Проектът Турски поток не се свежда само до заобикаляне на Украйна. Той е пряк отговор на Газпром, който оспорва Южния газов коридор и природния газ от Каспийско море. Надпреварата за осигуряване на паралелни маршрути, блокиране на капацитета за пренос и съхранение са част от стратегията за защита на пазарните дялове и предотвратяване на конкурентите от пазара на газ в Югоизточна, Източна и Централна Европа, където Русия продаваше над 70 милиарда кубически метра. Пазарът на Централна и Източна Европа отдавна се счита за „изолиран“, т.е. обречен да бъде пленен. Но все пак той остава критичен за приходите на Газпром, тъй като регионалните цени на природния газ включват монополна премия. Цените за Молдова, Украйна и България са над 220 долара за хиляда кубически метра, докато на пазарите на „стара Европа“ са под 160 долара.
Разширението на „Турски поток“, наричано вече Балкански поток, обслужва ключова цел в политиката на Кремъл – да осигури независим енергиен мост между Русия и основните й геополитически партньори и пазари в региона – Сърбия и Унгария. Много наподобява опитите на Русия в близкото минало, когато тя търсеше пряк достъп за трансфер на оръжие и войски до Сърбия и Западните Балкани. Енергията винаги е била основен инструмент на външната политика на Русия на Балканите и главен източник на пари за поддържане на нейни явни или тайни операция в региона.
Стратегическата ос Русия-Сърбия е факт и България изглежда действа като посредник и фасилитатор, гарантирайки изключителния статут на Газпром на сръбския и унгарския пазар, като позволява на руската компания да контролира 90% от транзитния капацитет на Турски-Балкански поток.
Да се позволи на Газпром да подкопава конкурентите си при доставката на газ в Сърбия, е равносилно на това, да се позволи на руската военна помощ да преминава през България.
Ниските транзитни тарифи, които България начислява, са допълнение към държавната помощ в Русия, която се оказва на Газпром по цялата верига – от сондажа до потребителя. Вместо да се придържа към политическата линия на ЕС за насърчаване на конкуренцията, диверсификацията и либерализацията на газовите пазари, правителството на България избира да се включи в непрозрачни сделки с газовия монопол на Русия, като удължава зависимостта си и предотвратява навлизането на регионалния пазар на конкуренти от ЕС и САЩ. В основата на създаването на ефективен пазар на газ остава изравняването на условията за конкуренция между всички потенциални маршрути и доставчици.
Турция има основателна претенция да служи като регионален газов хъб, тъй като има най-голямо потребление, има най-малко 7 различни маршрута за доставка на земя и поне три терминала за втечнен природен газ и входни пунктове на FSRU. Това и позволи значително да намали дела на най-големия доставчик – Газпром – от 66 на 45 процента и да генерира устойчиви излишъци във вътрешния си газов баланс, което позволява на потребителите да получават най-добрите условия за доставка, включително цени при пиково търсене, а на търговците да изнасят газ на съседни пазари.
Насърчаването на руския Турски поток и доминиращата му роля на транзитния пазар на България е в противоречие със стратегията на ЕС за насърчаване на доставките през Южния газов коридор, целящи да създадат конкуренция на „Газпром“. Достатъчно е да си припомним злощастните преговори по тарифните ставки между „Булгартрансгаз“ и „Газпром“ за новия газопровод, при който руският газов монопол отказа да плаща предложените ставки, които бяха определени на критичния минимум, необходим за възстановяване на инвестициите. Не е чудно, че крайния вариант в договора отразява повече желанията на Газпром, отколкото изходните позиции на Булгартрансгаз, което ceteris paribus означава, че приходите от Турско-Балканския поток може и да не са достатъчни за погасяване на дълга. Това ще натовари сметките на българския оператор на преносната мрежа, което потенциално може да принуди компанията да търси компенсации от други тарифи на конкуренти на Газпроми, включително да доведе до положение притежателя на дълга да обезпечи вземанията си чрез придобиване на активи на БТГ.
Българското правителство отдавна настоява, че то просто следва германския модел в партньорство с Газпром – Северен поток 1 и 2. Разликата не би могла да бъде по-голяма. Руският газ се продава преди да влезе в Германия, след което германските и всички останали търговци и спедитори, опериращи на германския пазар на газ, могат да търгуват с руски газ и да печелят от него. Германия не е транзитна страна. България е.
Нито турски, нито български, нито сръбски или унгарски компании имат право да купуват руски газ на границата с ЕС в Турция и да търгуват с него в ЕС.
Сравняването на тарифите за пренос също води до стряскащи изводи – тарифите за вход и изход на съответните точки на OPAL – Грайфсвалд /Greifswald/ и Брандов /Brandov/ – на границата с Чешката република са съответно по 540 евро / МВтч (средно за различни видове продукти). За транспортиране на природен газ до границата на Чешката република, общите разходи са 1080 евро /МВтч.
В случая с Турски-Балкански поток, дори да приемем първоначалния най-изгоден за БТГ вариант, преди ултиматума на Газпром, входната тарифа след Маркочлар е 165 евро / МВтч, а изходната преди Зайчар е 278 евро / МВтч (или общо 443 евро /МВтч за всеки ползващ цялото трасе) – което е повече от два пъти по-малко отколкото при ОПАЛ.
Други сравнения на базата на разходи-ползи също не изглеждат добре за Турски-Балкански поток. Цената на ОПАЛ беше приблизително 1 милиард евро (за 470 км дължина и 35 милиарда кубически метра капацитет), докато сегментът на Турски – Балкански поток – „Провадия-Расово-Кирево“ с компресорни станции и допълнителни финансови разходи по кредита на изпълнителя, ще надхвърли 1,4 милиарда евро (за дължина 440 км и капацитет 15 милиарда кубически метра капацитет). По-високата цена на км и по-ниските тарифи – вход и изход – правят разликата между ОПАЛ и Турски-Балкански поток още по-стряскаща.
Стратегията на Газпром за заобикаляне на Украйна еволюира през последните месеци и след последната й смяна компанията се фокусира повече върху необходимостта от запазване на пазарните дялове в Централна и Източна Европа и блокиране на конкуренцията на TANAP / TAP и LNG. Спирането на украинския транзит и заобикалянето на страната изглежда не стои толкова явно начело на списъка от приоритети. Шефът на Националния фонд за Енергийна Сигурност на Русия Константин Симонов наскоро огласи тази възможна промяна в Кремъл. „Няма нищо по-важно от репутацията на доставчика. Важно е потребителят да не се дърпа (от“ Газпром-IV „), което може да предизвика желание в Европа да купува газ от Съединените щати или отвсякъде, на всяка цена, само и само за да не го купува от Русия, за която се смята, че води газова война за бедна стара Европа „.
Този начин на мислене би могъл допълнително да се утвърди в случай на напредък в преките разговори между Русия и Украйна и в Минския формат.
Надеждата на Германия да посредничи на руския газ и да спечели милиарди от посредничество неизбежно ще се осуети в съответствие както с повишаването на конкурентоспособността и доставките на ВПГ, така и с неруските алтернативни доставки за Източна Европа.
Поради размера на икономиката печалбите или загубите на Германия от „Северните потоци“ биха могли да бъдат лесно усвоени в рамките на нейния геополитически баланс. България няма същия шанс.
