НАТО Срещата на върха трябва да потвърди мисията на алианса

НАТО Срещата на върха трябва да потвърди мисията на алианса

russia_nato

 

 

Срещата на върха на НАТО в Лондон на 3-4 декември ще даде възможност на лидерите на Алианса да препотвърдят значението на Алианса след неотдавнашните атаки срещу неговата ефективност от страна на френския президент Еманюел Макрон. Заявлението на Макрон, че НАТО е в „мозъчна смърт“ напомня на изявленията от предизборната кампания на президента Доналд Тръмп, че Алиансът се е изчерпал. Атаките на Тръмп насочиха вниманието върху разходите за отбрана на НАТО, а пренебрежителното отношение на Макрон може да насърчи Алианса да засили ролята си.

 

Важно е да не забравяме, че НАТО е създадено с цел да предотврати доминирането на Европа от сили, целящи експанзионизъм и е крайъгълен камък на трансатлантическия съюз. Сигурността на Европа е жизненоважна за американската сигурност и нейното военно присъствие дава възможност на САЩ да проектира капацитет за възпиране на заплахите и да реагира решително, ако общите интереси за сигурност са застрашени от съседни региони.

 

Лондонската среща на върха ще преразгледа пакета от мерки, договорени на срещата на министрите на външните работи на НАТО във Вашингтон през април 2019 г. Пакетът беше насочен върху Черноморския регион и необходимостта от подобряването на „ситуационната осведоменост на НАТО“ чрез обмен на информация, обучение на военноморски сили, учения и засилване на подкрепата за Грузия и Украйна. Стратезите от НАТО разбират, че дългият Източен фланг е все по-изложен на пробиви и подривна дейност от страна на ревизионистка Москва. Силата на Русия може и да отслабва, но в краткосрочен план тя продължава да представлява значителна опасност за своите съседи и няколко държави-членки на НАТО.  Кремъл гледа на всички кохезионни пропуски на НАТО като уязвими места и става най-амбициозен, когато забележи разделение между съюзниците.

 

Макрон заяви, че САЩ демонстрират намаляващ ангажимент към Алианса и постави под въпрос дали НАТО все още гарантира колективната отбрана. Най-добрият начин да се отговори на тези обвинения и да се лиши Путин от всякакви предимства е чрез подчертаване на основните заплахи, пред които е изправена Европа и предприемане на действия за справяне с тях. Инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие, ръководена от Вашингтон, вече засили възпиращите сили на НАТО в трите балтийски държави и Полша посредством увеличаване на присъствието на войски от западните съюзници, разполагане на оборудване и увеличаване на регионалните военни учения. Тази инициатива трябва да бъде разширена към Черноморския регион, където заплахите от Русия нарастват.

 

НАТО трябва да се подготви за пет потенциални сценария на конфликт, независимо дали ще трябва да възпира ескалацията на военното напрежение, да разрешава въоръжени конфликти или да се защитава от открита военна конфронтация. Първо, Москва може да ескалира войната си срещу Украйна. В допълнение към блокирането на украинските пристанища в Азовско море, руският флот може да се насочи към други пристанища по Черноморието, включително към ключовия изход на Одеса. Крим ще бъде използван като позиция за лансиране на атаки при операции по цялата украинска брегова линия. Москва укрепи своя военноморски капацитет и е в силна позиция за отблъскване на всеки насрещен опит от страна на силите на НАТО за отваряне на морски пътища. Какъв ще е ефектът от една дългосрочна блокада за Украйна – тя ще омаломощи страната икономически, ще насърчи социалната нестабилност, ще отслаби правителството в Киев и ще го направи по-податливо на политическите искания на Кремъл.

 

Второ, Москва би могла да предизвика провокация с участието на етнически руснаци или руски говорители в Естония или Латвия, за да оправдае пряко нахлуване с цел защита на уж застрашени национални малцинства. Руски агенти под прикритие и източници на дезинформация може да наложат сепаратизъм, подобно на украинския модел в Донбас, в рускоезичните райони на Източна Естония (Нарва) и Източна Латвия (Латгале) или дори да разбунят етнически конфликти в Рига и Талин. Няколко едновременни подривни сценария може да означават пряко предизвикателство за НАТО и да тестват дали кохезията на Алианса е достатъчна, за да преодолее домогванията на руските агенти.

