Миналата неделя гласоподавателите в Истанбул нанесоха огромен удар на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, като решително отхвърлиха бившия премиер на страната и близък съюзник на Ердоган, Бинали Йълдъръм, в амбицията му да стане кмет на Истанбул и да запази вече четвъртвековната власт на Ердоган и неговите съюзници в най-големия град в Турция.
Новият кмет Екрем Имамоглу победи Йълдъръм с 54% срещу 45% за Йълдъръм при повторното гласуване след вота през март, когато Имамоглу спечели с минимална разлика. Тази загуба е първото голямо електорално поражение на Ердоган в политическата му кариера и сериозен удар за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), на която Ердоган е съосновател. Турският президент и неговите съюзници контролираха Истанбул, откакто Ердоган бе избран за кмет на турския метропол преди 25 години.
Различни настроения изиграха роля за победата на Имамоглу, който се очертава като лидер на турската опозиция и потенциален претендент за поста на Ердоган в близките години. Със сигурност турската опозиция бе натрупала гняв в следствие на политическите репресии в Турция, отстъплението от върховенството на закона и анулирането на първоначалните кметски избори през март, които Имамоглу спечели. Освен това, злостната кампания на партията на Ердоган я направи нежелана в Истанбул, а кюрдският вот, който всъщност е протест срещу ПСР, вероятно помогнада се наклонят изборните везни в полза на опозицията.
Въпросът, който заслужава особено внимание е състоянието на турската икономика, и по-конкретно на нейната валута.
Ердоган и ПСР укрепиха властта си в период, в който турската икономика бързо нарастваше. Но през последните години положението се промени драстично – дори когато Ердоган успя да спечели изборите и да превърне Турция в изпълнителна президентска власт. Последните големи избори, които Ердоган спечели, бяха преди една година – тогава той стана първият изпълнителен президент на Турция, а успоредно с това ПСР продължи да контролира турския парламент.
През последната година, обаче, инфлацията рязко се покачи, безработицата се повиши, а Турция стремително влезе в рецесия, с две последователни тримесечия на отрицателен растеж.
„Ясно е, че от миналия юни икономиката не е в добро състояние, което може да обясни недоволството на гражданите от правителството и преминаването им към опозицията”, заяви Селва Демиралп, професор по икономика в турския университет Коч и бивш икономист от Борда на Федералния резерв.
В интервю за „България Аналитика” Демиралп каза, че икономическият спад е повлиял по-специално на базовата електорална маса на ПСР, и по-конкретно на необразованите и на младите избиратели. Младежката безработица в Турция в момента е около 25%.
Демиралп каза, че Турция има структурни проблеми, които са причина за обезценяването на лирата. Турция заема отвън и след това се опитва да финансира темповете си на растеж, което е увеличило външния дълг, като по този начин се повишава търсенето на чуждестранна валута и това оказва натиск върху лирата, според Демиралп.
Структурните проблеми се усложняват от геополитическото напрежение, най-вече между Турция и САЩ. Миналата година сблъсъкът между Анкара и Вашингтон в казуса с американски пастор, затворен в Турция, намали цената на лирата до 6,5 долара. В момента лирата се търгува на около 5,8 долара. Преди пет години лирата се търгуваше на около 2 долара.
– Очевидно е, че нивата на доходите са нищожни – каза Демиралп. – По отношение на човека на улицата, това със сигурност се отразява на живота му. Дори и да не пътува в чужбина и да не купува вносни стоки, местната инфлация се е повишила до 20%. “
Годишната инфлация в Турция нарасна до 20% в края на 2018 г. Оттогава тя отбеляза лек спад.
Според Демиралп инфлацията влияе върху равнището на доходите на турските работници и това вероятно се е отразило и на решението на гласоподавателите.
„Ако погледнете нивата на доходите, те не са гъвкави, не са индексирани спрямо инфлацията, така че повечето хора са имали спад в реалните си заплати”, казва Демиралп. „Затова бих казала, че икономиката очевидно е оказала влияние върху резултатите от изборите“
Икономическият риск от покупката на С-400
След изтичането на предизборния сезон, геополитическият акцент в Турция сега се прехвърли на един друг сблъсък между Анкара и Вашингтон, който е с много по-сериозни последици от затварянето на американския пастор. Закупуването от Турция на руската система за противоракетна отбрана С-400, която се смята за несъвместима със системите на НАТО, предизвика остри критики от страна на Вашингтон, вкл., че ще наложат санкции срещу Анкара, ако сделката бъде реализирана.
В събота Ердоган се срещна с американския президент Доналд Тръмп на срещата на върха на Г-20 в Япония, в опит да го убеди да не налага санкции за покупката на С-400. Ердоган успя да спечели съчувствието на Тръмп, който насочи обвиненията за избора на Турция да купи руска, а не американска ракетна система, към своя предшественик, президента Барак Обама.
Ердоган си тръгна след съботната си среща с изявлението, че Вашингтон няма да налага санкции срещу Анкара. Тръмп обаче не направи такова изявление и неговата администрация не даде индикации, че няма да изпълни заплахата за санкции, ако доставката С-400 (,която ще стартира следващия месец,) наистина се случи.
Преди четири седмици Демиралп присъства на годишната среща на Билдерберг, събрание на западните елити, в което тази година участваха и шефът на НАТО Йенс Столтенберг, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, зетят на Тръмп, Джаред Кушнер и много други висши западни държавни служители и официални лица. След срещата, Демиралп излезе със статия, според която консенсусът в Билдерберг е, че няма да има компромис с Турция по отношение на споразумението за С-400 и че ако то бъде изпълнено, санкциите ще влязат в сила и турските фирми ще бъдат изхвърлени от консорциума за производство на изтребителите F-35.
В интервюто с „България Аналитика”, Демиралп каза, че ако Вашингтон санкционира Анкара, се очаква санкциите да бъдат тежки и да окажат пряко въздействие върху турската търговия, което ще нанесе сериозен удар на вече разклатената турска икономика.
„Ако това наистина се случи, това просто ще отвори вратата за една нова икономическа криза”, заяви Демиралп. „Не мисля, че турската икономика може да оцелее, защото вече сме в период на рецесия, а тежките санкции, обявени от САЩ, силно ще затруднят възстановяването на турската икономика.”
Когато беше помолена да обясни по-подробно, Демиралп каза, че санкциите вероятно ще вкарат Турция в двойна рецесия, което означава, че икономиката ще се върне обратно в рецесия малко след като е излязла от предишната. Демиралп също така заяви, че санкциите ще доведат до по-нататъшен срив на лирата до 6,5 долара или дори още по-голямо обезценяване. Но санкциите ще се усетят и в много други аспекти, а не само в засилената загуба на покупателна способност.
„Това няма да е просто шок на валутния курс,” каза Демиралп. „Това ще бъде много повече от шок на валутния курс, защото нашите възможности в областта на търговията ще бъдат ограничени.”
Като цяло, Демиралп описва заплахата от санкции за сделката S-400 като голям риск за Турция.
– Това е голяма заплаха. Това е голям риск за турската икономика ”, заяви турският икономист.
Независимо от развитието на сделката с С-400, управлението на Ердоган вече е застрашено от проблемната икономика и валута на Турция. Ердоган може да се нуждае от нова криза или дори от няколко кризи, но не от икономическо естество, за да се утвърди отново като лидер и да запази властта си. Проблемът за него е, че никаква криза, каквато и да е тя, няма да помогне на икономиката на Турция.
