Правителството инвестира в регазификационни терминали
Новината, че германският канцлер Ангела Меркел се е огънала под натиска на Тръмп и решила да вкара бюджетни пари в изграждането на германски термнал за внос на втечнен природен газ обиколи тези дни световните информационни агенции.
Не закъсняха и тълкуванията, че това е неин опит да изтъргува това решение срещу отказ от санкции от страната на Вашингтон срещу Северен поток – 2.
Истината е друга или поне подобни тълкувания не казват цялата истина.
Факт е, че е изключително странно за най-голямата икономика в Европа да няма голям терминал за внос на втечнен природен газ на своя територия, което на фона на растящата зависимост от руски тръбопроводен газ по никакъв начин не може да се възприема като балансирана и добра политика. Страната внася над 50 милиарда кубически метра газ от Русия, като количествата след евентуално включване на Северен поток-2 ще надминат 110 милиарда кубически метра. Тъй като няма данни за прекратяване на договорите за доставка на газ от Северно море и от други дестинации, очевидно става дума за реекспорт на руски природен газ за други страни в Западна и Централна Европа.
Берлин се позиционира като главен разпределителен център на руския газ в Европейския съюз, а това носи със себе си легитимни подозрения за умишлена стратегическа зависимост от Кремъл и най-вече за ползи на гърба на други страни през които минават газопроводи или купуват реекспортирания газ, приходите от които се преместват към Германия. За страна, която претендира да е лидер в ЕС и трендсетър на политики и поведение, подобен егоизъм е трудно разпознаваем и още по-трудно възприеман като модел на европейска солидарност и базисни ценности.
Второ, действително отсъствието на терминали за регазификация не прави възможен прекия внос на втечнен природен газ, включително на американски, и президентът Тръмп не закъсня да отбележи, че е недопустимо САЩ да осигуряват гаранции по сигурността на Германия, а тя да внася основно газ – за собствени нужди и повече за реекспор – от Русия. В допълнение Газпром има и скритото предимство на десетилетия съвместна работа с водещите европейски газови компании, което създават наследствена база и традиции – позиции, които трудно се пробиват от нови играчи на пазара.
Трето, тръбопроводният газ е незаменим, когато става реч за покриване на базови нужди, но е относително по-малко гъвкав при покриване на пиково потребление.
Пазарът на втечнен природен газ се смята за най-глобализирания сегмент на пазара на газ в света и там вече се проявяват признаците на откъсване на сегмента „газ-към-газ“ спрямо „газ-към-нефт“, в следствие на очакваните значителни превишения на предлагането пред твърде умерено като прогнозен ръст търсене. Което означава, че цените на спот пазара на ВПГ газ с голяма вероятност в хоризонт от 3-5 години, могат създадат реална конкуренция на тръбопроводния газ по дългосрочни нефтеноиндексирани договори.
При това положение липсата на пряка и значима връзка с глобалния ВПГ пазар не е особено далновидна политика, особено в контекста на новия Северен поток-2.
В момента има четири проекта за ВПГ терминал в Германия, като в най-напреднала фаза и предмет на потенциалния интерес от страна на германското правителство да инвестира са два от тях – в градчета от двете страни на река Елба до Хамбург – Щаде (Stade) и Брунсбютел (Brunsbuettel). Съответно, проектните компании са Stade LNG с участници MacQuarie Group and China Harbour Engineering, чиито амбиции са да развият капацитет за регазификация от 8 милиарда кубически метра – 15% от нуждите на страната. От другата страна на реката е проектната компания German LNG Terminal с участие на Nederlande Gasunie, Vopak LNG Holding и OilTanking, като проектът е за 5 милиарда кубически метра.
И двата проекта имат нужда от правителствено финансиране, тъй като възвращаемостта е ниска, отвъд 10 години, което затруднява проектното финансиране и банковото кредитиране.
Предвидените в решението на германското правителство 500 милиона евро по всяка вероятност ще бъдат насочени към тези два проекта, като изборът тепърва предстои.
Има още два проекта, които са в градчето WIlhelmshaven с водеща компания Юнипер и до Рощок, където си партнират Fluxys и Novatek.
Дори всичките четири проекта да бъдат реализирани, което е изключено, поне на този етап, предвид трудностите с финансирането и доказване на рентабилност, дори те да бъдат натоварени над средния процент за европейските газови терминали – около 30%, втечненият природен газ трудно може да измести тръбопроводния от Русия. Но може да създаде възприятия за конкуренция в достатъчен мащаб за да създаде проблем с дългосрочната икономика на свръхскъпите проекти на Русия – Северен поток-2 и Турски поток-2. В обозримо бъдеще това заплашва и критични за Кремъл приходи от продажби на руски природен газ, особено при устойчива тенденция на слаб ръст, дори свиване, на потреблението на природен газ в Европа, но фона на увеличено предлагане.
Много е вероятно, Газпром сам да потърси смяна на нефтено-индексираните цени, които не му помагат да се конкурира пряко с втечнения природен газ. Руският газов монопол вероятно ще се ориентира да конкурира цените на газовия хъб „Хенри“, който е определящ за износа на американски газ, плюс разходи по логистика до европейски терминали. Засега сравнението е в полза на Газпром, но американските компании имат допълнителни резерви за оптимизация на разходи и ценовата верига. Същото се отнася и до Газпром.
Тезата с „огъването“ на Меркел под натиск от САЩ не отчита елементарния факт, че регазификационните терминали са общо достъпна инфраструктура, която може да се ползва от всички търговци и товародатели на втечнен природен газ, включително от Катар, Нигерия до Австралия. Опцията с американски ВПГ е просто една от многото.
Преди канцлерът Меркел да обяви решението на правителство да финансира терминал за ВПГ, президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вече беше поел ангажимент ЕС да разшири вноса на втечнен природен газ от САЩ, като за целта се изградят нужните терминали.
Да припомним, че на 11 октомври сенаторите Крис Мърфи и Рон Джонсън предложиха в Сената двупартиен проектозакон за Европейска енергийна сигурност и диверсификация, който предвижда САЩ да отпуснат 1 милиард долара за изграждането на приемаща инфраструктура за внос на втечнен природен газ в Европейския съюз. Това също ще усили шансовете и намали разходите по логистичната верига при доставка на американски ВПГ до европейските газови борси.
Веднага след обявяването на намеренията на канцлера Меркел се разгъна истинска пропагандна канонада в руски и контролирани от Русия международни медии. От няколко дни упорито се насажда идеята, че американският ВПГ няма шанс да се конкурира с руския тръбопроводен газ. Повод за това даде и сключения 20 годишен договор между полската газова компания PiGNIG и американската Venture Global LNG за внос на американски природен газ, за който главния изпълнителен директор на полската компания Пьотр Возняк твърди, че ще бъде с 25% по-евтин от руския. Два дни по-късно заместник-шефът на Газекспорт Медведев изтъкна, че руската компания продава най-евтин природен газ в Европа за последното тримесечие на 2018 г. при средна продажна цена от 248 долара за хиляда кубически метра, цена които е под текущите цени на спот пазара за втечнен природен газ.
Истинската конкуренция тепърва предстои, Германия само ще спечели от изграждането на новите регазификационни терминали. Още преди американския втечнен газ да се продава в значителни количества на европейския газов пазар, неговото присъствие и виртуална конкуренция вече принуждават Газпром да намалява цените, което е от полза за европейските консуматори.
