Част II: Каква е добрата инвестиционна политика за България?
Икономическата политика на правителството може да влияе на спецификите на инвестиционния модел, макар той да се формира предимно от международната стопанска конюнктура, от която силно зависят малки отворени икономики като българската. Така описаните в Част I два инвестиционни модела на българската икономика през 21 в. (предимно „приходен” за периода 2000-2009 г. и предимно „разходен” за периода 2010-2017 г.) са почти изцяло формирани от тенденциите в глобализиращата се световна икономика, както и във връзка с членството ни в ЕС. По тази причина те не са уникални само за България, а за почти цяла Централна и Източна Европа.
И все пак има ли инструменти българското правителство да влияе на типа инвеститори и количеството ПЧИ, които влизат в страната?
- 1. Теоретични модели и особености на инвестиционните политики в България
Популярна политика е неокейнсианската: създаване на инвестиционни предпоставки чрез активна държавна намеса в частния сектор под всякаква форма – данъци, партньорства, инвестиции в публична инфраструктура, стимули, консолидация на стратегически държавни предприятия, които да ги направят по-атрактивни за частни инвеститори (примерно, БЕХ). Мощната държавна интервенция обаче неминуемо върви с политически и корупционни интереси, което резултира в ниска ефективност на бюджетните разходи, така пък често мотивирайки повишаване на данъците.
В рамките на неолибералните икономически теории за „малката държава” и нейната ненамеса в икономиката, фискалната политика на ниски данъци и бюджетни разходи е вероятно най-важната, а понякога и единствена инвестиционна политика на правителството. Прилагането с не особено голям успех на остеритетни политики (на бюджетни рестрикции) по време на световната икономическа кризата засили много скептицизма в тяхната ефективност.
В последните години все по-голямо значение придобива „институционалната” теза, че към „ниските данъци” трябва да се прибавят и по-ефективно работещи институции (администрация, регулатори и съдебна система), но общо взето държавата трябва да се въздържа от икономическо взаимодействие с частния сектор за „правене на бизнес”. Ключово става качеството на държавното управление, а заради невъзможността на много слабо развити страни да осигурят такова, в някои държави в Африка вече се развива и Публично-публично партньорство: инвестиции срещу тяхното публично управление с администрация от страната на инвеститора.
И така в теоретичен план неокейнсианската „разходна” политика на бюджетни дефицити стимулира потреблението и „приходния модел” на инвестиции. Но такава инвестиционна политика, обикновено упражнявана от социалистически правителства, не може да генерира дългосрочни резултати поради ключови фактори извън политически контрол: необходимост от ниски лихви (зависещи от икономическия цикъл), стимулиращи потреблението; застаряващо население (намаляващо потребление) и малък пазар (лимитиран ръст на продажбите). В някакъв смисъл, „изливането” на еврофондовете е продължение на приходния инвестиционен модел: многобройни, но неефективни проекти с краткосрочна заетост, реализирани почти само от български фирми, с видим ефект изтласкване на чуждестранните инвеститори.
Неолибералният модел на рестриктивна бюджетна политика, дори понякога с излишъци, също не се оказа особено успешен за привличане на инвестиции у нас. Макар по дефиниция да намалява макроикономическата премия за риск на чуждестранните инвеститори и подобри кредитния рейтинг през 2017 г, несъразмерно по-бързото влошаване на институционалната , а оттам и на бизнес средата занули позитивните ефекти. Важно е да се отбележи, че постоянното излъчване на сигнали в чужбина за политически скандали, корупционни сделки, толериране на олигарси, провалено правосъдие постоянно отнема стойност от инвестиционния бранд „България”.
От описаните по-горе модели на ПЧИ е ясно, че инвестиционни политики, които влияят върху увеличение на доходите и насърчаване на потреблението стимулират „приходния” инвестиционен модел. И наистина, през периода 2001-2009 г се водеше предимно експанзионистична фискална политика, а минималната работна заплата нарасна над 180%. За сравнение, за периода от 2010 до 2017 г минималната работна заплата нараства два пъти по-бавно – с около 90% , макар и с по-голяма сума като абсолютни стойности. През втория период се осъществи бюджетна консолидация (остеритет), съгласно вижданията на финансовия министър Симеон Дянков, а по-късно тази линия беше като цяло поддържана от заместника му Горанов. В крайна сметка нестабилната политическа обстановка и честите избори след 2013 г. насърчи предизборното харчене, вместо инвестиции и усвояване на еврофондовете без качествено разработени и нужни проекти. Така към днешна дата няма ясна инвестиционна политика и модел, които да следват някаква добре обмислена дългосрочна стратегия. В резултат нито ниската цена на ресурсите, нито увеличението на средната заплата подобряват инвестиционната среда при наличието на висок политически риск.
В този смисъл най-адекватни изглеждат политиките на институционалната школа, насочени към надграждане на неолибералния модел чрез драстично подобрение в работата на институциите и най-вече регулаторите на пазарната икономика: КЗК, БНБ, КФН, КЕВР, КРС, СЕМ. И най-вече постигането на ефективно правосъдие, защото без него никой сериозен инвеститор не би рискувал инвестицията си в неразрешими търговски спорове.
