Неслучващи се хора

Неслучващи се хора

fasada4

fasada2

 

„ – Как мина денят ти?

– Както винаги – в очакване на залеза.”

Елън Шрайбер

 

Тъкмо бях на път да се откажа и да реша, че разходката ми из фейсбук е преливане от пустото в празното, и окото ми грабна една сентенция, която портретира народопсихологията ни по-достоверно и от Иван Хаджийски: „Българите искат нещо да се случи, но се страхуват нещо да не стане”. В това присъщо от векове на нашего брата състояние се коренят всичките ни исторически и всичките ни актуални национални беди – това състояние ще трови битието и на потомците ни. Става дума не само за отказа ни да бъдем граждани – става дума за онази неделима от душевността ни инертност, за онази леност, която като че ли току-що е слязла на родна земя от най-тягостните страници на Гогол, за да ни превърне в народ от мъртви души, в нация от Маниловци. Но ако маниловщината е свойствена на руското крепостно право, свойствена се оказа тя  и на онези командно-административни обществени отношение на комунизма, при които цял  един народ паразитираше върху държавата, а цяла една държава – върху народа си. Подобна повсеместна размяна на паразитизъм обаче, подобна общонародна летаргия, подобно съзерцателно отношение между политическа класа и подвластни е органично несъвместима с демокрацията. Която по силата на демократичността изисква собствена динамика, лична инициатива и лична предприемчивост – както от управляващи, така и от управлявани. Докато в деспотичните общества тези два лагера са отчетливо разграничени и противопоставени, в плуралистичните системи границите между тях са размити – там управляващите са относително управляващи, относително управлявани са и управляваните. В една демократична държава носител на държавността е не само институцията, а и всички институционализирани. В известен смисъл държавник в една демократична държава е всеки – дори и редовият гражданин е физически носител на държавата. В най-проспериращите общества хората са наясно с този регламент, те съзнават, че всяка нова инициатива крие в зародиша си и риска от провал. Тя обаче носи и надеждата за победа. Докато безинициативността е сигурна загуба, предварителна капитулация. Ако тръгнеш на една обществена битка, ти при всички случаи имаш шанса да я спечелиш, докато ако откажеш да влезеш в нея, губиш при всички случаи служебно.

 

Преведено на съвременен български, споделеното ще рече: От зараждането на демокрацията до ден днешен милиони наши сънародници не са доволни от начина, по който са управлявани – няма и защо да бъдат доволни. И въпреки, че демокрацията им предоставя на разположение безброй механизми, чрез които да променят това състояние, те отказват да го направят и предпочитат вече трийсетина години наред да се жалват по света и у нас от нерадостната си участ и да си живеят така – висящи като паяци. Защо ли? Ами защото българинът иска нещо да се случи, но без негово участие, някак си от само себе си. Ходът на историята е култивирал у народа ни това пораженческо съзнание – векове наред все външни фактори, все великите сили са решавали националната му съдба, и то без негово участие. От само себе си обаче обществено-политически реформи не се случват – случват се само природни явления, най-много дъжд да завали и вятър да вейне от само себе си. В гражданската сфера, за сметка на това, нещата се случват, само след като бъдат направени – и то собственоръчно, от нас самите. Няма просперитет, постигнат на цената на спестеното усилие – резултатът от спестеното усилие е само пустош. Така че ако искаме нещо да се промени, трябва ние да го променим. За да го променим обаче, трябва ние самите да се променим – всяка действителна външна промяна започва отвътре, от конкретния човек, а не от абстрактното човечество. Обстоятелство, което показва, че пътят е еволюционен, сиреч дълъг и труден. Не го ли извървим обаче, продължим ли с досегашното малодушие да оплакваме съдбата си, вместо да я градим, държавата ни ще престане да се случва, ще престанем да се случваме и ние самите. И ще се превърнем окончателно в онова, в което отдавна сме започнали да се превръщаме: в неслучващи се хора.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За противопоставянето в американското и българското общество

За противопоставянето в американското и българското общество

Сблъсъкът на мнения в конфликтния анализ може да се анализира като естествено или неестествено противопоставяне на идеологически позиции, които са…
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…