В реакцията на Комсомолская правда правят впечатления два момента, първо тоталното отсъствие на коректно представяне на историческите факти. В Русия единици са учените, които си позволяват да говорят за фактическата обстановка непосредствено преди обявяването на война от Съветския съюз и нахлуването на Червената армия в България, която е обявила война на Германия. Аналогията тук се самоналага – нахлуването на Съветския съюз на 17 септември 1939 година в Полша. Правителството в София, когато Червената армия нахлува, е съставено от противници на обвързването на България с Хитлер.
В Русия се подминава фактът, че на територията на страната не се водят бойни действия и на практика няма съпротива, няма жертви, няма „освобождаване“ защото народът няма нужда от освобождение. Има преврат, стъпил върху щиковете на Съветската армия. И това не може да се подмине.
Усилията да се представят 7 хиляди души партизани или бойни групи като достатъчна сила за да свали правителството на Муравиев са смехотворни. Нахлуване без съгласие е окупация – по всички стандарти на международното право. Договорките на хартия, с Чърчил, които вкарват Източна Европа в сферата на влияние на Русия няма никаква международно правна стойност. Никаква.
Това че България е сваляла самолети на САЩ и Великобритания, които са летели над страната на път за Румъния, и състоянието на война с тези две страни, не дава абсолютно никакво право, няма никакъв международен документ, с който Съветския съюз да доказва, че САЩ и Великобритания са я упълномощили да окупира от тяхно име България, да граби архиви като „военен трофей“, да изнася цели заводи, с което затрива цели отрасли в българската икономика – като авио и автомобилостроенето, да узурпира на практика всички финансови източници на царство България. Да не говорим, че първа жертва на съветското „освобождение“ са именно свързаните със САЩ и Великобритания политически и бизнес кръгове.
В този смисъл терминът „освобождение“, който руското посолство използва като заглавие на изложбата в РКИЦ е пропаганда манипулация, нямаща нищо общо с обективната историческа истина. Включително и освобождението на Източна Европа от Сталинския Съветски съюз.
Най-вече защото именно с щиковете на Червената армия се налага чужд за страната строй и управници, които не са избрани демократично.
Саморазправата под щиковете на Червената армия с българския политически елит, включително с антифашисти е доказателство, че терминът „освобождение“ е перверзна интерпретация на историята.
Организаторът на изложбата „Российское историческое общество“ е организация, която е тясно и пряко свързана с руското външно разузнаване. Не случайно нейн председател е Сергей Наришкин, шеф на Службата по външно разузнаване на Русия.
За целите на РИО свидетелстват думите на Наришкин „„Основните цели и задачи на дейностите на фонда са свързани с приоритетите на Руското историческо дружество. На първо място, това е просветляваща работа, възпитание на патриотизъм и уважение към Русия, нейната история, борба за запазване на истината на интерпретациите на историческите събития въз основа на най-обективното и прозрачно представяне на исторически факти.“
Основната цел на тези изложби е да наложи руската гледна точка за причините за началото на война, да убеди обществата и в Русия и в Източна Европа за „оправдаността“ на действията на Червената армия и най-вече че без Русия в настояще време сигурност в Европа не може да бъде. Ехото на това усилие виждаме в последните действия на френския президент Макрон.
Вижте кадри от откриването на подобна изложба в Москва с участие и изявление на Наришкин, обърнете внимание на високото равнище на присъствие и прокарваната линия, че между Полша и Германия така и така е имало военни действия, и Съветския съюз е нямал друг ход, тъй като Полша сама си била виновна. Тотално оправдаване на Сталин и неговия режим.
Да припомним и друга важна среща в контекста на подготовката на тази и друга изложба свързана с 140 годишнината от установяване на дипломатическите отношения между Русия и България /датата е 7 юли/ между Сергей Наришкин и Румен Петков, на 5 юли т.г. в Москва.
Това са свързани събития и трябва да очаквате реакция именно от кръговете, които са свързани с традиционното обслужване на руски интереси.
