Санкциите сами по себе си няма да спрат Северен поток-2, но пазарът и директивите на ЕС могат да заличат търсения от Кремъл ефект и да превърнат това, което президентът Путин си мисли, че е актив в пасив.
Газопроводите не са заплаха – политиците и политиките зад тях са, а Путин със сигурност е такъв.
Аргументите свързани с национална сигурност започват от отговора на основния въпрос – заплаха ли е Русия? Възприятията са от значение. За много политици в „стара“ Европа, намиращи се в офиси на безопасно разстояние от Москва, възприятията и като заплаха са абстрактни, отдалечени и академични. Те не възприемат Русия на Путин като заплаха.
За австрийците, родени и израснали с посреднически сделки между Русия и Източна Европа, това е рутинен и законен „бизнес“.
Ако отговорът на въпроса дали е заплаха Русия е положителен, да се позволи на Газпром да си гарантира доминиращ пазарен дял и приходи, които поддържат способността на Русия да заплашва военно ЕС и НАТО, изглеждат като предателство към здравия разум.
Западът става съучастник в опитите на Русия да покори Киев, да наложи признаването на Крим и да се пазари за автономията на Луганск и Донбас, федерализирайки и заобикаляйки Украйна. Успехът на плана на Москва зависи в критична степен от сътрудничеството на елитите в Берлин и Виена.
Оставяйки настрана моралната и етична страна на такива политики, когато ключови членове на ЕС предпочитат бизнеса и политиката с агресор пред интересите на жертвата и другите държави-членки, подобни действия едва ли биха квалифицирали Германия като лидер на ЕС в съответствие с основополагащите принципи на ЕС.
Президентът Путин не държи всички козове на пазара на газ в ЕС, независимо от претенциите му в тази посока. Достатъчно е да се преразгледа опитът от 2014-2015 г., когато се опита да „дисциплинира“ ЕС и да ограничи реверсивните доставки за Украйна. Това, което изглеждаше рутинен ход, постигнато обратния ефект – цените на газа паднаха с 11%, Газпром загуби приходи от 6 милиарда долара и инкасира 450 милиона долара в неустойки. Тези данни са от официална публикация на агенция Интерфакс, която ни напомня, че консенсусът в Москва не е по подразбиране.
По време на импровизираното си спешно пътуване до Москва, малко след обявяването на прекъсването на доставките, италианският премиер Рензи и изпълнителният директор на OMV Зееле убедиха Путин и Милър, че имат какво да загубят в средносрочен и дългосрочен план.
Две години по-късно, през 2016 г., Москва намали доставките за Турция в пореден опит за силова политика с доставките на природен газ. Три години по-късно делът на Газпром на турския пазар падна под 50 процента за първи път, въпреки новите мега проекти – Турски поток 1 и 2.
Като се има предвид този опит, колко е вероятно Русия да се опита да тормози отново Европа с прекъсвания на доставките на газ?
Предполагам не много, тъй като президентът Путин знае последствията и все по-малко ще рискува. ЕС, с няколко забележителни изключения, се е диверсифицирал и не разчита единствено или главно на руския газ. Подземните газови хранилища в ЕС са пълни, критичната уязвимост в търговията с газ премина от купувачите към продавачите, включително Газпром.
Всеки опит или заплаха за прекъсване на доставките или дрънкане на газовото оръжие е реликва от миналото, което неизменно ще завършва с по-голяма финансова и пазарна загуба, най-често невъзстановима за Газпром. Тази тенденция е дългосрочна, тъй като все повече терминали за втечнен природен газ се появяват онлайн, появяват се нови източници на природен газ от Южния газов коридор извън контрола на Газпром.
Северен поток-2 е лош бизнес.
Нека да разгледаме основите на икономиката на реверсивните доставки на газ – логиката на използването на Германия като водещ дистрибуторски център за руски газ към Централна и Източна Европа, през Северен поток-2. Основната бизнес линия зад идеята за изпомпване на 110 милиарда кубически метра за Германия, много над дори най-оптимистичните прогнози за вътрешното търсене на Германия, почива на предположението, че излишъкът от газ – повече от 60 милиарда кубически метра годишно ще напусне страната, съответно в посока Чехия и Полша, съответно към Баумгартнер, където OMV ще продава на всички желаещи в целия регион.