- 2. Как се създава висока добавена стойност в икономиката?
Разбира се, илюзия е да си мислим, че инвеститорите се вълнуват само от някаква матрица от параметри, когато взимат своите инвестиционни решения. Световната икономика е в турбулентен преход към дигитализация, към все по-бързото навлизане на изкуствения интелект. В този процес на преструктуриране на веригите за доставки България търси своето място, конкурирайки се в всички страни по света, дори не само в Източна Европа, да не говорим за Балканите.
Фундаментално е да се осъзнае, че високата добавена стойност – и превръщането на България в богата държава – се създава само от инвестициите в човешки капитал: предприемачи и предприемаческа среда, модерни управленски умения и специалисти с експертиза на световно ниво. От тяхната съвместна работа в подходяща организация зависят по-високата производителност, създаването на иновации и иноватовни продукти, изграждането на брандове и в крайна сметка създаването на висока добавена стойност в икономиката. Това е квинтесенцията на не просто чуждестранните, а на западните чуждестранни инвестиции: освен капитал, те носят и разпространяват знания и умения, които други инвеститори нямат. Оттам тръгва мултипликационния ефект за нашата икономика в лицето на бъдещи предприемачи, мениджъри и специалисти, започнали своята кариера в такива фирми. Тук държавата, съвместно с европейските институции определено може да играе важна роля във финансирането на предприемачески центрове и на обучителни програми, където лектори са успешни предприемачи, признати експерти, консултанти с международен опит и др. Въобще държавата може да направи много в привличането на световно ноу хау във всяка една област в българската икономика. Но най-вече да изгради позитивен инвестиционен бранд на България, който добавя, а не отнема стойност.
От предприемачите, мениджърите и обучените в новите технологии специалисти ще зависи колко бързо тези знания ще разпространят. А от това , и най-вече това, зависи качеството на бъдещите предприемачи, процеси и продукти. Високата добавена стойност е пряко свързана с достъпа до крайния клиент и до създаването на разпознаваеми брандове от този клиент. Тук държавната политика трябва да бъде фокусирана не просто за насърчаване на износа, често с ниска добавена стойност (като Агенцията за експортно застраховане), но и да насърчи частния сектор да внася ноу-хау, технологии, а защо не и специалисти за изработване на успешни пазарни стратегии, брандирани продукти и маркетинг с цел изкачване по веригата на доставките до крайния клиент. Така се създават условия за най-важните за икономиката чуждестранни инвестиции – придобиванията не само на атрактивни български бизнеси от чуждестранни инвеститори на висока пазарна цена, но и възможност за успешни български бизнеси да разширяват своя пазар чрез придобиването на чуждестранни предприятия.
Не е без значение какви чуждестранни инвестиции искаме в България. Не се изискват познания по геополитика или иконометрия, за да се разбере, че азиатските инвестиции, като тези от Китай преследват по-скоро стратегически държавни цели, отколкото печалби на пазарен принцип; че инвестициите на чуждестранни държавни предприятия и суверенни фондове от Азия не могат да бъдат ноу-хау за нашата икономика, още повече от държави с не по-дълъг пазарен опит от нашия. И че инвестициите винаги идват с търговската, организационната, управленската и националната култура на инвеститорите.
Затова основополагащо за нашето бъдеще е какви инвеститори ще дойдат тук, защото от това зависи с какъв човешки капитал ще разполагаме и в какво общество ще живеем.
- 3. Ключови политики за привличане на чуждестранни инвестиции
За да стане България, , чийто БВП на глава в момента е около 8 хил. щ.д. развита държава трябва избегне т.н. „капан на средните доходи” (middle income trap). В момента според експертни оценки той е БВП на глава от населението между 12 и 15 хил. щ.д. Казано по-просто, повечето развиващи се държави не стават развити, защото моделът, който им помага да достигнат до „капана” ги вкарва в него. В повечето случаи този модел е свързан с широко използване на ниско платен труд и екстензивно развитие на икономиката чрез изграждането на все повече предприятия на зелено, основно с чуждестранни инвестиции. В един момент трудовите ресурси се изчерпват и заплатите, а с това и добавената стойност, която остава в България започват да се повишават, докато за инвеститора стане неизгодно да поддържа такива производствени мощности. В момента трудовите ресурси на България са почти изцяло заети и започва повишаване на заплатите при остра публична дискусия за внос на евтин труд от други страни. Така или иначе е ясно, че максимумът на сегашния преобладаващо „разходен” инвестиционен модел е да доведе България най-много до „капана” на средните доходи. За да не попаднем в него са нужни все повече производства за износ на брандирани продукти и/или продукти все по-близо до крайния клиент в контраст със сегашния износ на преобладаващо ниска и средна добавена стойност, като част от международни вериги на доставките. Само така добавената стойност и доходите на българите ще растат, а България ще стане развита държава.
