Засега всичко върви добре за Владимир Зеленски като действителен, а не измислен президент на Украйна. Или поне така изглежда.
По-рано този месец, седмици след като си осигури безпрецедентно парламентарно мнозинство, за да подкрепи президентския си мандат, Зеленски застана на асфалта на киевското летище Бориспил, приветствайки освободените затворници, които се завърнаха у дома от Русия.
Това беше драматична сцена, в която Зеленски играеше ключова поддържаща роля, ако не и главната роля. В допълнение към връщането на режисьора Олег Сенцов, превърнал се в известен политически затворник, украинските моряци, пленени от руските войски в Керченския проток, също се завърнаха у дома. Това беше радостен ден за Киев.
Оценката на одобрение на Зеленски е изключително висока, като скорошна анкета я оцени на над 70 процента. Размяната на затворници със сигурност не вреди на популярността на президента.
Въпреки това, има много причини за скептицизъм, тъй като Зеленски продължава преките и косвени преговори с руския президент Владимир Путин, особено по отношение на окупираната територия в Източна Украйна, където бушува война, както и принципно за Крим, който Москва анексира. Изглежда компромисът вече работи, но докато Зеленски напредва в преговорите, сътрудничеството с Путин може да му донесе много повече загуби, отколкото ползи.
Потенциални сделки за Донбас
Зеленски договори размяната на затворници като първа стъпка към приключване на войната в Донбас и връщане на окупираните украински територии, както и десетките други украински затворници, които остават в руски или сепаратистки затвори.
На пръв поглед размяната на затворници изглежда като сделка, която се харесва на всички. Топ европейските лидери я одобриха. Президентът на САЩ, Доналд Тръмп, също приветства новината.
Критиката дойде от нидерландското правителство и други, разгневени от включването в размяната на затворници на лице, заподозряно в свалянето на MH-17, пътническия самолет, който беше свален над Източна Украйна през 2014 г. Това е Володимир Цемах, когото украинските сили заловиха в опасна и смъртоносна операция зад сепаратистките линии и за когото беше съобщено, че е командващ ПВО за сепаратистите и следователно е ключов свидетел в разследването на МН-17. Цемах, който е украински гражданин, се завърна в окупираната област Донбас, след като бе освободен от Киев и отлетя за Русия.
По отношение на Цемах, Путин отбеляза победа в сделката. Путин настояваше Цемах да бъде включен в размяната и въпреки, че срещу това имаше възражения, Зеленски се съгласи с искането.
Възможно е да има някаква сериозна стратегия зад сделката на Путин със Зеленски, която има много по-широки последици от статута на заподозрения в свалянето на MH-17.
Може ли Путин да ухажва Зеленски или да го възнаграждава, поне за сега, за това, че заема твърда позиция по отношение на Русия само на думи, а не на дела? Путин отказа да приеме размяна на затворници, когато Петро Порошенко беше президент на Украйна. Порошенко зае твърда позиция и се противопостави на Русия. Предвид това, Путин направи подарък на Зеленски.
Зеленски се е заел с трудната задача да балансира. Той продължава да върви по линията на администрацията на Порошенко относно статута на Донбас и Крим, но в същото време не заема такава конфронтационна позиция срещу Москва. Зеленски е в незавидно положение, и то изцяло по своя вина, тъй като трябва да сложи край на войната и да върне окупираните територии – две обещания, които той направи.
Путин може да се готви да сключи сделка през следващите месеци или години. Ако Зеленски е готов да направи компромис, руският президент може да се опита да сключи сделка, която би замразила конфликта в Източна Украйна. Това би довело до сценарий, подобен на Приднестровието или други замразени конфликтни зони в региона, като Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах.
Преговорите предстоят и съществува рамка, съгласно споразумението от Минск, според което Киев трябва да си върне контрола над Донбас. Няма никакви гаранции, обаче, че Москва ще изпълни този ангажимент. И ако конфликтът бъде замразен, вместо Украйна да си върне пълния контрол върху сепаратистката територия, остава възможността Москва да подпали отново войната, когато сметне за добре.
Междувременно европейските лидери желаят да правят бизнес с Русия и да подобрят връзките си с Москва, заради което може и да пожертват интересите на Украйна. Това е очевидно, тъй като Германия, по-специално, се притече на помощ на Русия в опитите й да заобиколи Украйна при доставките на газ към Европа чрез газопровода „Северен поток 2“.
