БСП Бургас отбелязва 9-и септември
Спомням си първите месеци и години на прехода – като последните, и първите изживявания не се забравят. Най-дълбоки и трайни дири гибелта на комунизма остави в душевността на лично, непосредствено потърпевшите от неговия терор – както у нас, така и по света. Става дума за онези хиляди наши сънародници, които поеха издевателствата на режима върху себе си. Но става дума и за други хиляди, които тези издевателства прогониха в изгнание. По стечение на обстоятелствата аз се оказах един и от първите, и от вторите – подгонен, казано с думите на Пастернак („Нобелевская премия”), „как зверь в загоне”, и хукнал през девет земи в десетата в дебрите на политическата емиграция. А радостна емигрантска песен, както знаем още от хъшовските времена, няма.
И така, споменът за мирната революция в София, помела тоталитаризма от лицето на земята, е спомен за победа на надеждата над безнадеждността. Триумфът на тази животворна надежда бе подхранен не само от повсеместния граждански ентусиазъм, а и от отношението на новородената във вихъра на двубоя Българска социалистическа партия. Партия, която, доколкото съм дясно настроен и уповаващ се на консервативните ценности човек, не е моя. Но като изгнаник, съчетал в биографичния си път двата свята от двете страни на Желязната завеса, аз съзнавах необходимостта от една модерна лява национална политическа сила на родна земя – само на базата на идейния плурализъм едно демократично общество може да функционира подобаващо.
Дали и доколко в родоначалните времена БСП си е вярвала, че е една новосформирана и модерна, европейска по дух левица, не зная, но аз й повярвах. Тази ми вяра се дължи само отчасти на моята наивност – останалата част е собствен принос на БСП. Която побърза открито да се разграничи от БКП, осъди репресивния еднопартиен режим като злокобна пародия и извращение на лявата идея, потърси път към европейските си посестрими, подкрепи присъединяването ни към Евроатлантическата общност. Трябваше ми много време, много граждански опит и гражданска опитност ми трябваха, за да съзра измамата.
НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,
ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ
АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ
ТУК
Ден след ден, година след година, мандат след мандат БСП се себелегитимираше все по-малко като демократична левица и все повече – като законен наследник на БКП. Всичките й разграничения от теорията и практиката на комунизма се оказаха формални, трансформираха се неусетно в едно непровъзгласено, почти конспиративно завръщане към първоизвора, към онова бузлуджанско наследство, от което бе изковано най-зловещото робство в цялата ни хилядолетна история. Този деструктивен процес, тази подмолна реставрация на комунизма бе подхранвана (съзнателно или не) от непоследователността и дезориентацията на многото новородени политически формации – включително и от най-дясно настроените. Които в качеството си и на управляващи, и на опозиция така и не намериха далновидността и силите за една открита и честна конфронтация със зловещото комунистическо недавно. Вместо да преработваме миналото си, ние предпочетохме да го загърбваме – така беше по-безболезнено и леко. А че беше в перспектива опасно и пагубно, не поискахме и да знаем. На запитване от медиите защо не отвори досиетата и не разобличи агентурния апарат на ДС, един от лидерите на СДС отговори: „Тогава съюзът ни ще се разпадне”. А дали не е за предпочитане една демократична формация да се разпадне на цената на истината, вместо да поддържа монолитността си на цената на лъжата – над този толкова съществен въпрос лидерите ни вероятно не са се и замисляли. А по тях – и ние, редовите граждани, и цялата нация.
Така се стигна до днешното състояние, при което и държавните институции в центъра и по места, и управляващи, и опозиционни партии и партийки, и президентство, и парламент са пренаселени от високопоставени кадри на стария репресивен апарат. Много от тях са награждавани с престижни държавни отличия, други полагат венци на признание пред многобройните мемориали на нашите двойни поробители, провъзгласяват най-черната дата в цялата ни национална история – девети септември – за празник на свободата. Насъсквани от тях тълпи горят и тъпчат по сборищата си европейските символи и развяват руски знамена.
И всичко това – с левицата ни воглаве. Която все по-успешно трансформира декларативния си европеизъм в натурален неокомунизъм. За своя радост. И за наша нерадост.
