България Аналитика и моят еволюиращ мироглед

България Аналитика и моят еволюиращ мироглед

Джош Фрийдман и Алекс Алексиев
Джош Фрийдман и Алекс Алексиев

Надявам се, че това няма да е последната ми статия за Bulgaria Analytica, макар че при сегашното състояние на медиите, нищо не се знае със сигурност.

 

Затова смятам, че е дошъл моментът да се замисля за времето си като кореспондент на България Аналитика и Центъра за изследвания на балканския и черноморския регион (ЦИБЧР), а дори и за нещо повече – за изминалия период от над пет години, който прекарах почти изцяло извън родните ми Съединени щати.

 

Човек се учи от опита си, както се казва в поговорката. Може да се каже, че пътуването ни учи на разширен светоглед и ми се ще да мисля, че мирогледът ми се е разширил значително, тъй като прекарах по-голямата част от последните пет години в пътуване и правех много репортажи по пътя.

 

В журналистическите си материали  обикновено не пиша от първо лице, нито слагам крайни  мнения в статиите си. В настоящия момент, обаче, мисля, че би било грешка да не споделя как изминалите повече от пет години оформиха мирогледа ми – ако не друго, то поне това ще послужи за по-голяма прозрачност на преживяното и написаното от мене през това време.

 

Един противоречив американец в чужбина

 

През 2014 г. излязох от САЩ и тръгнах да пътувам в чужбина, като в онзи момент позицията ми към състоянието на нещата в САЩ беше на отрицание. Тогава смятах, че  икономическите и личните свободи са се размили в САЩ и че намесата на страната ни в чуждестранните дела е излязла извън контрол. Що се отнася до четвъртата власт, основните медии вече нямаха никаква привлекателност за мен. Те настояваха за още войни, за спасителни акции на банки, за правителство с все по-големи правомощия и др. Не исках да работя за големите американски медии и не намирах голямо удовлетворение в консумацията на тяхното съдържание.

 

Тези възгледи срещу статуквото ме поставяха в една категория, която в голяма степен е демографска мишена за чуждестранните медийни интереси или за дългата ръка на Кремъл. Да, Кремъл.

 

Казвам това, защото водещият международен медиен канал на Москва беше много привлекателен за мен. Можех да ползвам канала или каналите на RT в YouTube и да намеря неограничени репортажи за щетите върху имиджа на страната ми, понесени в резултат на намесата на САЩ в Близкия изток или дори да намеря информация за печатането на пари от Федералния резерв.

 

Предаванията на Russia Today и онлайн новинарският им портал все още привличат силно много мои колеги, които произвеждат и консумират алтернативни западни медии. За някои това е идеалният източник – не само за консумация на новини, но и като източник за собствените им материали.

 

RT е дори основен източник за някои журналисти и новинарски издания, които клонят към либертарианството и анархокапиталистическите възгледи.

 

Макар, че за някои може да изглежда доста изненадващо, че потребителите и производителите на антиправителствени новини се обръщат към информация от руското правителство за своите репортажи, за други това изглежда напълно нормално. Умишлено или не, RT и подобни институции ухажват онези на Запад, които критикуват истаблишмънта. RT включват либертарианци, антиинтервенционисти и други личности с възгледи против статуквото като гости и водещи в своите репортажи.

 

Както обикновено, политиката обединява по неведоми пътища.

 

И така, какво доведе до промяната в моя журналистически тон?

 

Прищина, Косово. Не, аз не съм почитател на семейство Клинтън, но много хора в Косово ги боготворят.
Прищина, Косово. Не, аз не съм почитател на семейство Клинтън, но много хора в Косово ги боготворят.

 

Времето ми в чужбина със сигурност не ме накара да заобичам правителството на САЩ или САЩ. Моите политически възгледи все още са либертариански и аз предпочитам да живея в чужбина по цял куп причини.

 

Но докато пътувах и работех като кореспондент, бях принуден да размишлявам дълбоко над въпроси като: Може ли малките хора, а не само силните на деня, да спечелят от интервенциите на САЩ и НАТО? Искат ли всъщност гражданите на някои държави да извършат промяна вътре в страната си с подкрепата на САЩ и да свалят диктаторите или корумпираните си правителства? Дали подкрепата на политика за ненамеса работи в полза на антиамерикански настроените диктатори и режими по света? И кой ще бъде „полицаят” на света, ако САЩ не го направят?

 

Това са сценарии, върху които не разсъждаваме, когато виждаме само негативите от намесата на САЩ и НАТО в глобалните конфликти. Сега се опитвам да видя позитивите, както и негативите – подход, който се корени в това, което съм правил и преживял през последните пет години.

