Брекзитът, без съмнение, разклаща силно вътрешните баланси в Европейския съюз и засилва доминацията на Германия. Това не е непременно добра новина, особено преценено през призмата на оригиналния проект на ЕС с акцента на внимателно поддържаните вътрешни баланси, за да се компенсира прекомерното влияние на която и да е от големите държави. Обединението на Германия през 90-те години наклони везните в нейна полза заради новия мащаб. В първите моменти по-скоро като очакване, отколкото като реален факт. От една страна, Берлин беше ангажиран с предизвикателствата на вътрешното обединение, от друга страна влиянието на Съединените щати и Великобритания компенсираше германското надмощие.
Минаха години и вътрешните баланси в ЕС се промениха драстично, сцеплението намаля, центробежните сили се усилиха, след последователни пикове на кризи в еврозоната. Натрупването на ефекта от поредицата разрушителни кризи създаде усещане за хронично заболяване, загуба на инерция и дори посока.
Излизането на Великобритания отслабва още повече възможностите за компенсиране на надмощието на Германия при определяне на бъдещето на ЕС.
Всъщност, първоначалният замисъл на проекта за Европейски съюз не предполага подчертано надмощие на която и да е отделна държава, особено на Германия. Той стъпва върху нуждата от механизми за постигане на консенсус и споделяне на интереси, на взаимно уравновесяване на прекомерни амбиции на отделните държави, които позволяват всеки член да съхрани възможността и свободата да преследва максимални национални цели. Самата ЕС бе отрицание на предишните модели на балансиране чрез война. Еволюцията към еднополюсна структура поставя сериозни препятствия пред бъдещия модел на общоевропейско колективно развитие, пред творческата енергия и капацитета за споделено действие в целия континент.
Европейският съюз загуби драстично глобалните си позиции, измерено през дела му в световния БВП и чрез позициите в класацията по технологично и иновационно развитие. Докато през 1990 г. делът на ЕС в световния БВП е бил 24%, миналата година – 2018 г., въпреки увеличаване на членовете с 2/3, делът спада до 15%, като низходящата тенденция се запазва. Постоянно по-ниските средни темпове на растеж, липсата на фискална дисциплина и предприемачески фокус, на синергия между политиките в отделните страни, водят до загуба на конкурентноспобност и поставят на изпитание целостта и здравината на ЕС. Макар и най-лош, не е изключен сценарий, при който Европейския съюз престане да се смята от отделните страни членки за най-конкурентната рамка за тяхното развитие, а отделните членове потърсят по-добри отбори за глобално състезание. Тук географията не е единствен решаващ, още по-малко непреодолим фактор.
Въпреки че консолидираният баланс на глобалното богатство, който генерира ЕС, остава впечатляващ, изоставането му от водещите и формиращите тенденции в глобалното развитие центрове нараства.
Европейският съюз като цяло отсъства от новинарската лента за най-модерни технологии и пробиви в индустриите – в областта на телекомуникациите, информационните технологии, изкуствения интелект, образованието, отбранителната промишленост. Особено впечатляващо е изоставането в новото поколение мобилни комуникации. ЕС отдавна няма значителен глобален играч в мобилните устройства, да не говорим за инфраструктура на петото поколение мобилни комуникации.
Въпреки мащаба на своята икономика и промишлените си традиции, ЕС разширява изоставането си не само от САЩ, Китай и Япония, но дори и в Южна Корея. Мобилната свързаност е ключов елемент за процъфтяващата интегрирана, иновационно и технологично интензивна икономика, както и за електронното управление.
Отсъствието на стратегия за догонване и отказа да се признае проблема, са най-тревожни, още повече сравнени с приетата в Китай стратегия „Произведено в Китай 2025“, която трябва да позволи на Пекин да излезе пред САЩ в ключовите високотехнологични сектори само след 6 години. Това може или няма да се случи, но изглежда Европа се е оттеглила в самоналожена изолация, някъде на задна – втора или трета място, предпочитайки да се съсредоточи върху претенцията си за глобално лидерство в политиките за изменение на климата.
