Комунизъм 1 и Комунизъм 2

Комунизъм 1 и Комунизъм 2

Снимка: fugues.com
Снимка: fugues.com
Снимка: fugues.com
Снимка: fugues.com

 

Някъде към края на 50-те години на ХХ-ти век вече превъзпитаната от комунистическия режим буржоазна писателка Дора Габе била пратена в някакво начално училище да чете свои стихове на децата. Излязла пред тях видната поетеса и започнала така: „Мили деца, кое е най-святото, най-чистото, най-любимото на света?“ – „Партията!“ – в хор отговорили децата.

 

„Да, мили деца, така е – тъжно отговорила достолепната дама – Само че аз сега ще ви прочета едно стихотворение за майката“.

 

Комунизмът се постара да отнеме отличителните идентичности на „човека на миналото“, премаза с железен юмрук религиозните, етнически, национални, расови, полови и изобщо всички „предразсъдъци“, унищожи традиционния морал и по този начин реши, че ще сътвори новия човек – без минало, без предразсъдъци, без пол, религия, националност, даже без илюзии и заблуди. По този начин той дехуманизира човешките същества, превръщайки ги в биологични единици, и даже в безпаметни „болтчета и гайки“ на една зловеща индустриално-азиатско-феодална система, в която светлата утопия на бъдещето бе преображена и се реализира като зловеща антиутопия на настоящето.

 

След рухването на тази дехуманизираща система, ние си мислехме, че опитите за създаване на нов, съвършено различен човек по този насилствено-безумен начин ще спрат. Просто „защото е абсурдно“! Само че жестоко сме се лъгали. Забравихме Тертулиановото „Credo quia absurdum“.

 

Скоро след рухването на „най-справедливия строй“ абсурдът се завърна сред нас от най-неочаквано място – от Капиталистическия Запад – само че в нова привлекателна „антикомунистическа“ обвивка – либерална и справедлива. Даже свръхлиберална и суперсправедлива!

 

Защо да има само равенство пред закона – това не е справедливо – трябва да има всеобщо социално равенство – това е справедливо! Защо свободата трябва да е ограничена – нека има неограничен свобода! („Да разцъфнат сто цветя!“ – се сещаме, че казваше председателят Мао!- така любим на либералните левичари през 1968 г.) Защо да има несправедливост към малцинствените групи – политически, религиозни, културни, етнически, сексуални, расови, та дори криминални! Нека дори престъпниците имат привилегии и права повече от жертвите на престъпленията! Нима това не е справедливо – та нали всеки е невинен до доказване на противното, а, дори и виновен, няма ли престъпникът човешки права? Защо унижените и оскърбените да нямат привилегии и да страдат от това – нека създадем позитивни привилегии за малцинствата, та те да могат да станат мнозинства – нима това не е напълно справедливо?!

 

Така новата левичарска идеология, родена от умовете на неомарксистката Франкфуртска школа, постепенно завладя САЩ и Западна Европа с кодовите „либерални“ термини – „мултикултурализъм“ и „политическа коректност“. Западната цивилизация трябваше да се откаже от своя цивилизационен код и да приеме различни и даже чужди кодове на другите, покорени несправедливо от нея, култури – нека Западът стане мултикултурен – без всеобщи „потискащи“ правила и закони – нека всяка, чувстваща се потисната от капитализма група  запази своя културен код, създаде собствени затворени анклави в капиталистическата джунгла и бавно, но постоянно и постепенно ерозира, „пропука“ капиталистическата цивилизация, заменяйки я с нов посткапитализъм, т.е. нов, много по-разрушителен от марксовия, неосоциализъм и неокомунизъм.

 

Във връзка с това бяха изкуствено отгледани всякакви политически малцинства, които започнаха дива борба за преразпределение на все по-голям дял за себе си от „несправедливата“ капиталистическа баница.

 

„Войнстващи феминистки“ искаха вече да имат право не само да носят панталони, но и да унищожат из основи „мъжкото господство“, лишавайки мъжете от „фалусното им потисничество“ и превръщайки ги подчинени на новия матриархат безгласни и безполови същества. На мястото на мъжкия супрамасизъм трябва да се възцари феминистки супрамасизъм!