За да избегнем „капана” трябва да привлечем „маркови” инвеститори. Първи по значение за тях критерий за инвестиционен избор е нивото на политически риск. Това е качеството на нашите институции и политици, от които все така – 30 години след края на комунизма – зависи почти всичко в държавата ни, вкл. инвестиционната политика. В резюме, за да привлича нужните ни чуждестранни инвестиции, тя следва да адресира ефективно най-малко следните области:
- 1. Изграждане на позитивен инвестиционен бранд на България. Крайно време е да спрат туристическият тип промоции и акцентът върху 10% данък, все едно сме офшорна туристическа дестинация. Т.н. market tеstimonials (пазарни свидетелства) са най-важни; т.е. защо другите са избрали да инвестират тук и какъв е техния опит. Неслучайно, когато чужд инвеститор „опипва почвата” в България едно от първите неща, които го интересуват е кои големи имена от неговия сектор са вече тук или поне кои са „блу чиповете” дошли в България. Друга важна мярка е популяризацията на успешните инвестиционни истории (success stories). Промоцията на инвестиционния бранд „България” трябва да е далеч по-силна от генерирането на лоши новини от корупционни и други нелицеприятни политически скандали в международния информационен обмен. Тук помощ от специализирани международни агенции е силно препоръчителна.
- 2. Увеличаване на кредитния рейтинг на България и намаление на рисковата премия на инвеститорите. Има значително поле за подобрение на фискалната политика по отношение прозрачността и законността на бюджетните процедури ( и прекратяване на умишленото подценяване на приходите и харчене на излишъка без парламентарна санкция); промяна на бюджета по време на неговото изпълнение, дори със задна дата (заради мощни задкулисни играчи); увеличаване събираемостта на ДДС (ограничаване на схемите за източване на ДДС) и акцизите (и увеличаване размера им за сметка печалбата на търговците на горива); процедурите на обществените поръчки (прекъсване на връзката между възложител и изпълнител и край на безкрайните корупционни скандали); държавни инвестиции и еврофондовете в полза на всички, вместо за лобита и подставени лица; съкращаване на администрацията, вместо нейното увеличаване за електорални цели; реформата на здравната каса и край на неспирното нарастване на нейния бюджет без ефект за пациентите. Но най-вече въвеждане на всеобхватно електронно правителство, чрез което ще се решат повече от изброените проблеми.
- 3. Изграждане на висококачествена твърда и мека инвестиционна инфраструктура. Драматично подобрение на пътната инфраструктура на северна България и изграждане на индустриални зони с помощта на частни капитали и тяхното логистично свързване с Румъния, Сърбия и Южна България; изработване на стратегия на България за чуждестранни инвестиции с помощта на световно признати специализирани научни центрове или инвестиционни банки и привличане на външни експерти за нейното изпълнение; създаване на Министерство на инвестициите с фокус изграждане на ПЧП с международни частни агенции за привличане на инвестиции; промяна в персоналния състав на всички регулатори на пазарната икономика (КЕВР, КЗК, КФН, КРС, БНБ, СЕМ, КЗП и др.) чрез публични и прозрачни процедури с изисквания за интегритет и професионален опит извън България, вкл. допускане на граждани на ЕС, както и ограничаване на политическата намеса в тяхната работа; насърчаване развитието на капиталовия пазар чрез засилване на прозрачността на сделките, подобряване условията за листване на български компании, сливането с други борси и така подобряване на неговата „дълбочина”, чиято слаба ликвидност в момента е спънка за чуждестранните инвестиции.
- 4. Осигуряване на широкоспектърно държавно ко-финансиране на частни фондове и организации с цел придобиване на фирми с брандирани продукти и ноу-хау в развитите страни от български компании; на международна консултантска помощ за МСП за излизане на развити пазари; на международни специализирани агенции за привличане на частни инвестиции в България; на подпомагане на частни учебни центрове по предприемачество; за изграждане на екосистеми за старт-ъпи и рисково инвестиране.
- 5. Реформа на пазара на труда: по-гъвкави политики за освобождаване и наемане на работна сила чрез подпомагане изграждането на солидна мрежа за обучения и преквалификация на работна сила и предприемачи от частния сектор, подпомаган финансово и логистично от държавата – пример: Академия „Телерик” и др. Само качественият човешки капитал може да увеличи добавената стойност в икономиката и жизнения стандарт на българските данъкоплатци. Само висококвалифицираната работна сила привлича чуждестранни инвеститори, които оставят висока добавена стойност в страната.
- 6. Продължаване на реформата в началното, средното и висшето образование с цел изграждане на предприемаческа, финансова и инвестиционна култура още в училище и промотиране образа на успеха чрез предприемачество и лични усилия, чрез ролевия модел и личния пример на успели български предприемачи. Само създаването на условия за такъв успех ще спре напускането на България от младите хора.
от Евгений Кънев,
доктор по икономика, управител на инвестиционна консултантска компания „Маконис”
