Стрелба по мен

Granicata-na-Bulgaria-neprikosnovena

 

Публикувана тези дни в социалните мрежи, снимката смразява: Стиснал калашник в твърдата си десница, млад граничар сочи над главата си табела с надпис: „Гранична зона – стрелям без предупреждение!”. Зловещата закана е изографисана със симетрични и открояващи се бели букви на черен фон – контрастът не оставя място за недоразумение. Всичко е като на длан – черно на бяло: Който не се съобрази със отправената закана, заканата ще го догони като девет грама олово в плътта му – може би веднъж завинаги. Насочената цев на автомата е гаранция за възмездие.

 

Показателно е не само мракобесието на онова деспотично минало, от което фотографията е долетяла през хилядолетията до нашите демократични времена – показателна е и видимата гордост, която излъчва осанката на младия граничар. Гордост, явно споделена с еднаква готовност както от фотографа, така и от многото коментари на фотографираното. Един през друг коментаторите бързат да декларират преклонението си пред реда и безкомпромисността, с които са били охранявани държавните ни граници. Докато аз предпочитам, хиляди пъти предпочитам днешното безредие и днешния компромис. Благодарение на тях сезон след сезон милиони български граждани задръстват всяко лято южните ни граници на път към чуждоземните курорти. Където плажуват безгрижно по топлите морета и загрижено се оплакват колко тежък е днес животът в Република България, докато в НР България са яли кебапчета за левче порцията. Това помнят гражданите на републиката, а че стреляха и разстрелваха на граничната полоса всеки, дръзнал да прекрачи на чужда земя, не помнят. Какво да се прави – човешката памет е селективна и тази ѝ селективност изопачава и история, и настояще.

 

Бедата е не само във факта, че благоденствието на една нация не се мери и измерва в кебапчета. Макар че и разплащането в кебапчета говори по-скоро за предимствата на днешното общество – неотдавна блестящият икономист и мой приятел Красен Станчев направи обстоен сравнителен анализ на жизнените стандарти в НР България и в Република България. Изводите на изследването му са недвусмислени: като изключим краткосрочното управление на неокомунистическия фанатик Жан Виденов, и през най-лошите години на демокрацията българинът е живял несравнимо по-богато, отколкото и през най-добрите години на соца. Става дума за материалната, за икономическата страна на живота. Що се отнася до другата, до нематериалната, до моралната и духовната страна на националното ни битие, която в моите очи е далеч по-важна, картината е още по-красноречива. Всички човешки права и граждански свободи, на които се радваме днес, само допреди трийсетина години бяха абсолютно недостъпни. Тази им недостъпност бе зорко охранявана от бодрия граничар с пръст на спусъка. Правото на политическо себеопределяне, правото свободно да пътуваш по целия широк и пъстър свят, правото на вероизповедание, правото на частна собственост и на частна инициатива, правото да живееш, където си поискаш и в рамките на собствената си страна, и извън нея, правото как да се обличаш и пред кого да се събличаш дори – всички тези права, на които милиони българи се радват днес, са завоевание на демокрацията, на членството ни в Европейския съюз, на принадлежността ни към Нато. Тези права и свободи консумират ден след ден ненаситно милиони наши сънародници – и много от тях са забравили какво беше вчера и на кого дължат днешното си материално и духовно благосъстояние. Тези късопаметни и късогледи люде продължават да се възхищават на реда и сигурността, които в техните очи е обезпечавал един престъпен еднопартиен режим. Понесени на вълните на овчия си възторг, тези носталгици по добрите стари времена не искат и да знаят, че не ред и сигурност – произвол и несигурност царяха под суровата сянка на тоталитаризма. Каква сигурност, след като за една прошепната антипартийна приказка можеше да бъдеш арестуван и пребит в следствените килии на Държавна сигурност, а за опит да напуснеш страната – разстрелян на граничната полоса от същия граничар, който и днес уверява с оръжие в ръка и с тържествуваща усмивка, че стреля без предупреждение. При което най-лошото е, че стреля не само в гражданските мазохисти, затъгували по измамните блаженства на доскорошното мракобесие, – стреля и в мен.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…
Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Няма кой да постави приоритети за лечение на психични заболявания

Не знам защо, но в днешната световна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота…
Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Алиса Юрченко: Русия малко по малко си купува България, „инвестицията” на олигарха Медведчук от 20 млн. евро е доказателство за това

Украинският политик се чувства комфортно в страната, щом е придобил 23 хектара от територията на Черноморие, в общините Несебър, Поморие…