 

Прииждащите от „свободния“ ислямски свят малцинства трябваше да бъдат обгрижени с привилегии, непознати дори за собствените малцинства на държавите, в които са приети. Строяха им се с общи средства стотици джамии и много по-малко училища и болници, създаваха се условия да запазят своя културно-религиозен идентитет, нищо че влизаше често в крещящо противоречие с културата на приемащата ги страна. Достигна се до абсурда да се толерират браковете на малолетни и покупко-продажбите на булки. Войнстващите феминистки не проронват и дума за домашното насилие в ислямските семейства, за терора и убийствата на жени, за насилственото им обрязване, за силовото налагане носенето на бурки в центъра на „мултикултурния“ и „свърхтолерантен Запад“. Смята се за „културна особеност“, която следва да се толерира, а не наказва.

 

Е, естествено е войнстващият ислямизъм да се настане в центъра на свръхлибералния Запад и да започне война за неговото взривяване отвътре. Какво чудно има в това?

 

А расовото потисничество? Белият човек трябваше да се чувства виновен за това, че неговите предци преди 7 и повече века са организирали завоевателни кръстоносни походи, преди 5 века са използвали робския труд на „афроамериканците“ и днешните афроамериканци“ трябва да бъдат обезвъзмездени за това. Това се постига с т.нар. „обратен расизъм“ – ако наречеш „афроамериканец“ „негър“ – ставаш престъпник, но ако той те нарече „глупав бял супрамасист“ си е напълно в реда на нещата!

 

Но битката против „капиталистическото потисничество“ трябва да унищожи и „буржоазното семейство“. Всяко същество, чувстващо се сексуално онеправдано следва да му се осигурят предимства, за които огромната част от хората не могат и да мечтаят.

 

И тук трябва да направя едно много ясно разграничение – науката, изучаваща разнообразното сексуално поведение на хората е едно, а идеологията, която иска да промени нагласите към възприемане на тези поведения – нещо съвсем различно. Естествено е в постмодерното общество да бъдем толерантни към сексуалните практики на хората, стига те да не вредят на участващите в тях страни – все едно хетеро-, или хомо-сексуални. Но сексуалното насилие, откъдето и да идва, включително към възрастни хора или деца не може и няма как да бъде толерирано.

 

Още по-опасно става, когато тази идеология иска да вмени нормата да бъде разрушена и заменена с насилствено наложена на мнозинството нова норма, която превръща семейството от социална клетка, основана върху биологичния пол на родителите, в биологична клетка, основана върху тяхното различно сексуално поведение. По този начин класическата дихотомия „Майка – Баща“ се превръща в неутралната връзка „Родител 1 и Родител 2“, в която са снети половите характеристики на основата на това, че отглеждащите децата, включително когато са от един и същ пол, се приравняват с техните биологични родители, които няма как да не бъдат от двата съществуващи биологични пола.

 

Но нали свободата трябва да бъде неограничена – защо всеки да не може да си измисли собствен пол и да иска той да бъде зачетен? Ако утре аз реша, че съм едновременно афроамериканец, ескимос, транссексуална жена или елф нима моята самоидентификация трябва да не бъде зачетена?

 

Долу буржоазните предразсъдъци!

 

И така, ако през 50-те години на ХХ-ти век Дора Габе трябваше да приеме, че най-святото на света е не Майката, а Партията, сега тя би следвало да сведе глава пред някакъв анонимен „Родител 1“, който няма пол, националност, раса, религия, а е неутрална Единица, която трябва да бъде превърнат постепенно в една голяма Нула.

 

Защото, както казваше сатирикът на тоталитарния ХХ-ти век Станислав Йежи Лец:

„Не съм съгласен с математиката. Сумата от много нули е страшна величина“.

А и нали „Всеки век си има своето средновековие“?…

 

 

От Доц. д-р Момчил Дойчев

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…