 

През този период срещнах босненци и косовски албанци, които завинаги ще са благодарни на Бил и Хилари Клинтън и за бомбардировките на НАТО срещу Югославия. Срещнах и хора от обратната страна на барикадата – сърби в Северна Митровица, които бомбардировките бяха принудили да избягат извън собствената си страна.

 

Запознах се с македонци, които бяха излезли на улицата, за да свалят привидно прозападното си правителство, което на практика беше подкрепено, най-малко с дипломатически средства, от Москва. Срещнах и такива македонци, които бяха излезли на улицата в подкрепа на именно това правителство и против онова, което те виждаха като оркестрирана цветна революция от САЩ, ЕС и Сорос.

 

Май 2015 г. протест в Скопие, Северна Македония
Май 2015 г. протест в Скопие, Северна Македония

 

И докато геополитическата битка в сегашна Северна Македония се разгръщаше с пълна сила, видях как западните мейнстрийм масови медии оказват подкрепа само на едната страна. Междувременно руските държавни медии пускаха заглавия като „НАТО иска да види кръв по улиците на Македония” за целите на проекта „Велика Албания“.

 

Също така прекарах доста време в Украйна – страна, често споменавана във връзка с случилото се в Северна Македония. Най-малкото сега съм по-скептично настроен към наратива на Кремъл за Евромайдан, отколкото, когато гледах на екрана как се разиграват събитията, а ми се искаше да съм там и да видя събитията от първа ръка.

 

Отивайки в Украйна, срещнах много украинци, които предпочитат да говорят руски, а не украински. Някои от тях са разгневени от това, което смятат за насилствено използване на украински в определени аспекти от ежедневието. И все пак срещнах и много украинци, които казват, че предпочитат да говорят руски, но нямат никакво желание да бъдат част от Русия, някои от които дори са доста негативно настроени към Русия.

 

Сградата на синдикатите в Киев стои в руини след събитията от Евромайдан
Сградата на синдикатите в Киев стои в руини след събитията на Евромайдана

 

Много благодаря

 

Не е тайна, че Bulgaria Analytica е критична към руското влияние в региона и по света. Някои смятат, че до такава степен, че тази медия разпространява русофобия.

 

Поне за мен оценката с критично око на Кремъл и неговите глобални медийни операции беше много необходим мисловен експеримент. Ако не бях упражнявал критичното си мислене, когато консумирам новини, в които се казва, че НАТО се опитва да раздели Македония (сега член на НАТО като Северна Македония), за да създаде Велика Албания, тогава моят журналистически подход щеше да страда от липсата на сила и проникновение. Щях да съм като кон с наочници.

 

78595900_446501486244226_36569859819044864_n

 

В някаква степен ми се струва, че много критични гласове на Запад образно казано са с наочници в своя подход към информацията, разпространявана от правителства, враждебни на западните интереси. Например, видях агрегирани репортажи на алтернативни западни медии за сблъсъка между Москва и Киев в Керченския проток, черпещи от репортаж на RT, в който основният източник беше ФСБ. Дали същата медия би направила репортаж за сблъсък между САЩ и Иран от история, чийто единственият източник е ЦРУ?

 

Преди шест години този въпрос може дори да не ми е минал през ума. Животът ми в чужбина и пътуванията ми позволиха да видя и анализирам различни гледни точки за света и геополитиката. Бих искал да мисля, че това от своя страна е увеличило способността ми да правя анализи и репортажи по глобални въпроси.

 

Независимо дали журналистическите ми качества са станали по-добри или не, самата възможност, която получих да ставам свидетел на световните събития и да се срещам с много нови хора, държави и култури, беше изключителна и една голяма част от нея аз дължа на Bulgaria Analytica, CBBSS и покойния Алекс Алексиев, който беше основният катализатор на всичко това.

 

Благодаря!

 

От Джош Фрийдман

Оставете коментар

Още
Хибридната операция "хуманитарна помощ за Киево-Печерската Лавра" получи неочаквано продължение

Хибридната операция "хуманитарна помощ за Киево-Печерската Лавра" получи неочаквано продължение

В Русия съобщиха, че уж доставили «хуманитарна» помощ за Киево-Печерската Лавра и болниците в Киев   Руският пропаганден ресурс „Царьград“…
При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

  Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества…
10-те най-влиятелни личности около Руската Църква

10-те най-влиятелни личности около Руската Църква

  Андрей Вениаминович Ярин, администрация на Президента (АП). Официално: началник на Управлението на президента на Руската федерация по вътрешна политика.…