Претендентите за президентски кандидат от демократическата партия в САЩ най-накрая започват да влизат в час. Имам предвид, че започват да отпадат. От опашката от кандидати в началото на годината, когато бяха представени над 20 души, пет отпаднаха през последните два месеца поради недостатъчна подкрепа и невъзможност за постигане на необходимите донорски изисквания, за да се явят на първичните дебати на демократическата партия. Но това е очевидно единствената сериозна стъпка, предприета от тази партия, защото претендентите, които все още вярват, че имат шанс да се кандидатират срещу Доналд Тръмп, продължават да озадачават нормалните граждани с причудливи истории за сблъсъци с главатари на банди като мафиота с прякора „Corn Pop“, с похвали за родители, които използват деветгодишното си транссексуално дете, за да се представят като еталон за морал, с обещания да „разкрият на хората истината за извънземните“ и с твърдението, че е „несправедливо“ хората да предупреждават своите сексуални партньори, че са ХИВ-позитивни.
Тези, които все още не са отпаднали от надпреварата, са обект на задължителните документи за третото тримесечие на Федералната избирателна комисия (FEC), в които трябва да декларират финансирането на кампанията и разходите си от 30 юни до 30 септември. Официалните доклади ще бъдат публикувани от FEC след 15 октомври, но кандидатите често публикуват доброволно своите отчети в предходните седмици. От прегледа на отчетите добиваме по-ясна представа кои кампании са осигурени с необходимите средства и кои висят на косъм преди тримесечието на големите празници в края на годината, когато даренията обичайно намаляват.
Парите не са най-добрият показател за това кой ще спечели изборите, но информацията откъде идва спонсорството и как се изразходва, ни помага да добием представа в коя посока се движи подкрепата на избирателите. Ето цифрите за кандидатите, които досега са отчели финансирането си за третото тримесечие.
Най-открояващата се информация от тези отчети е битката за по-челна позиция сред четирите най-популярни демократични претенденти. Пит Бутигиг отстъпи първото място, което държеше по отношение даренията за кампанията си през предходното тримесечие на Бърни Сандерс, който получи 25,3 милиона долара, след като имаше най-доходния месец през септември. Сандърс не само получи най-много пари от донори през третото тримесечие, но го направи по впечатляващ начин с 1,4 милиона индивидуални дарения със средна стойност малко под 18 долара всяко. Това е доказателство за успеха на grassroots модела на Сандерс, начертан през 2016 г., който изглежда надежден за една дългосрочна кампания. На отделни граждани се разрешава да дарят лично до 2800 долара на кандидат на изборите, така че получаването на най-много пари от кандидат само чрез малки дарения означава, че той е привлякъл голям брой хора, които са готови многократно да даряват за неговата кампания.
Скорошните анкети обаче сочат, че инфарктът, който Сандерс претърпя на 1 октомври, е накърнил доверието на избирателите в способността му да спечели номинацията, да победи настроения за битка Тръмп в изтощителния изборен цикъл и да успее да бъде в добро състояние през един четиригодишен мандат. Въпреки че ръководителите на кампанията му настояват, че здравето му е наред, в крайна сметка те са отговорни за по-нататъшното разделение в демократическата партия и загубата на ресурси, ако Сандърс не успее да стигне до изборите. И ако все пак успее да го направи, гласуването за Сандърс през 2020 г. ще зависи от внимателния избор на кандидата за негов вицепрезидент. Това е стратегически компонент за потенциалната победа на Сандърс. В неговия случай опасенията за здравето му не могат да бъдат пренебрегнати, макар и ако бъдем искрени, демократите успяха да поддържаха трупа на Рут Бадер Гинсбург във Върховния съд почти десетилетие. Така че, верните кучета „Бърнъри“ няма нужда да се боят, че той ще отпадне от състезанието, докато не стане ясно, че няма никакъв шанс.
На второ място според отчетите за FEC за финансиране на кампанията е Елизабет Уорън, подкрепата за която нараства след отчайващите резултати от една анкета на 28 март в Куинипиак, когато тя получи подкрепа от едва 4% от демократите избиратели. Днес тя може да се окаже начело в списъка на демократичните кандидати и това е нейна заслуга, както и на отпадането на цялата реална конкуренция.
Като начало Уорън грабна всичко печеливше от кампанията на Сандърс от 2016 г. и го отнесе в своя лагер. Много от идеите на Сандърс, особено стриктното му служене на социалистическите идеи, бяха обезпокоителни и непопулярни за американците през 2016 г., но времената се промениха със скоростта на лавина. Сега всеки кандидат без притеснения опитва на сцената на дебатите социалистическата реторика, която разделяше демократите визави Сандърс, в двубоя му с Хилари през 2016 г. Разликата с Уорън е, че тя наистина се е вклинила в прогресивната революция на масите, сред тези, които останаха с пръст в уста, когато машината на Клинтън замете Бърни под килима. В тази надпревара Клинтън отсъства и отказът на Уорън да вземе корпоративни пари, като вместо това разчита на малки дарения ала Сандърс, се изплати многократно.