Европейският съюз изостава във водещите отбранителни технологии, което винаги се отразява върху качеството на отбранителния хард и софтуер. Видимият резултат е липсата на европейски конкурентен изтребител от пето поколение, на космически военни технологии, на автономни военни роботи и безпилотни летателна техника, което води до по-голяма зависимост от вноса на отбранителни стоки. Към момента изоставането изглежда невъзможно за наваксване. Липсата на значителни разходи за изследователски и развойни дейности в областта на високотехнологичните отбранителни технологии се отразява и на по-ниското ниво на цивилните им приложения.
Докато САЩ успешно мобилизираха частния бизнес и предприемачите, които сега лидират в изследването на космоса и при развитието на нови поколения космически технологии, Европейският съюз остана на равнището на ракетата Ariana и технологиите приложими в гражданските самолети Airbus.
ЕС дори не изглежда притеснен, че е загубил суверенитета на своята ИТ индустрия в полза на американските гиганти Amazon, Apple, Microsoft, Facebook и Google. Налагането на милиарди евро глоби за предполагаема злоупотреба с господстващо положение на тези американски компании от антитръстовите органи на ЕК трудно може да бъде заместител на липсата на политики за догонване или на адекватни суверенни способности.
Дори в сферата на традиционното лидерство – автомобилостроенето и фармацевтиката, Европейският съюз е загубил значителна част от конкурентното си предимство. Лидерството при дебата за глобалния климат не води до никакви осезаеми икономически предимства и устойчиво бизнес развитие. Понастоящем ЕС изостава дори в най-динамичния сегмент на глобалния автомобилен пазар – електромобилите.
Съществува значително и растящо изоставане в конкурентоспособността на транспортния сектор на ЕС при преминаването към ВПГ гориво в транспорта на дълги разстояния и тежките камиони.
Глобалното лидерство в областта на изменението на климата няма свой „гръбнак” – икономически и технологичен, когато стане реч за свързани производства и износ на стоки и услуги. Соларните панели вече се произвеждат почти изцяло в Китай, включително акумулаторните батерии, тъй като страната продължава да засилва доминацията си на световния пазар на редки метали.
В този контекст все по-ясно се налага изводът, че европейският радикализъм и обцесия с климатични политики намират израз основно в налагането на ограничения върху европейските индустрии, в нови данъци, включително глобалния въглероден данък, и все по-абсурдни високи цели за намаляване на емисиите, които блокират и без това слабия икономически растеж, понижават жизнения стандарт и на практика правят невъзможно догонването на лидерите – Китай и САЩ.
Разглеждано в подобна светлина, подчертаната доминация на Германия при формиране и реализиране на политическия и икономически дневен ред на ЕС, нейната фиксация върху енергийния преход и вътрешни приоритети, които смята да наложи като европейски, вещае трудно бъдеще и проблеми на Европейския съюз. Макар и с най-мощна икономика, Берлин трудно успява да реализира значим лидерски потенциал като конвертира и удостоверя правото си на водач, със доказване в практиката на споделени европейски визии за глобална конкурентноспособност на ЕС. Отсъства усещане за предсказуемост, сигурност и приоритет на колективния успех и полза, които са единственото лепило, което може да съхрани Съюза. Обратно, възприятията за изоставане, за липса на конкурентна на водещите центрове перспектива, със сигурност ще продължат да подхранват центробежните тенденции и с голяма вероятност ще доведат до нови „екзити“. Никой не може да очаква от страни, които не са уверени в колективното си бъдеще в рамките на целия ЕС да не потърсят вътрешно прегрупиране – през различните „скорости“-, или други по-конкуренти глобални отбори. Географията не е непреодолимо ограничение.
Надмощието, което Берлин има в гласове, в способност за формиране на печеливши коалиции за налагане на решения в Европейския Парламент и Европейската Комисия, често води до потискане на по-оптимални и по-добри решения, само защото могат да произхождат от европейските малцинства и по-малките държави. Германизацията на Европейската комисия с възможното назначаване на Манфред Вебер на мястото на Жан-Клод Юнкер, е стъпка в подобна посока. Без адекватни институционални задръжки и противотежести и особено след излизането на Великобритания Берлин би могъл да преформатира дневния ред на ЕС без да се съобразява с други мнения.
