В последно време често се спореше дали ислямистка Турция на Ердоган е загубила отдавна правото си да бъде считана за част от западното семейство на свободните нации и трябва да бъде извадена оттам. Въпреки че режимът на Ердоган очевидно e брутален и недемократичен, винаги се намираха някакви западни извинения това да не се случи. Може би най-значимата в последно време заблуда е тази на Европейския Съюз, че Анкара ще предотврати нова мигрантска вълна, имайки предвид и готовността на Брюксел да плати на турския диктатор много пари за това. Тази заблуда, поддържана от канцлера Меркел и други посредници в миграционния процес в ЕС, вече е разбита от горепосочения доклад на ЕС, показващ не само 20% увеличение на мигрантите, идващи от Турция през 2018 г. (30% през първите 3 месеца на 2019 г.), а и използване на нелегални контрабандни канали от 90% от тях, за да стигнат до Гърция. Всъщност, миграционната политика на ЕС спрямо Турция, изглежда е помогнала по този начин само на контрабандистите с цената на милиардите, предоставени на Ердоган.
Въпреки това, силно се надяваме, че Ердоган най-накрая ще получи дългочаканото заслужено наказание заради провокативния си антинатовски гамбит с придобиването на руската система за противоракетна отбрана. Казано с прости думи, закупуването на S-400 от Москва не може да бъде описано по друг начин освен като анти-натовска провокация. Най-вече защото Турция е ключов партньор в производството и закупуването на изтребителите F-35, а радарният механизъм на комплекса S-400 застрашава стелта на натовския изтребител.
Още повече – разногласията за F-35 не е двустранен спор между САЩ и Турция, а включва седем други страни-производителки и става въпрос за противопоставянето на НАТО срещу Турция, което може да има тежки последици за Анкара. Ако Турция настоява да закупи S-400, то американските санкции автоматично ще бъдат задействани, както се изисква от федералния закон за противодействие на противниците на САЩ посредством санкции (CAATSA), подписан от Тръмп, като него дори самият президентът не може да ги спре, както напразно се надява Ердоган.
Ако Ердоган продължи антинатовския си курс, който той явно е предприел, ще последват редица други негативни последици, които вероятно ще засегнат Турция,. Икономическите щети, които Турция ще претърпи от изключването и от програмата F-35, се изчисляват на минимум 10 милиарда долара, без да се отчита неспособността на страната да модернизира военновъздушните си сили с изтребители от 5-то поколение. В очакване на именно такова решение, Съединените щати вече спряха доставката на компоненти за F-35 за Турция. Неотдавна Ердоган отхвърли тези реални заплахи, заявявайки, че САЩ вече са прехвърлили 4 F-35 на Турция във военновъздушната база „Люк“ в Аризона. Това, което той не каза на турските кореспонденти, пътуващи с него, е, че тези F-35 са били прехвърлени в базата единствено с цел обучение и остават под контрола на САЩ, докато въпросът с S-400 не бъде решен.
По-сериозни в политически аспект са двата предложени законопроекта в американския сенат. Двупартийният законопроект на сенаторите Рубио (Флорида) и Менендес (Мериленд) цели премахването на оръжейното ембарго на САЩ върху Кипър, което ще разреши на Тръмп да преговаря с Кипър, Гърция и Израел за газовите сделки.
Втората предложена от сенаторите Уикър и Кардин законодателна промяна ще позволи прилагането на санкциите по „закона Магнитски” спрямо представители на турската изпълнителна власт след незаконното задържане на американски служители в Турция и на лица с двойно гражданство.
И накрая, най-голямо въздействие американските санкции може би ще имат в политико-икономическата сфера в Турция, там където Анкара е най-силно уязвима в момента, което се вижда от факта, че на последните местни избори партията на Ердоган – AKP загуби в почти всички големи градове. В икономически план, след две тримесечия на отрицателен прираст през миналата година (спад от 2,4% през четвъртото тримесечие и 1,6% през третото тримесечие на 2018 г.) Турция официално вече е в рецесия. Като добавим и официалното обезценяване с 30% на турската лира миналата година и нуждата на страната от все по-голямо външно финансиране за покриване на нарастващите дефицити, можем да кажем, че Турция определено има много сериозни икономически проблеми. А сериозен конфликт със САЩ, който към момента изглежда неизбежен, може само да изостри тези тревожни тенденции.