Вместо да обикаля корпоративните офиси и да се умилква на богати спонсори, тя прекарва часове след митингите си, давайки възможност на хилядите хора, наредили се на опашка за „селфи“, да се сдобият със своя снимка със сенатора. Звучи дребнаво, но малки жестове като този подхранват успеха на Уорън с малките дарения и разпалват отново пламъка в прогресивната хилядна тълпа, която си тръгна от изборната нощ през 2016 г. с празни ръце и се почувства предадена. Те виждат, че здравето на Бърни се влошава и не искат отново да преживеят разочарованието, което изпитаха, когато той се провали за първи път.
Статистиката за даренията на Уорън не е толкова впечатляваща като тази на Бърни, но би трябвало да е еднакво обнадеждаваща за нейните избиратели. През третото тримесечие Уорън получи 24,6 милиона долара от 940000 индивидуални дарения на средна стойност 26 долара всяко. Отново тези числа са показателни, че тя има мобилизирана и ангажирана база от избиратели – хора от средната и по-ниската класа, които ще са с нея в дългосрочен план. И Уорън използва парите умело. Докато много от по-непопулярните кандидати напълно са спрели да харчат, за да могат да запазят „военния” си резерв, Уорън предприе първите стъпки в метаморфозата си от демократичен претендент до номиниран демократичен кандидат, като инициира осемцифрена телевизионна и дигитална рекламна кампания, насочена директно срещу президента Тръмп и неговия екип.
На трето място по дарения за третото тримесечие е кметът Пийт Бутигиг от Саут Бенд, Индиана. Кметът Пит получи своите 19,1 милиона долара от 540000 индивидуални дарения със средно дарение от 32 долара. Това означава, че неговият пул от дарители не е толкова широк, колкото на Сандърс или Уорън и много от неговите донори вероятно вече са достигнали лимита за дарение от 2800 долара. При условие, че това е така, даренията му ще продължат да намаляват, тъй като по-богатият състав на избирателния му район ще достигне законовата граница за сумата, позволена за подкрепа на техния кандидат.
Определено има подкрепа за Бутигиг и в корпоративните среди, и сред масите, но неговите поддръжници и все още колебещите се демократи са изправени пред една неудобна истина, с която трябва да се справят, преди да се обединят зад него като острието срещу Тръмп. Най-просто казано, много американци все още не са готови за отявлен гей президент и за неговия „първия кавалер“ в Белия дом. Не помага и фактът, че кметът Пит държи първенството в най-новата безумна надпревара на демократите да угодят на ищасите на малцинствата, защитавайки тезата, че трябва да се промени закона, за да не бъде противозаконно да предадеш вируса на ХИВ на някого. Този тип нелепи позиции с цел да се угоди на малцинството не само отчуждават огромна част от американската общественост, но и оставят значителна част от цялата страна напълно объркана, че човешко същество, и то кандидат за президент може да подкрепи подобна теза. Както се казва красноречиво в статията по-горе, „Демократите може да подкрепят тази безотговорна декриминализация в опита да угодят на дейните гей и трансджендър активисти, но в действителност тези закони защитават най-вече именно гей общността. Излагането на живота на хомосексуалистите на риск изглежда „активистки“ сега, но е сигурно, че е всичко друго, но не и „прогресивно“ във всеки смисъл на думата.“
И накрая, четвъртото място по отношение на даренията за третото тримесечие от кампанията е на бившия вицепрезидент Джо Байдън. Байдън събра общо 15,2 милиона долара през това тримесечие, което е рязък спад спрямо сумата от над 6 милиона долара от второто тримесечие, събрани в негова подкрепа. Бившият вицепрезидент има най-високото средно дарение от 44 долара и 2832 привърженици, които вече са дарили максималната сума от 2800 долара. Както и за кмета Пит, това сочи една много по-малка база на подкрепата отдолу нагоре, а тя е много необходима в изборната битка срещу Доналд Тръмп. Въпреки това, асоциацията, която много американци все още имат с името Байдън и месианското име Обама е доказано дългосрочна и Байдън и Уорън все още си оспорват челното място в повечето анкети.
За да оценим разликите между базата на избирателите на отделните претенденти, нека разгледаме откъде точно идват парите на всеки от тях. За Байдън и Бутигиг повече от половината от парите им идват от дарения над 200 долара. Това включва „вечерни партита за набиране на средства”, където цената на билета често е точно 2800 долара. Кметът и бившият вицепрезидент поставиха тези разточителни вечери в центъра на своята стратегия за набиране на средства и това се отразява в профила на професиите, от които идват най-много такива дарения.
Използвайки тази диаграма, очевидно е, че Бутигиг и Байдън са значително по-популярни сред адвокатите, изпълнителните директори, лекарите и президентите на корпорации. Сандърс и Уорън пък набират дарения от студенти, преподаватели и лесната за впечатляване млада тълпа от софтуерни инженери в Силиконовата долина. Докато Байдън и Бутигиг летят из страната, за да очароват инвеститорите в недвижими имоти и юридическите кантори за телесни повреди, студенти и служители от места като Starbucks и Google се стичат под знамето на прогресивни социалисти като Уорън и Сандърс.
