Провалът на енергийната политика в Германия

Провалът на енергийната политика в Германия

windenergie1
Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 16/05/2019

 

Читателите, които следят този блог, знаят, че вече поне три години непрекъснато повтарям, че германската енергийна политика, известна като „Energiewende” (енергиен преход), е катастрофа, обречена рано или късно на неуспех. Не така смяташе досега германската мейнстрийм преса, която много прилича на американската и е твърдо в ръцете на левите и която религиозно венцеславеше Energiewende като модел за цялото човечество. На първо място сред тях е популярният седмичник Der Spiegel, който освен това е станал яростно антиамерикански до такава степен, че измисля фалшиви новини, за да обрисува Америка като олицетворение на злото (ClaasRelotius). Каква беше моята изненада тогава, когато по време на полета от Вашингтон до Виена миналия уикенд, стюардесата ми подаде копие на Der Spiegel с водеща статия на първа страница, която провъзгласява, че Energiewende е „Провален в Германия“ (Murks in Germany). Сякаш за да гарантира, че посланието е ясно за всички, заглавната снимка показва счупени ветрогенератори и висящи кабели на фона на тъмното берлинско небе.

 

Нима Der Spiegel най-накрая беше дошъл на себе си? Естествено, че няма никакъв шанс за това. Списанието продължава да твърди, че Energiewende е „велика идея“, която е била унищожена от германската „ограничена мисъл“, каквото и да означава то. Това, което не могат да си позволят нито  Der Spiegel, нито огромното общество от германски официални лица, като се започне с канцлера Меркел, е да признаят, че Energiewende от самото си начало е „най-глупавата енергийна политика в света“, както я определи наскоро редакционната колегия на Wall Street Journal и никога не е трябвало да бъде започната, да не говорим за реализирането и в такъв мащаб в Германия.

 

Това, което Меркел и Сие не могат да признаят, е, че цялата идея за изграждане на надеждно електрическо захранване върху ненадеждни възобновяеми слънчеви и вятърни източници е невъзможна, защото има моменти, когато вятърът не духа и слънцето не грее. Германците дори измислиха дума за това – Dunkelflaute  (тъмно безветрие-немски-б.пр.). И тъй като те също забраниха чистата ядрена енергия след Фукушима, с твърдото убеждение, че може да ги сполети земетресение от 9 по Рихтер и гигантско цунами, сега на германците им остават само захранваните с въглища централи, за да гарантират надеждна електроенергия за тази високо индустриализирана нация.

 

Ето някои от фактите, които принудиха Spiegel да напише тази история, тъй като те вече не могат да останат скрити. Близо 20 години след началото на Energiewende и колосалните разходи за субсидиране на възобновяемата енергия (160 милиарда евро само през последните 5 години) е постигнато много малко. И това, което е свършено, се оказва твърде непропорционално на оскъдните резултати и „далеч от предварително обявените цели.“ От необходимите 7700 км нови електропроводи, налице са само 950 км и през 2017 са добавени едва 30 км. По-голямата част от тях (60,5%) са все още в етап на планиране и 16,1% все още предстои да бъдат планирани. И изглежда, че нещата със сигурност ще се влошат. Spiegel признава, че 1,2 милиона фотоволтаични инсталации и 30 000 вятърни турбини, които са инсталирани, са издигнати с помощта на „огромни суми държавни средства“ и без тях бъдещето изглежда мрачно. Съкращаването на субсидиите вече поражда хаос за новите инсталации. През 2018 г. броят на новите турбини е 743, с 1000 турбини по-малко от предходната година и много фирми, свързани с възобновяеми енергийни източници, съкращават работни места или подават заявления за обявяване в несъстоятелност. Половината от 30000 вятърни мелници са инсталирани преди 2004 г. и наближават края на полезния си живот и субсидиите. Повечето от тях ще бъдат затворени. И това са проблемите извън  три други ключови аспекти на Energiewende, които не сме споменали и които предстои да бъдат засегнати: жилища, промишленост и трафик.

 

Нещо повече, германските граждани, които сега плащат най-високите цени за електроенергия в Европа (почти три пъти по-висока от тази в САЩ и два пъти по-висока от тази във Франция) и са принудени от държавата да субсидират индустрията, започват да се съпротивляват. Почти няма случай при стартирането на нов проект, срещу него „да няма съпротива или възражения“. Преди бяха необходими по-малко от 40 месеца за даден проект, за да влезе в експлоатация, сега този срок е поне 60 месеца.

 

Има едно последно нещо, което Der Spiegel не иска да ни каже. Всички тези огромни разходи и усилия няма да допринесат и една йота разлика по отношение емисиите на въглероден двуокис в света, докато на най-големите замърсители, Китай и Индия, е позволено да продължат да изхвърлят безпрепятствено CO2. С други думи, Energiewende беше едно напразно усилие!

 

От Алекс Алексиев

Оставете коментар

Още
Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Мирът в Източна Европа: създаване на ИЕС (Източноевропейски Съюз)

Откъс от Лудвиг фон Мизес, “Всесилната държава” (1944), Издателска къща МаК     Опитите да се решат политическите проблеми на…
Нацистските корени на гретенизма

Нацистските корени на гретенизма

Лозунгът на много от съвременните леви „Ние не сме леви или десни, ние вървим напред“ е исторически наивен и политически…
„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз,…