Настоящата длъжност на Владислав Сурков е помощник на президента, отговарящ за отношенията на Русия с Осетия (Южна Осетия, полуанексирана), Абхазия (полуанексирана) и Украйна (Крим – анексирани, Донбас и Луганск – полуанексирани). Съпоставяйки неговата област на интелектуални занимания и сложни идеологически терзания с ортодоксалният руски агресивен империализъм, покриваме цeлия спектър от руския мистицизъм до обсадния манталитет и хроничната войнственост. Така лесно можем да определим, че творбата на Сурков цели по-скоро да осмисли цялостно в идеологически значим формат сегашната политика на Кремъл.
Преди, обаче, да се опита да продаде на своите сънародници идеята за „сделана в России“ суверенна демокрация, Сурков стъпва върху класическата теза за изключителност на своята страна. Това е първият урок в учебника по руското величие. Няма нищо ново в сегашната му интерпретация – Русия отново е твърде голяма, за да се вмести в западни или нечии други одежди.
Но този път кремълският идеолог прави крачка напред, твърдейки, че западната демокрация и „дълбоките“ държави не дават на гражданите на Запад истински избор, от което следва че изборите не решават нищо.
„Илюзията за избор, – пише Сурков, – е най-важната от илюзиите, главният трик на западния начин на живот като цяло и в частност на западната демокрация“.
Оспорвайки западните ценности, Сурков се опитва да омаловажи и постави в общ контекст критиките по отношение на дефицитността на развитие и демокрация в самата Русия.
Тази част от статията му може да се тълкува като ранен анонс за намеренията на Путин за изборите през 2024 година.
Няма съмнение, че Сурков тества терена за пожизнено президентство на Путин, като собствен избор на „дълбоката“ държава в Русия, както китайския президент Си Дзинпин, но това изисква промяна в конституцията на Русия. Другата алтернатива е връщане на монархията под една или друга форма. Този път е по-малко вероятен.
Ключовото съждение в материала на Сурков е твърдението му, че „дълбоката“ държава на Путин или путинизмът ще определят съдбата на Русия в обозримото бъдеще.
Тук истинския въпрос е дали думите му са предвестник на събития и отразяват волята на Путин или просто влизат в графата „хвалба на шефа“, от подчинен, което не е необичайно за най-близката котерия на Путин. Във всеки случай руският президент няма проблеми с оставане на власт засега, но текущите тенденции за ерозия на влиянието му, замъгляват перспективата за следващите изборите. Това дава достатъчно основание на Сурков да излезе със свой сценарий за неизбежността на оставането на Владимир Владимирович на власт.
Интерпретацията на написаното от Сурков потвърждава оценката, – Путин има спешна нужда от паралелна реалност на тази, която руските граждани виждат всеки ден. Сурков се стреми да предефинира дневния им ред и изведе кораба на общественото съзнание към по-безопасни води на гранд проектите, на величието и безалтернативността на поетия път, много след като Вожда го няма. В този смисъл путинизмът надгражда сталинизма.
„Такъв органично сформиран модел на политическа структура ще бъде ефективно средство за оцеляване и за възход на руската нация за следващите не само години, но и десетилетия, и най-вероятно през целия предстоящ век – споделя с читателите на „Независимая Газета” Сурков.
Руската колективна и индивидуална гордост винаги са били олтарът, пред който са се молили всички владетели на Кремъл от времето на Иван Грозни. Каквито и трудности да имат обикновените граждани в ежедневието си, те трябва да възприемат като свой дълг саможертвата в името на Родината. Приема се априори, че всички чужденци завиждат на руснаците за мащаба на Русия. Тази вековна тантра постоянно подхранва експанзионистичния манталитет и неоимперска психика, дори при най-бедните руски граждани.
Царят и болярите трябва да споделят интерес да защитят територия, която е далеч над възможностите им да управляват самостоятелно, като намират упование в обща свързващата кауза, в подхранването и поддържането на обсадния и милитаристичен манталитет. Икономиката, уважението към човешкия живот, свободите са производни, второстепенни ценности. Държавата – армията и флота са на първо място.
“Държавата Русия живее… това е държава от нов тип, която още не сме имали”, – думите на Сурков съвпадат почти дословно с претенциите на съветските лидери след болшевишката революция.
