НАРОДЪТ СЕ ПРОБУЖДА

НАРОДЪТ СЕ ПРОБУЖДА

Rayko Alexiev buditeli
Rayko Alexiev
Райко Алексиев

Публикуваме този откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“ не само по случай днешния празник на народните будители, но и да покажем аналогии между творчеството му през 30-те години и събитията в днешните времена. Книгата е увлекателна, но със сигурност целта й не е била да е само четиво за забава, а и за провокиране на размисли.

 

 

 

 

НАРОДЪТ СЕ ПРОБУЖДА. ГАБРОВСКАТА ГИМНАЗИЯ УЧИ ГАБРОВЦИТЕ НА СМЯТАНЕ И НА ДОМАКИНСТВО. КОИ СА РАКОВСКИ, КАРАВЕЛОВ, ЛЕВСКИ И БОТЕВ

Словото на отца Паисия, което било подето от неговия последовател Софроний Врачански, бързо се разнесло из цялата страна и завладяло умовете и сърцата на всичко, що е било по-събудено. Учудени от грамадния успех на Паисиевото съчинение, българските писатели се събрали на извънредно събрание, за да потърсят причините защо съчинението на един неизвестен списовател, който даже не е член на писателския съюз, има толкоз голям тираж и се търси, когато съчиненията на много български писатели ще съдят по рафтовете на прашните книжарници още 100 години, без някой да се заинтересува за тях. Решение не е могло да се вземе, защото писателите се разделили на два лагера и чрез колоните на издадените за целта вестници „Голос литературний“ и „Современност“ почнали едни други да се нападат тъй жестоко, че султанът помислил да не би раята да е вдигнала въстание. Когато обаче му изяснили въпроса, султанът се успокоил и рекъл: „Лакардъ биръ члашкан адам е по-важно от тупурду бинянлъш ходжа мурафетлер“, което на български значи, че една дума на способния и талантлив човек е повече нужна на народа, от колкото празните дърдорения на хиляда фалшиви жреци на изкуството.

Как по-натам се е развил спорът между книжниците и списователите, не се знае. Знае се само, че събудените българи никак не се интересували от споровете на книжниците, а ревностно поглъщали съчинението на Паисия, което им отваряло очите, стопляло сърцата и окриляло душите за подвизи.

Мнозина, сгрени от словото на незаписания в никой писателски кружок монах, се впуснали да будят народа, който още дремел, притиснат от азиатския мрак. Събуждането ставало с перо и кръст, при което народните будители (както се наричали тия, които са заели да събудят народа), настойчиво шепнали на спящия:

  •  – Събуди се бе, човече, вече се съмва.
  •  – Да – отвръщал полупробуденият народ, – но защо петли не чувам да пеят?
  •  – Нищо, съмна се и без петли – му отвръщали будителите и го ръгали в ребрата с кръста и перото.

И наистина, и без да пропеят петли, почнало да се съмва, защото слънцето, което било изгряло в съзнанието на по-събудените българи, почнало да прогонва мрака.

Rayko Alexiev buditeli 2

Един от най-събудените, Василия Априлов, даже отворил училище в Габрово, чиято светлина да спомогне за по-скорошното разпръскване на мрачината. В това училище се преподавали много предмети, но габровците обикнали най-много смятането, по която причина всички се научили да правят добри сметки и добили титла „сметкаджии“.

В девическите класове на това училище се преподавали и чисто домакински предмети, като например готвене, шиене и пр. Най-любимият предмет по домакинството било приготовляването на охлюви с ориз по системата с „такъмите“, като за целта се употребява един специален наниз от черупки на охлюви, намерен при едни разкопки и датиращ от времето на хан Омуртаг. Този наниз и до ден днешен е запазен в габровския музей и е винаги на разположение на целия град.

След габровското училище на много места в страната също се открили подобни образователни институти, изградили се църкви и се създали духовници, които ревностно залегнали за духовната пробуда на народа. Редицата имена като Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Антим I и много още други светят в историята като живи паметници на едно славно време и като жив укор за едно друго безславно време, когато духовниците са се занимавали само с писане брошури едни срещу други във вреда на паството в полза на еретиците.

Редом с големите духовници явили се и запалени сърца, които намислили да изровят из тъмнините загубената корона на българското царство, която, изчистена и добила първия си блясък, да почне да блести от Дунав до Бяло море. Такива запалени сърца и енергии са били Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и много други.

Раковски е бил чиста душа и няма нищо общо с улица „Раковски“, която е потънала в кал и нечистотии.

Любен Каравелов е бил бойна натура и жалко, че е умрял, защото, ако беше жив, непременно щеше да удари един бой на софийското кметство, загдето е оставило наречената на негово име улица близо до вонящия перловски канал, та името му се е вмирисало.

Левски е бил същински лъв и затова как ли щеше да си изпати авторът на карловския му паметник, ако беше попаднал в зъбите му… Навярно Левски би го разпънал без остатък, загдето е въплътил великия му дух в такава безпомощна материална форма.

А Ботев е бил и поет, и бунтовник, и журналист, и интернационалист, но никога не е бил старши стражар, както иска да го представи врачанският паметник с цел да има де словоохотливото потомство да държи речи и да дели великия му дух на разнообразни партийни запазени периметри.

Оставете коментар

Още
Държавен Департамент на САЩ: Международен доклад за религиозната свобода в България (2019)

Държавен Департамент на САЩ: Международен доклад за религиозната свобода в България (2019)

Kонституцията на Република България предвижда свобода на религията и съвестта. Религиозните групи могат да функционират без регистрация, но регистрираните групи…
Митрополит Гавраил освети Кошлуков – сам отишъл в Синода да търси съюзници срещу Горан Благоев и махането му от БНТ

Митрополит Гавраил освети Кошлуков – сам отишъл в Синода да търси съюзници срещу Горан Благоев и махането му от БНТ

СЕМ да не замита скандала под чергата, вече се готвят протести в защита на водещия на „Вяра и общество”  …
10-те незаменими роли на Началника на отбраната в съвременната демокрация: Натрупан опит и (не)научени уроци

10-те незаменими роли на Началника на отбраната в съвременната демокрация: Натрупан опит и (не)научени уроци

Предстояща публикация: Grant and Milenski, The 10 Indispensable Roles of a Chief of Defense in a Modern Democracy: Experience and…