ЕС под прицела на родния калашник

ЕС под прицела на родния калашник

slabakov1

Андрей-Слабаков

 

Това, от което предупреждавах, вече се случи – от опасност опасността се превърна междувременно във факт. Факт, който позори не само страната ни, а и лично мен. Един лумпен роден политически екстремист стана евродепутат и ще представлява в Брюксел всички ни – и онези като мен, които не са гласували за него. Той е, разбира се, избран по надлежния ред с гласа народен, който по библейски е и глас Божий. Като демократ аз трябва да се примиря с това обстоятелство – и го правя. Ето защо аз няма да противопоставя на неговия екстремизъм свой собствен, няма да тръгна да го свалям по недемократичен път. Всичко това обаче не ми отнема правото да го коментирам – коментарът, какъвто и да е той, е също ресурс на демокрацията. Която в моите стари очи е висше благо и стои над всичко – и над избраници, и над избиратели. Вярно е, че тази унаследена още от античността демокрация има редица пагубни дефекти, вярно е, че дори една от двете най-велики злини на миналия век, пък и на цялата човешка история, – нацизмът (за разлика от болшевизма) – се добра до държавната власт по демократичен път, но какво да се прави, след като, както установи Чърчил, нещо по-добро цивилизацията ни още не е измислила. Това прави демокрацията по-малкото зло, а на по-малкото зло трябва да се гледа като на добро – какво друго ни остава.

 

И така, ако не споменах досега името на въпросния евродепутат, то е, само защото ме интересува явлението, а не личността на Андрей Слабаков. Лично аз го познавам съвсем бегло, но екстремизма му, за сметка на това, познавам издълбоко – той не е само негов, а е и национален, и интернационален. От този екстремизъм, все едно дали е с лява или с дясна насоченост, сме си патили многократно и ние, българите, и цялата ни цивилизация. Много сме патили, а малко сме научили от патилата си. Докато при умните народи е обратно – те научават много и от малкото си патила. От казаното следва, че има още много да си патим – чак докато си научим историческия урок и пренесем извлечените поуки от миналото в настоящето. Тук майката-история компромис не знае, тук  право на поправителен изпит ние нямаме, няма прошка за хроничния ни недостиг на съзнание за историчност. Един недостиг, илюстриран достоверно и чрез пътя на новоизбрания ни депутат от София до Брюксел.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Произтичащата от нелепия ни избор национална беда, която по размери е и общоевропейска, си има свой генезис и ние ще го проследим стъпка по стъпка. Аз винаги гледам с подозрение на кадрите, издигнати от една примитивна шовинистична партия с почвенически манталитет като ВМРО, която е така далеч от цивилизоваността, както здравето от болестта. Преди всичко, защото тази партия е в ръцете на функционери и наследници на най-комунистическата част от комунистическия режим – неговият репресивен апарат. Обстоятелството пък, че тези гъвкави до безгръбначие, пробивни и безмерно предприемчиви кариеристи се покатериха по вертикала на ведомствената йерархия чак до чертозите на новата ни (доколко ли ще да е нова?) държавна власт, само изостря началните ми подозрения. Още когато се сформираше от кол и въже днешното ни правителство, за мен нямаше и капка съмнение, че в качеството си на коалиционни партньори подобни групировки методично ще ни отлъчват от цивилизацията и със същата методичност ще ни приобщават към най-отявления враг на националната ни кауза – Кремъл. А политическото поведение на ВМРО и компания подхрани скептицизма ми. В живо доказателство на нецивилизоваността на псевдопатриотичната групировка се превърнаха и кандидат-депутатите ѝ. Като се яви за пръв път пред медиите споменатият кандидат-депутат в хода на предизборната си кампания и като декларира презрението си към европейските ценности, веднага ми светна пред очите. Елементарната формална логика предполага да пращаме в Брюксел хора с европейска нагласа, а хората с азиатска нагласа да пращаме в Азия. Ама не би – българщината е по-силна от логиката. Въпросният кандидат излезе пред обществеността с тениска, на която искреше образът на Че Гевара – един комунист и мракобесник, терорист и масов убиец, който е живо отрицание на общоевропейската идея. Само след някой-друг ден тениската бе сменена с нова – този път с изобразен калашник на нея. Като че ли кандидатът ни тръгваше не да укрепва ЕС, а да го разстрелва. Дори да е лична инициатива на кандидата, този декор едва ли ще да е декориран без пасивното и активно участие на платформата, от която потегля споменатата кандидатура – хералдиката трябва да се съблюдава, етикетът трябва да отговаря на съдържанието. Едно антидемократично, едно варварско съдържание, което не само ни петни като българи пред Европа и света, а и недвусмислено предсказва предстоящи национални злини. Злини, които ще се стоварят с пълна сила и върху нас, противниците на коменданте Че, на неговите вчерашни разстрели, на днешните му парламентарни пълномощници и на мракобесието им; на автомат „Калашников” и на все още непроизведените му изстрели. Защото както зографисаните светци овеществяват светостта си и от покоя на каноничните икони, така и зографисаните оръжия стрелят: днес – само канонично, а утре – и физически. По нас самите стрелят, наказвайки ни за малодушното ни безучастие.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За съвременната македонска идентичност

За съвременната македонска идентичност

Тя не е национално-демократична, а националистическо-тоталитарна   Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт…
ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

  Странни, непонятни и странни са ми долитащите тези дни от всички посоки благопожелания за весела Коледа. Рождество Христово е…
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…