Мракобесие с литературни претенции

Мракобесие с литературни претенции

Nahum-Byagstvo
Nahum-Byagstvo
Снимка: Анна Тертична

 

Писах многократно по темата, а само преди броени часове я обсъждах и по една от водещите ни телевизии. За мен тя е изчерпана, но за обществеността ни явно не е. Тъкмо затова се завръщам към нея с гнева свещен, породен от безсилието на здравия разум пред гражданската емоционалност. Двубоят между тези два фактора се вихри и по институциите, и в медийното пространство – и неговите вихри мира не ми дават. Преди да взема становище, ще очертая фронтовете.

 

И така, както винаги, здравият разум се придържа към фактологията. А тя е толкова проста, ясна и видима, че място за полемика не би трябвало да остане – полемично е само неустановеното. Членът на СБП и на българския ПЕН-Център, Светослав Нахум, издава преди около два месеца сборник разкази, озаглавен „Бягство от Крим”. Духовете разпалва публикуваният в редица държави първи и едноименен разказ, от който става очевидно, че след инвазията на руските специални части на украинска земя за предпочитане е човек да избяга от Крим, отколкото да остане в Крим. Такова е решението и на лирическия герой на разказа – една млада украинка, която след дълги и кошмарни премеждия намира политическо убежище в България. Творбата на Нахум е изградена върху парещите спомени на героинята. Авторовият подход не оставя съмнение в документалния характер на повествованието – текстът пресъздава бруталното насилие на руската армия, анексирала неотдавна полуострова, терора и кошмарите, през които местните украински жители преминават под гнета на безскрупулния руски империализъм.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

На здравия разум на автора идеологизираното съзнание на родните институции противопоставя една гола емоционалност – колкото по-безпочвена и ирационална, толкова по-ожесточена. След излизането на книгата Съюзът на българските писатели организира на 17 април премиерата ѝ, на която присъстват медии, литератори, читатели и украинският посланик, Н. Пр. Виталий Москаленко. В менторството на СБП няма и капка съмнение – събитието е включено в Културния календар на съюза, оповестено е в печатния му орган, в. „Словото днес”, водено е от двама членове на неговото ръководство и е проведено в галерия-книжарница „София прес”, съсобственост на организацията. Въпреки тези очевадещи обстоятелства, само два дни след премиерата СБП се дистанцира от нея, отрича собственото си участие и ролята си на организатор и стартира необуздана клеветническа кампания срещу члена си Нахум и в защита на ненаситния кремълски империализъм.

 

В това обстоятелство е заровен коренът на злото. Не всяко изявление  на страната на доброто и хуманизма, което предявява литературни претенции, е литература, всяка истинска литература обаче е на страната на доброто и хуманизма. Истинската литература – пише Владимир Набоков – е винаги човеколюбива. От тази постановка с желязна неминуемост следва, че мракобесието няма литературен еквивалент. В конфликта между един агресор и неговата жертва естественото място на литературата е винаги в защита на жертвата и никога – в защита на палача. Ето защо в пламналото между Кремъл и Киев стълкновение място за двоумене няма – неслучайно целият цивилизован свят застана на страната на Украйна. Държавите, които подкрепиха Кремъл, се броят на пръстите на едната ръка – и това са все бисери на демокрацията и хуманизма като Северна Корея и Куба. Тъкмо в лагера на тези последни стожери на мракобесието се отзова изневиделица и СБП, а по него – и родният ПЕН-Център, чиято закрила неговият член Светослав Нахум така и не получи. С тази си позиция и с публичните си изявления, които ругаят директно и бранещия независимостта си украински народ, и Н. Пр. посланик Москаленко, а индиректно – и целия Запад, днешният СБП напомня до умопомрачения комунистическия си предшественик, Съюза на Караславов, на Джагаров и Левчев, който, вместо да защитава членовете си от посегателствата на еднопартийната цензура, се превърна в еманация на цензурата, в истински инквизитор на свободното слово. Десетилетията демокрация, възстановяването на похитените от Партията-ръководителка човешки права и граждански свободи, приобщаването ни към ЕС и евроатлантическите духовни ценности – всичко това е преминало покрай СБП безследно като вятър. Неговото неотдавнашно изявление, което апелира за отзоваване на Н. Пр. Москаленко като украински посланик в София, което лакейничи пред деспотична Москва и което громи с огън и меч свободното слово, е заредено до пръсване с ретроградността на казионните тоталитарни практики. Обстоятелството пък, че целият този обскурантизъм е дело на една хуманитарна институция, прави картината още по-печална. Явно не за творческо обединение на свободни творци става дума в случая, а за един обездухотворен и евразийски, един русифициран до русоидство, един антиевропейски и антибългарски съюз на пишещи граждани, затънал в коловозите на собственото си творческо безплодие. Съюз, в който аз съм горд, че не членувам. И тъй ще бъде винаги.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За противопоставянето в американското и българското общество

За противопоставянето в американското и българското общество

Сблъсъкът на мнения в конфликтния анализ може да се анализира като естествено или неестествено противопоставяне на идеологически позиции, които са…
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Нищо не дължим на червената армия, те да са ни благодарни за Деня на Победата

Въпреки фокусът върху глобалната пандемия от Covid-19, малко вероятно е датата 9 май, бележеща края на Втората световна война в…