Проблемът не е в това, че Германия няма право на акценти в националната политика, които да отстоява на ЕС равнище, а в това че чрез неоспорваната си доминация и без самоограничения, твърде вероятно е Берлин да тръгне към съзнателно или несъзнателно налагане на германоцентризма в ЕС. Ако която и да е друга страна членка на ЕС предпочете да заложи на егоистичните си интереси, бедите за Европейския съюз ще бъдат ограничени в рамките на собствената и тежест и кръга от страни, които приемат да я следват. Когато Берлин сгреши с политики, които имат общоевропейския отпечатък, то тогава щетите са несъразмерно по-големи.
Тази опасност ярко се демонстрира от упоритостта на Германия на наложи проектът „Северен поток 2“, като игнорира напълно общоевропейския баланс между ползи и щети, включително и върху газовия пазар в ЕС. При това единствено и само въз основа на преценките на германското правителство за двустранни бизнес изгоди с Русия.
Друг общоевропейски риск от небалансиран германоцентризъм в ЕС е тоталното игнориране от страна на канцлера Меркел на трансграничните последствия от едностранното решение за затваряне, в ускорен порядък, на ядрените и въглищни централи, и бърз преход към възобновяема енергия. По-високите цени на електроенергията в Германия, които могат да си позволят значителна част от германските потребители, не могат да не се отразят върху цените и в съседните държавни, а по линия на свързаността и върху целия пазар на електроенергия в ЕС. Това ще увеличи разходите на потребителите и бюджетите в другите страни. Крайният ефект от тази свръхфиксация върху налагането със сила на ВЕИ в Германия е по-висока енергийна бедност в целия Европейски съюз. А Берлин изглежда убеден в своята мисия и изобщо не изглежда загрижен за другите.
Ако Brexit бъде доведен до край и Лондон престане да балансира крайностите в политиката на Берлин, тогава шансът за неоптимална траектория на общоевропейското развитие нараства експоненциално. Същото се отнася и до цената на консенсуса в Европейския съюз. Себичният призив на Анжела Меркел към бежанците да навлязат масово в ЕС предизвика една от най-тежките кризи в съвременната история на Съюза. Тя упорито отказва да признае грешката си, което предпоставя висока вероятност от повторение и в други области.
Непряко, но силно доказателство за неадекватността на водещите германски имиграционни политики по отношение на Европейския съюз е обстоятелството, че използваният аргумент за недостига на работна ръка все повече „виси“ във въздуха. Особено ако се сравни процентът от новопристигнали бежанци, които се превръщат в работна сила, и този на възползващите се от социалните грижи без да имат желание да работят. Разходите за поддържане на подобна абсурдна политика тежат все по-осезаемо върху социалния бюджет, като изпреварват дори разходите за отбрана. И всичко това завършва с несръчни опити за споделяне на разходите на подобна несъстоятелна политика в по-широк кръг в рамките на целия Европейския съюз.
Подобна линия на егоизъм лесно намира последователи в ЕС. Да погледнем Франция, която настоява за своя приоритет – данъчната хармонизация – да стане общоевропейска политика, за да се избегне „данъчния дъмпинг“. Интерпретацията на Париж на хармонизацията се свежда до повишаване на данъците на всички други страни до равнището им във Франция – с нейните рекордни 55% от БВП преразпределени през бюджета. Нито един висш представител на френското правителство не си и помисля да обсъди и приложи възможността хармонизацията на данъците да се осъществи на равнището им в страните с най-ниски данъци, които реализират и бюджетни излишъци. Егоцентризмът е твърде заразителен. Но това също има отношение към конкурентноспсобността на френската, а от там и на европейската икономика.
Ето защо с поставянето на своя избраник Манфред Вебер начело на ЕК, Германия ще допълни функционалната с институционална доминация, което стои в основата на опасността от на старото мото Дойчланд юбер алес – Германия над всичко в Германия над Европа.
А тук вече историята ни учи да бъдем нащрек…
