто разгар Бертолт Брехт посъветва правителството на ГДР да си потърси друг народ, защото този явно не иска да бъде управляван от него. Логиката на антифашиста Брехт бе убийствена: след като едно правителство е несменяемо, значи трябва да бъде сменен народът му. Десетина години по-късно народното въстание в Унгария също допринесе за запролетяването в Прага. Оглавени от съветските танкове, кървавите разгроми и погроми на червеноармейците по горещите точки на Източна Европа накараха поробените народи да прибягнат до нови, миролюбиви подходи. Такъв беше експериментът на Дубчек и либералното му обкръжение. Експеримент, в който, за разлика от унгарците през 56-та, чехи и словаци изобщо не поставиха въпроса за напускане на Съюза за икономическа взаимопомощ или (Боже, опази!) на Варшавския договор. Пътят на унгарците бе революционен, а на чехите – еволюционен. Път, в който всичко трябваше да протече не с пушка в ръка и не дори със заканително вдигнат пролетарски юмрук, а кротко и благо, със словото Божие и словото людско на уста. Подкрепяно и от интелектуалната общност, и от целия народ, през пролетта на 1968-ма партийното ръководство в Прага само плахо посегна да поразчупи ледовете, да поразхлаби кое-що оковите, в които Кремъл бе стегнал неумолимо цялата Съветска империя. Но дори това се оказа недопустимо – железният юмрук на класово-партийната непримиримост се стовари с цялата си тежест върху беззащитна Прага.

 

И така, Пражката пролет бе съкрушена – победата на Кремъл бе безусловна. Или поне така изглеждаше. Защото тя бе само физическа – не и морална; победа тактическа – не и стратегическа. Морална и стратегическа се оказа загубата. Съветският империализъм спечели битката, но загуби войната – първо морално, а само двайсетина години по-късно – и физически. Докато победата на Кремъл беше временна, настъпилото впоследствие поражение се оказа дългосрочно. Победи в крайна сметка духът на Пражката пролет – свободолюбието победи мракобесието. Ето защо настоящата година е юбилейна – навършва се половин век от онези паметни времена, белязали и локалната, и глобалната политика, и студентската ми младост. Съзнавам, знам, че още много юбилеи предстоят – поколение след поколение. Те са тихата, непретенциозна победа на извечното свободолюбие над временните политически злодейства. Вечни диктатури няма – има само вечни демокрации. И това обстоятелство е една сериозна утеха. Безутешно е само, че, както заяви пролетарският драматург и поет Брехт, временен е и човешкият живот – ако той беше безвременен, всичко щеше да си дойде на мястото.

 

Всъщност статуквото и сега се възстановява пред очите ни, но не на родна – само на чужда земя. В една Чехия, да речем. Която още преди години награди Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров, разпространили само броени дни след Пражката агресия в центъра на София позиви, призоваващи марионетните войски на Живков да се изтеглят от Чехословакия, с най-високи държавни отличия. Тези дни пък президентът на Словакия подписа указ за награждаване на тримата с ордена Двоен бял кръст, връчван за защита на демокрацията и на човешките права на Словакия. А тримата ми състуденти защитаваха демокрацията и човешките права не само в Чехия и Словакия, а и в Отечеството любезно. Докато обаче родината отбеляза благородното им дело с изключване от университета и с тежки затворнически присъди, чехи и словаци ги почетоха с най-високите си държавни отличия. Ето значи защо видимото и невидимото в каузата им така драматично се разминава. За нас остава позорът, с който санкционирахме гражданската им доблест – за чехите и словаците остава поклонът, с който ги отличиха. Кесаровото – кесарю!..

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…
Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Не знам защо, но в днешната световна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота…
Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Украинският политик се чувства комфортно в страната, щом е придобил 23 хектара от територията на Черноморие, в общините Несебър, Поморие…