ЕС под прицела на родния калашник

ЕС под прицела на родния калашник

slabakov1

Андрей-Слабаков

 

Това, от което предупреждавах, вече се случи – от опасност опасността се превърна междувременно във факт. Факт, който позори не само страната ни, а и лично мен. Един лумпен роден политически екстремист стана евродепутат и ще представлява в Брюксел всички ни – и онези като мен, които не са гласували за него. Той е, разбира се, избран по надлежния ред с гласа народен, който по библейски е и глас Божий. Като демократ аз трябва да се примиря с това обстоятелство – и го правя. Ето защо аз няма да противопоставя на неговия екстремизъм свой собствен, няма да тръгна да го свалям по недемократичен път. Всичко това обаче не ми отнема правото да го коментирам – коментарът, какъвто и да е той, е също ресурс на демокрацията. Която в моите стари очи е висше благо и стои над всичко – и над избраници, и над избиратели. Вярно е, че тази унаследена още от античността демокрация има редица пагубни дефекти, вярно е, че дори една от двете най-велики злини на миналия век, пък и на цялата човешка история, – нацизмът (за разлика от болшевизма) – се добра до държавната власт по демократичен път, но какво да се прави, след като, както установи Чърчил, нещо по-добро цивилизацията ни още не е измислила. Това прави демокрацията по-малкото зло, а на по-малкото зло трябва да се гледа като на добро – какво друго ни остава.

 

И така, ако не споменах досега името на въпросния евродепутат, то е, само защото ме интересува явлението, а не личността на Андрей Слабаков. Лично аз го познавам съвсем бегло, но екстремизма му, за сметка на това, познавам издълбоко – той не е само негов, а е и национален, и интернационален. От този екстремизъм, все едно дали е с лява или с дясна насоченост, сме си патили многократно и ние, българите, и цялата ни цивилизация. Много сме патили, а малко сме научили от патилата си. Докато при умните народи е обратно – те научават много и от малкото си патила. От казаното следва, че има още много да си патим – чак докато си научим историческия урок и пренесем извлечените поуки от миналото в настоящето. Тук майката-история компромис не знае, тук  право на поправителен изпит ние нямаме, няма прошка за хроничния ни недостиг на съзнание за историчност. Един недостиг, илюстриран достоверно и чрез пътя на новоизбрания ни депутат от София до Брюксел.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Произтичащата от нелепия ни избор национална беда, която по размери е и общоевропейска, си има свой генезис и ние ще го проследим стъпка по стъпка. Аз винаги гледам с подозрение на кадрите, издигнати от една примитивна шовинистична партия с почвенически манталитет като ВМРО, която е така далеч от цивилизоваността, както здравето от болестта. Преди всичко, защото тази партия е в ръцете на функционери и наследници на най-комунистическата част от комунистическия режим – неговият репресивен апарат. Обстоятелството пък, че тези гъвкави до безгръбначие, пробивни и безмерно предприемчиви кариеристи се покатериха по вертикала на ведомствената йерархия чак до чертозите на новата ни (доколко ли ще да е нова?) държавна власт, само изостря началните ми подозрения. Още когато се сформираше от кол и въже днешното ни правителство, за мен нямаше и капка съмнение, че в качеството си на коалиционни партньори подобни групировки методично ще ни отлъчват от цивилизацията и със същата методичност ще ни приобщават към най-отявления враг на националната ни кауза – Кремъл. А политическото поведение на ВМРО и компания подхрани скептицизма ми. В живо доказателство на нецивилизоваността на псевдопатриотичната групировка се превърнаха и кандидат-депутатите ѝ. Като се яви за пръв път пред медиите споменатият кандидат-депутат в хода на предизборната си кампания и като декларира презрението си към европейските ценности, веднага ми светна пред очите. Елементарната формална логика предполага да пращаме в Брюксел хора с европейска нагласа, а хората с азиатска нагласа да пращаме в Азия. Ама не би – българщината е по-силна от логиката. Въпросният кандидат излезе пред обществеността с тениска, на която искреше образът на Че Гевара – един комунист и мракобесник, терорист и масов убиец, който е живо отрицание на общоевропейската идея. Само след някой-друг ден тениската бе сменена с нова – този път с изобразен калашник на нея. Като че ли кандидатът ни тръгваше не да укрепва ЕС, а да го разстрелва. Дори да е лична инициатива на кандидата, този декор едва ли ще да е декориран без пасивното и активно участие на платформата, от която потегля споменатата кандидатура – хералдиката трябва да се съблюдава, етикетът трябва да отговаря на съдържанието. Едно антидемократично, едно варварско съдържание, което не само ни петни като българи пред Европа и света, а и недвусмислено предсказва предстоящи национални злини. Злини, които ще се стоварят с пълна сила и върху нас, противниците на коменданте Че, на неговите вчерашни разстрели, на днешните му парламентарни пълномощници и на мракобесието им; на автомат „Калашников” и на все още непроизведените му изстрели. Защото както зографисаните светци овеществяват светостта си и от покоя на каноничните икони, така и зографисаните оръжия стрелят: днес – само канонично, а утре – и физически. По нас самите стрелят, наказвайки ни за малодушното ни безучастие.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За противопоставянето в американското и българското общество

За противопоставянето в американското и българското общество

Сблъсъкът на мнения в конфликтния анализ може да се анализира като естествено или неестествено противопоставяне на идеологически позиции, които са…
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…