Какво означава всичко това за изборите през 2020 г.?
Изглежда все по-вероятно, че губещата номинация ще е тази на Елизабет Уорън. Все още има някои интересни кандидати в задните редици, като Андрю Янг и Тулси Габард, но вероятно е късно за тях да направят нещо повече, освен да осигурят своите „военни резерви“ и да използват. Останалата част от тяхната активна публична рекламна дейност като интервюта за работа в кабинета на следващия президент.
Байдън може все още да има предимство пред Уорън според няколко анкети, но умът и кампанията му са непредвидими напоследък. Комично фантастичната история с гангстера „Cornpop“ представя добре микрокосмоса на това, което всъщност е Байдън – човек, израснал в епохата, в която можеше да се твърди, че расите са различни, но сега се опитва да се впише в едно общество, което смята, че биологията е зло и цветът на кожата не показва нищо, освен нивата на меланин. В интернет има безброй примери за публичните гафове на Байдън, които подкрепят горното твърдение. Като добавим и това, което изглежда като намаляващ умствен капацитет, не ни остава друго, освен да се чудим дали изказванията му от рода на „бедните деца са също толкова умни като белите деца“, са гаф или фройдистки лапсус?
Както споменахме, в съзнанието на американеца все още е налице асоциацията „Байдън-Обама“ и в момента именно този фактор определя кампанията на чичо Джо. Много от гласоподавателите нямат ни най-малка представа, че Обама всъщност дискретно е натискал Байдън да не се кандидатира през 2020 г. Всъщност Обама все още отказва да подкрепи в президентските му амбиции този, когото медиите някога представяха като неговия „най-добър приятел”. Можем само да спекулираме защо някой, който е работил толкова отблизо с Байдън в продължение на осем години, не би го подкрепил. Каквато и да е причината, недостатъците на Байдън ще бъдат допълнително осветени от много по-ярък прожектор и на много по-тясна сцена в следващите дебати.
Що се отнася до Сандърс, претърпеният от него инфаркт не е малка грижа за кукловодите на левия истаблишмънт, които в крайна сметка трябва да дадат зелена светлина на всеки кандидат, който се откъсва напред пред другите. Досега Тръмп е най-старият президент, който е встъпил в длъжност в историята на САЩ, на 70-годишна възраст. Сандърс може да влезе в Белия дом за първи път на 78. Сама по себе си неговата възраст не би била проблем, но здравословните проблеми и фактът, че неговата база от поддръжници почти изцяло ще пренесе подкрепата си към Уорън означава, че разумното решение би било да не се рискува, предвид здравето на Сандърс, когато Уорън казва същите неща и би могла да вземе женския вот.”
А какво е положението с Бутигиг? Социологическите проучвания сочат, че 30-40% от американците все още не подкрепят гей браковете, което е съществено от статистическа гледна точка и следва да се вземе предвид, преди да се позиционира Бутигиг срещу Тръмп. Политиките за идентичност са костелив орех, но много жени гласуваха през 2016 г. само, за да подкрепят Хилари и много от афро-американците гласуваха през 2008 и 2012 г. само, за да подкрепят Обама. Тези общности, обаче, едва ли ще се втурнат да подкрепят бял мъж християнин като Бутигиг. И трите определения са били използвани за демонизиране на Тръмп в миналото.
Следователно, остава Уорън и това може да не е толкова лошо за демократите. Напоследък тя се изявява като силно прогресивна социалистка, но Уорън открито признава, че през 90-те е била регистриран член на републиканската партия. Най-малкото това може да се използва като стръв за примамване на страната на демократите на онези републиканци, които никога не биха гласували за Тръмп. Освен това, Уорън е известна като кралицата на политиката; привидно тя има отговор на всеки въпрос. Девизът на кампанията й е „Уорън има план“ и докато естественият консервативен отговор е, че много от тези планове биха били катастрофа, това е атрактивен лозунг, който умело подчертава либералното убеждение, че Тръмп не знае какво прави. В допълнение, тя има много по-малко компрометиращи я факти, отколкото Клинтън и нейната кохорта. След като през 2016 г. безкрайният списък от престъпления и грешки на Хилари като държавен секретар не притесниха избирателите, дреболия като лъжата на Уорън в заявлението и за университета, че е от индиански произход и която накара Тръмп да и даде прякора „Покахонтас“, едва ли ще смути някого през 2020 г.
Предизборните ножове са извадени. От 27 претенденти останаха 19. Изглежда, че четирима от тях са на прав път, но неведнъж досега сериозни грешки и скандали са торпилирали обещаващи президентски кампании.
Орязването на списъка с демократични претенденти означава, че Тръмп има много по-ясен поглед към целите си. Очаквайте да видите Тръмп в обичайната му форма, когато той премине в режим на избори с обновена реторика за стената по границата с Мексико и излизането от интервенцията в Сирия. Дано не се окаже, че е закъснял.