 

Трето, Москва би могла да дестабилизира Беларус, като се опита да замени президента Александър Лукашенка с пропутински лоялист, ако Кремъл реши, че Беларус се ориентира извън руската орбит аи  към западните институции. Путин може също така да осъществи натиск с цел по-тясно обединение на Русия и Беларус и да си осигури претекст за друг мандат на президент на една нова държава, след изтичането на настоящия му мандат през 2024 г. Подобни ходове биха могли да предизвикат съпротивтаа на Беларус и да доведат до по-мащабна руска военна интервенция.  Присъствието на руски войски по западните граници на Беларус ще се разглежда като пряка заплаха от Полша, Украйна, Литва и Латвия. Това би увеличило вероятността Москва да предизвика инциденти за затваряне на коридора Сувалки и да свърже силите си в Беларус и Калининград. Кремъл също така ще бъде в по-благоприятно положение да нападне Украйна от север, както и от изток.

 

Четвърто, подкрепеният от Москва приднестровски сепаратистки регион в Молдова може да бъде използван за ускоряване на конфликт с правителството на Молдова или с Украйна или Румъния. Московските дезинформационни атаки твърдят, че Киев заплашва съществуването на Приднестровието и може да помогне на Румъния да асимилира Молдова. Същевременно руската пропаганда заявява, че Букурещ се стреми да анексира Молдова заедно с парчета територия от Украйна. Целта на Москва е да предизвика несигурност и конфликти между Молдова, Румъния и Украйна и да подготви почвата за намеса, под предлог защита на Приднестровието или на рускоезичното население в Молдова и Украйна.

 

Москва също може да подкрепи гагаузкия сепаратизъм в Южна Молдова и Дунавска Украйна като претекст да постави своите войски или агенти в тези територии. Успоредно с  това, Русия може да заплаши както Румъния, така и Украйна с разделяне, като подкрепи създаването на защитена от Русия Република Буджак в Южна Молдова и части от Одеска област в Украйна, в които живеят молдовско, гагаузко, руско и българско малцинства.

 

Пето, Москва може да предизвика конфликти в Южен Кавказ, за да предотврати развитието на по-тесни връзки между трите регионални държави и Запада. Русия може да подкопае грузинския суверенитет чрез ново офанзивно разделение на страната с военен коридор между окупираната от Русия територия на Южна Осетия и Армения. Това ще засили военното присъствие на Русия в Армения и ще даде сигнал на реформаторското правителство в Ереван, че Москва няма да толерира сближаването на страната със Запада.

 

Москва би могла също така да поднови конфликта между Армения и Азербайджан за окупирания регион Нагорни Карабах и прилежащите територии като претекст да постави свои войски като „миротворци” и да окаже по-голям натиск върху двете държави. Напрежението между Тбилиси и Баку, включително споровете относно достъпа до грузинския православен манастир в Азербайджан, също може да бъде раздуто от Русия в нейна полза. Подобни маневри биха позволили на Москва да прекъсне неруските енергийни и транспортни връзки между Каспийския басейн и Европа, включително Южния газов коридор от Азербайджан, и това ще даде възможност на Москва да засили енергийната си офанзива в цяла Европа.

 

Всеки от потенциалните конфликти може да вкара НАТО в по-пряка конфронтация с Русия. Най-ефективният начин за избягване на открита война е да се демонстрира сила и да се изградят надеждни възпиращи сили. Алиансът трябва да бъде в крак с тези нови опасности като разположи свои войски по-близо до районите, в които членовете и партньорите на НАТО са изправени пред заплахи и така гарантира бърза политическа и военна реакция срещу всякакви евентуални провокации от Москва.

 

От Януш Бугайски

Оставете коментар

Социални мрежи
Последно
ИМЕЙЛ БЮЛЕТИН

Запишете се за нашия бюлетин,
за да получавате най-интересните статии.

Още
Светът след коронавируса

Светът след коронавируса

  * Огнян Минчев   Две безспорни тези. За да съхраним свободата, контролът върху живота ни трябва да остане в…
Социализмът не е прогресивен

Социализмът не е прогресивен

Надпреварата за Белия дом навлезе в критична фаза, което прави особено важно избирателите да разберат основните идеологически послания на кандидатите.…
Трите недостатъка на американската демократична система

Трите недостатъка на американската демократична система

Представителните демокрации не могат да се приемат за даденост – могат да мутират в автокрации   Съвременните тенденции в политическото…