Днес (12.06.2019) в руската агенция „Риа новости“ беше публикувано съобщение под заглавие: „Источник: Элладская церковь не признала автокефалию „новой церкви“ Украины“. На пръв поглед новината изглежда напълно достоверна и лесно може непредубеден читател да бъде подведен относно отношението на йерархията на Еладската православна църква (Атинска архиепископия) относно украинския църковен въпрос. В съобщението анонимен източник от Архиепископията твърди, че на 10 юни, по време на посещението на Архиепископа на Атина Йероним във Вселенската патриаршия за именния ден на Вселенския патриарх Вартоломей, ненадейно се е появил и митрополит Епифаний Киевски и на цяла Украйна. Едва ли не Йероним е бил лошо изненадан и си е тръгнал същия ден, за да не остане да служи Литургия заедно с Епифаний на другата сутрин, с което евентуално би го признал за каноничен йерарх. Анонимният или мним източник твърдял, че това е ясен знак, че Еладската църква не признава и няма да признае УПЦ за автокефална.
Разбира се, за експертите всички тези твърдения нямат стойност, тъй като не са съобразени с нито един елемент от протокола на Патриаршията, който по мнението на всички специалисти, е изрядният църковен протокол, валиден в Православната църква и е ориентир за всички останали. Както и друг път съм отбелязвал, Вселенската патриаршия винаги е държала на изключителната важност на каноничните разпоредби и тяхното компетентно спазване с чисто практични цели. В крайна сметка за Православната църква учението за църквата (в теологията то се нарича „еклисиология“) се базира на каноничните разпоредби. Без тях тя не би могла да се нарича „Православна църква“. По особен начин каноничният опит на Църквата в историята е детерминирал нейните институции, възникнали във времето – епископии, митрополии, архиепископии, патриаршии, събори – вселенски и поместни, поместни епископски събори или синоди и т.н. В това отношение Вселенските патриарси обладават особен авторитет в Православието, като разполагат с определени прерогативи на Първенстваща църква именно по силата на каноничните разпоредби.
Първо, нито архиепископ Йероним, нито митрополит Епифаний са пристигнали във Фанар ненадейно. Една такава визита се подготвя месеци и се изчиства протоколно до най-малък детайл. За стъпването на църковния предстоятел в територията на Вселенската патриаршия той трябва да има изричната покана на патриарха (това важи за всяка поместна църква и всеки един църковен диоцез – епископ не влиза в диоцеза на друг епископ без изрична покана). От друга страна, явно руските анализатори са се подвели от наложилия се провинциален маниер на редица епископи от по-малки църкви, особено от периферията, да ходят на гости на свои колеги, предимно за да служат заедно и то доста често без да питат местния църковен предстоятел – ей така по приятелски. Това важи с особена сила за обикновени свещеници, а често съм наблюдавал и миряни, най-вече от славянските страни, да се бутат отпред на служба в други църкви, за да си изпеят на църковнославянски песнопенията без дори да попитат за позволение служещия свещеник. Това, разбира се, винаги прави лошо впечатление. Никой не обича нахални хора, особено в Църквата.
В църковните канонични разпоредби няма място за такива своеволия. Те са плод от вековен опит на 2000 години. И имат превантивен и бих казал лечебен характер. Във Вселенската патриаршия съслужение на Патриарха с гости-епископи се осъществява само в специални случаи. То е особено тържествено и няма как да се случи на обикновен ден. Самият патриарх не служи всеки ден, за това си има свещенически екип от ефимерии на Патриаршията. Обикновено гостите на Патриарха взимат участие в богослужението по определен йерархичен ред и протокол, като най-често участват само молитвено и седят на определени от Патриарха места в близост до него.
Изключено е архиепископ Йероним и митрополит Епифаний да не са знаели за гостуването един на друг. Със сигурност предварително са били съвсем наясно как ще бъдат разположени в храма и какво им се полага да направят по време на Празничната (Велика) вечерня в манастира на Богородица „Живоносен източник“, в Балъклъ (Константинопол/Истанбул). Обикновено на именния ден на Патриарха се служи Велика вечерня в този храм, в деня преди Св. Вартоломей и св. Варнава, тъй като по църковния календар, както в древноюдейския календар, денят започва не от зазоряване, а от залез слънце. Самият Патриарх обикновено не служи на този ден, а присъства на службата, като чете част от молитвите от мястото на Архиерейския престол. Това може много ясно да се види и в телевизионния репортаж за богослужението и празничната атмосфера след него на самия 10 юни. В кадрите нито архиеп. Йероним, нито митроп. Епифаний изглеждат притеснени един от друг – напротив. Атмосферата е празнична и дружелюбна.
От друга страна може да се отчете и още един важен знак, даден от Патриарха в публичното пространство, който кореспондентите на РИА „Новости“ не са отчели. На именния си ден Негово Всесветейшество Вартоломей е поканил духовните представители на любимите си деца, които никога не са го предавали – гърците и украинците. Иначе сред служещите свещеници имаше и украинци, които си служиха на своя език.