Европейската позиция е важна, тъй като мирните преговори за Източна Украйна се провеждат в т.нар. „нормандски” формат. Нормандският формат включва четири държави: Франция, Германия, Русия и Украйна.
Сега бившият украински президент и настоящ пратеник за мирните преговори, Леонид Кучма, предупреждава за потенциален компромис, който не би бил в интереса на Киев. По-специално Кучма предупреди миналата седмица, че френският президент Еманюел Макрон иска бързо да разреши конфликта, а пратеникът на Киев заяви, че не смята, че това ще бъде в интереса на Украйна.
В началото на преговорите може да се обсъжда споразумение за провеждане на избори в окупирания Донбас. Сред украинците има опасения, че изборите ще се проведат, преди Москва да изтегли изцяло войските и военната си техника от региона, като по този начин ще се затвърди фактически руския контрол над окупираната територия.
Путин може също така да потърси сделка, при която Москва ефективно да се откаже от контрола над Донбас, като в замяна Киев ефективно да признае претенциите на Русия към Крим.
Зеленски казва, че ще си върне териториите, или поне Украйна ще си ги върне в някакъв момент, но в Украйна има много скептицизъм по отношение на това дали президентът ще изпълни този ангажимент. Има и значителни съмнения дали украинското правителство има изобщо план да си върне териториите, освен очакването и надеждата, че руската икономика ще се огъне под натиска на санкциите, или че Путин ще напусне поста си, или, че по някакъв друг начин Русия ще изпадне в ново състояние на нестабилност.
Зеленски може да има някакво предимство по отношение на това, че Путин се нуждае от облекчение на санкциите и политическите му позиции не са толкова силни, колкото преди тях. Но това също може да бъде причина Кремъл да подбуди или да поднови конфликт, тъй като понякога Путин разчита на милитаризма, за да поддържа вътрешната подкрепа.
Каква е причината за вътрешния оптимизъм?
Вътрешното положение в Украйна може би работи в полза на Зеленски, или поне така твърди политик и член на неговата партия. Украинското правителство, контролирано от Зеленски, предприема програма за политически и икономически реформи, насочени към намаляване на корупцията и създаване на повече свободна пазарна икономика.
Една такава политика, обявена от Зеленски и украинския законодател Мариан Заблоцки, който разговаря с Bulgaria Analytica, премахва забраната на Украйна за продажба на земеделска земя. Заблоцки заяви, че реформите за свободен пазар, и по-специално мярката за реформа в земята, ще дадат тласък на украинската икономика.
Заблоцки, който също така оглави Украинската фондация за икономически свободи, добавя, че реформите за свободния пазар могат да променят начина, по който руснаците виждат Украйна.
„Повече свобода носи повече просперитет. Тя носи по-разумен начин на живот, по-приятен начин на живот“, казва Заблоцки. „Когато руснаците видят, че в Украйна всъщност е много по-забавно, отколкото в Русия, това мисля, че ще промени отношението им към Украйна.“
Разрешаването на продажбата на земеделски земи, обаче, може да отвори вратата за руснаците да купуват масово украинска земя и потенциално да засили влиянието им в Украйна.
И все пак, ако такива реформи наистина се случат и наистина стимулират икономиката, те биха могли да засилят и дългосрочните позиции на Киев. В стремежа си да защити своя суверенитет Украйна се нуждае от по-силна икономика, за да може да финансира една по-силна армия.
Междувременно, обаче, дипломацията може да играе челна роля в подхода на Киев към отношенията с Москва.
Въпреки, че не се спря върху външната политика, Заблоцки заявява, че познава лично Зеленски и казва, че президентът е „голям патриот“ и няма да продаде никой от интересите на Украйна.
Независимо от това, пред Зеленски предстоят трудни дилеми и решения. Макар, че вътре в страната той има подкрепата на парламентарното мнозинство и няма нужда от компромиси, не може да се очакват лесни победи в отношенията с Русия. Компромисът проработи в първоначалната размяна на затворници, но сключването на сделки с Путин в бъдеще може да не продължи толкова добре за Зеленски.
