Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 04/02/2019.
Когато започнах да пиша тази статия на приятното за 27-ми януари време по лявото крайбрежие, ставащо все по-социалистически ориентирано, американските медии бяха пълни с ужасяващи предвиждания за катастрофалното застудяване в Средния Запад и Ню Инглънд. Същият ден, в Брюксел 70 000 души (35 000 от тях не особено грамотни ученици) протестираха, издигайки лозунги като „Зима вече няма да има“, „Природа ще има, а капитализъм – не“ и „Спрете да отричате, че земята умира“.
Уви, зимата дойде и в американския Средния Запад, и в Европа и сякаш търсеше отмъщение. Досега 21 души са загинали от хипотермия в САЩ и поне 10 в Полша. Температурите в Чикаго паднаха до арктическите -23 °F (-30.5 °C) и до -14 °C (7°F) в Полша. 11 американски щати регистрираха температури, по-ниски от -14 °F (-25.5°C) или под тези, измерени на север от Арктическия кръг в Бароу, Аляска.
Освен това, блогърът по въпросите на електропреносимите източници Джон Хиндерейкър разказва в един свой проницателен текст за дълбокия студ, засегнал неговия роден щат Минесота, който говори много за безсмислието на зелената енергия като предполагаема панацея на проблема с глобалното затопляне. Оказва се, че жителите на Минесота са мръзнели, а възобновяема енергия никъде не можело да бъде намерена. Не духал вятър и в целия регион, включен в MISO /Независим оператор на енергийни системи в Средните щати -15 щата от Средния Запад и Южните щати/ тя генерирала нищожните 4% от енергията и работела с незначителните 24% от инсталираната си мощност, което накарало Хиндърейкър съвсем ясно да зададе въпроса „Имаме ли нужда от вятърни централи”? Наистина ли имаме такава нужда? За да отговорим на този въпрос, си заслужава да вникнем в някои от останалите цифри, които Хиндърейкър предоставя.
Енергията в района на MISO се доставя от въглища (45%), природен газ (26%), ядрена енергия (13%) и внос от Канада. Представете си за минута колко хора биха умрели, ако там няма въглища, както иска левицата, а хората трябва да разчитат на възобновяема енергия за 50% от енергийните си разходи, както държавата планира да стане до 2030 г.? Станало е така, че 66% от домовете в Минесота са били отоплявани от природен газ, което е довело до изключване на захранването и принудило Xcel Energy да посъветва клиентите си да поставят термостатите на 60 градуса и да не затоплят вода. И не на последно място да кажем, че Минесота не е в някой забравен от Бога ъгъл на Сибир, а в Съединените щати, все пак.
Докато всичко това се случваше, привържениците на глобалното затопляне, стреснати, че хората могат да започнат да се съмняват в тяхната пропаганда, се намесиха веднага, за да ни убеждават, че екстремният студ е естествена част от глобалното затопляне. Няма как да се опровергае нещо, което никога досега не е било доказвано, но въпреки това от тази студена вълна можем да извлечем някои ценни поуки. Като за начало – има все по-убедителни доказателства, че глобалното затопляне и различните инсинуации на IPCC /Междуправителствената експертна група по климатични промени/ не са нищо повече от умишлено дирижирани заблуди.
Едно скорошно изследване дава подробни доказателства за абсурдните усилия на „учени“ да решават нещо толкова просто като дали идвала нова ледникова епоха или дали всички ще умрем заради глобалното затопляне през изминалия век. Нито на американските граждани им е казано за потенциалната цена на предложените решения. Самото подписване на Договора от Киото би струвало на американските данъкоплатци няколкостотин милиарда долара годишно.
Тази статия не включва дори абсурдните твърдения на някои еколози-звезди като Пол Ерлих, съветника по науката на Обама Джон Холдрен и Римския клуб, които не познаха нищо от това, което бяха предвидили. Има една хубава английска дума за такива хора. Те се наричат шарлатани.