Рецептата на Сурков е проста – лидерът трябва да пренебрегне законовите ограничения на неговото управление, наложени от конституцията – 6 години. Ако успехът е недостижим в рамките на мандата, тогава хоризонтът на стогодишната радост, трябва да компенсира руския народ за мрака на настоящето.
Сред възможните обяснения за писанията на Сурков, които идват на ум, е, че антуражът на руския президент е преценил – той не е в състояние да изпълни обещанието за възходяща траектория за благосъстоянието и оптимизма на обикновените руснаци. Ако действителността, не може да се промени, още по-малко да впечатли, то изборите може да се превърнат в неудобство и заплаха. Ключов пункт в идейния маркетинг на Сурков е тезата, че Путин е твърде важен, съществен и незаменим на върха на „дълбоката“ държава, следователно властта му трябва да се възприема като божествен знак, изискващ монархичен статут. Следователно изборите са излишни.
В сборника от правила на Кремъл на почит винаги е била тезата, че не ако можете да спечелите със статистически данни, трябва да се осланяте на извикате духа на Распутин и Берия, като се позовете на Бога и на правото на държавна репресия.
Путинизмът, според Сурков, е идеология на бъдещето и като модел на държава и нов марксизъм. Той е незаменим за Русия, но става и за експортна стока – очевиден отглас от класическата болшевишка претенция за глобална перманентна революция. Съветската матрица в мисленето, обуславя и глобалния проект на Сурков и Кремъл, който не се съобразява със свиващата се ресурсна база и ограничава влиянието на Москва само до по-непосредствената сфера на влияние – близката и не толкова далечна чужбина.
Верен на руската имперска парадигма, Владислав Сурков проповядва заедно с новия си завет и историята за нов пророк, чиито учения привличат последователи по целия свят и генерират новите глобални вълни на популизма и консерватизма. Сурков не губи време за да припише отговорност и ключова роля на Путин за повечето значими събития в съвременната история – британския Брекзит, успехът на Тръмп в президентските избори в САЩ, антиимиграционната вълна в ЕС, както и обширен списък от системни събития в контекста на деглобализацията, на връщането към примата на суверенитета и национализма.
Помощникът на Путин извежда арогантността и високомерието на Кремъл на новите висоти на политическата парапсихология. „Чуждестранните политици намекват за намесата на Русия в изборите и референдумите по целия свят. Всъщност въпросът е още по-сериозен – Русия се намесва в мозъците им и те не знаят какво да правят със собствените си изменени умове ”- казва помощникът на Путин.
Повечето от тезисите в демарша на Сурков са копирани от стари съветски текстове, включително от изказването на Путин в Мюнхен през 2007 г., което извести света за връщането към глобалните претенции на Русия за съветското наследство.
Сурков не крие, че основният театър на „бойни действия“ ще бъдат интернет пространството и социалните мрежи. Не е изненадващо, че на подобен фон Кремъл предприема нови драконови мерки за контрол на Мрежата и срещу разпространението на политическо инакомислие. Ярък пример е новината за тест за пълно изключване на страната от Интернет, макар и за кратко време. Посланието е отправено в две посоки – към руснаците, които трябва да знаят, че техният достъп до мрежата е функция на милостта на Кремъл, както и към света – че Русия е готова да вдигне залозите и да продължи хибридната си война.
С цялата си претенция за интелектуално съвършенство, творбата на Сурков не чертае правдопободна версия за бъдещото в руската политика. Ако пропуснете последната му статия, за разлика от предишни случаи, няма да загубите много.
Сурков звучи по-скоро като човек, който отчаяно търси благоволението на шефа си в преследването на предишния си статут на идеологически гуру в Кремъл след историческите неуспехи на движението „Наши“ и провалът на доктрината на Новорусия.
„Дълбоката“ държава на Русия трудно може да неглижира дълбоките пукнатини в системата на управление в страната.
Вземайки назаем от коментар в руския Twitter – Сурков прави поредното издания на тантрата „Ein Volks, Ein Reich, Ein Fuhrer”, ясен знак за прогресивна интелектуална безидейност в Кремъл.