Германия и Австрия се договориха да станат партньори в това начинание на Газпром в замяна на годишни премии от разлики в цените на купуван и продаван природен газ в размер между 3 и 5 милиарда евро, които ще бъдат платени от страните в ЦИЕ и ЮИЕ.
Посредничеството на руски газ в ЦИЕ се основава на две предположения – а) страните от ЦИЕ ще останат зависими от руския газ – статукво, което изглежда удовлетворява Германия, Австрия и Русия; и б) газът в ЦИЕ струва повече, с формулата – цена на германска граница, плюс транспорт плюс такса за посредничество, което ще осигури на германските индустриални потребители на природен газ устойчиво предимство пред конкурентите в Централна и Източна Европа и което ще помогне на Германия да поддържа положителни двустранни търговски баланси и баланси по текущата сметка.
Колко вероятно е обаче този сценарий да се случи, т.е. страните от Централна и Източна Европа да останат пасивни и готови да се поддадат на дизайнерските капани на Северен поток? Алтернативните и конкурентни на реверсивните доставки на газ от Германия вече достигат до повечето страни от ЦИЕ, включително Украйна. Газпром губи пазарни дялове в региона. Украйна и Полша са примери.
Русия разчита на дългосрочни договори с традиционните си западноевропейски партньори. Пазарите обаче се променят и стратегическите партньори на Газпром или са принудени да не следват „близко“ желанията на Москва в условията на санкции, или се занимават повече с максимизиране на печалбите и запазване на пазарните си дялове, диверсифициране на портфейла от доставки и осигуряване на дивиденти за своите акционери. Газовата ос Германия – Русия просто е един от многото газови маршрути с които Газпром трябва да се състезава, за да остане „на вода“.
Лоялността на западните партньори в Северен поток-2 също има своите граници – санкциите и оптимизирането на икономическите печалби може да изтъни тяхната солидарност с Газпром. Предложеният обход на датския остров Борнхолм може да струва допълнителни 800 милиона евро. Тази новина не отеква добре при акционерите им. Заплахите да съдят правителството на Дания за нанесени щети или загуби изглеждат неуверени, но най-важното не предлагат краткосрочни решения.
За Шел, ОМВ, Юнипер, Винтерсхал и Енджи причината, която оправдава присъединяването към проекта се основава на това, че те могат да възстановят инвестициите си в Северен поток-2 чрез продажби на по-евтин руски газ или други свързани изгоди от бизнеса с Газпром другаде. Маржовете, които могат да се реализират на базата на по-ниски цени руския газ са изложени на нарастващ риск, ако се приеме, че пазарът на природен газ ще остане свръхзадоволен и все по-конкурентен.
Заплахата за интегрирания ЕС пазар на газ произтича най-вече от сценарий, при който Газпром и неговите западни партньори от Северен поток-2 решат заедно да защитават пазарните си дялове, срещу конкуренция на алтернативни източници, диверсификация на пазара и либерализация, само и само да възстановят погрешно направените инвестиции в газопровода.
Турски и Северен поток са прикрити газови „Ялта“ споразумения, тъй като се конкурират с Южния газов коридор и вноса на втечнен природен газ.
Пейзажът на пазара на газ за ЦСЕЕ се променя бързо, подкопавайки ключовите предположения, въз основа на които стартираха Северен и Турски поток. Уроците, научени само от доставката на три карга втечен природен газ през Гърция към България, от месец май до месец август 2019 година, са индикация за бъдещето. С всяка доставка на регазифициран втечнен природен газ цената на българска граница започна да спада, опровергавайки фетиша на Газпром, че руският газ е най-евтин. През 2020 г. пазарният дял на Газпром в България се очаква да спадне от 95 процента през 2018 г. до под 70 процента, въпреки отказът на партньора на Газпром – Булгаргаз, да диверсифицира доставките.
Пазарът се оказва по-упорит от плановете на геополитическите сценаристи в Кремъл.
Край на първа част
