Неотдавна под заглавие „Хипотеча” разказах в настоящия форум как според собствената му изповед един високопоставен руски свещеник е разговарял с Дарвин. Не, не с духа на Дарвин, а със самия Дарвин. При което става дума не за фантастична сатира – протоиерей Артемий Владимиров е съвсем реална личност и съвсем сериозно споделя по един от най-популярните руски телевизионни канали как си беседвал свойски, почти комшийски с бащата на еволюцията като равен с равен, обръщайки се към него приятелски с „Чарлз”, как го упрекнал за нескопосната му теория, как Дарвин измънкал малодушно някакво малодушно оправдание, как се извинявал гузно-гузно за пораженията, които е нанесъл чрез изследванията си върху духовността, как помолил събеседника си да не му се връзва, да не приема сериозно теорията му за еволюцията на видовете (теория, която сам Дарвин нарича хипотеча) вероятно така е на староанглийски.
Като описах всичко това, реших, че темата е приключена, но ето че ненадейно един нов сюжет ме върна в нейните дебри. Какво да се прави – руската земя е широка, в нея има място за много безумия.
И така, от петнайсетина години в Русия на 11 септември честват един особен, един невероятен, един баснословен национален празник – Ден на трезвостта. Особен, невероятен и баснословен е този празник, защото той свидетелства отново, че руснаците са свикнали да афишират и да празнуват ритуално онова, което нямат като действителност. Те празнуват все такива дефицитни в родната им история феномени като свобода, святост, мир, дружба, справедливост, равенство, братство и прочие небивалици – защо да не отпразнуват и Деня на трезвостта. Ако бяха въвели Ден на пиянството, основание да празнуват щяха да имат милиони, докато руските трезвеници са само шепа народ. Празничната инициатива е на председателя на катедралата „Божия майка” в град Твер, Александър Горячев, и носи емблематичното наименование „Неизпиваемата чаша” – както е именувана и една от иконите на храма.
В рамките на ритуала на всеки 11 септември от авиобаза Змеево излита граждански самолет на кръстоносен поход срещу злото. За целта специалният самолет е с много специален товар на борда: местни православни свещеници от първата фаланга, излекувани от демона на алкохолизма бивши алкохолици от съседни градове, църковни реликви, най-забележителната от които е иконата „Неизпиваемата чаша”, мощи на регионални светци и цели бидони светена вода. Ритуалът, който напомня екзорсистки сеанс, е не просто странен – той е умопомрачителен в буквалния смисъл: Самолетът кръжи ниско, на 200-300 метра над град Твер, Тверският и Кашински митрополит Савва чете молебен пред светите мощи, отец Александър излива с чаша светена вода над сгради и граждани, а всички измолват горещо благоразположението на Всевишния. Дали молитвите са придружени и от заклинания, медиите не съобщават, няма съмнение обаче, че по подобен начин шаманите на природните народи в дебрите на джунглата измолват благоразположението на божествата. Като при племенните обреди, и настоящото мероприятие има не само пречистваща, а и превантивна функция – предпазва гражданите от алкохолизъм и разврат, от аварии, катастрофи и социални бедствия.
НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,
ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ
АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ
ТУК
Че от дълги векове битовият алкохолизъм е бич в Русия, не ще и дума. Но е бич людски – не Божи. Само за първото полугодие на настоящата година – сочи статистиката – смъртността от алкохолни отравяния в страната е нараснала с почти 20%, а в някои региони се е удвоила. Да потърсиш подкрепата Божия в битката срещу това, както и срещу всяко друго, бедствие, е понятно. Но да го правиш по начина, по който го прави Руската православна църква, е не упование в Първосъздателя, а езическо богохулство, идолопоклонничество, което наподобява по-скоро фарс. Защото тук става дума не за Христова вяра, а за суеверие. Да се гледа на суеверията като на истини, е най-ужасното нещо – писа още в древността Хипатия Александрийска. Източниците, които според Оскар Уайлд подхранват най-щедро суеверието, са порокът и невежеството. Ако прибавите към тях и безмерната материална и духовна нищета, в която тънат руските губернии, картината става пълна.
Или не съвсем – допълва я окончателно предприемаческият дух на РПЦ. Неотдавна стана известно, че чрез фирма, собственост на Московската патриаршия, РПЦ е започнала производство и масова продажба на пенливи и обикновени вина. Ето, това е, както се казва, черешката на тортата – църквата снабдява миряните с алкохол, църквата го анатемосва и ги избавя от неговата нечестивост. Една църква, която по йезуитски проповядва светена вода, а пие вино – също осветено от Московската патриаршия. Мимикрията е флагрантна, но благодарение на предприемчивостта на РПЦ чашата от литналата на крилете на гражданската авиация в небесата чудотворна икона „Неизпиваемата чаша” едва ли ще си остане непокътната – в рамките на земното тя ще се окаже и напита, и изпиваема, и изпита. При това по стар руски обичай – до дъно. Докато аз така бих желал всичко, разказано тук, да е не людски маскарад, сквернящ Спасителя, не реалия, а хипотеча!…
