Залози и рискове в проекта Турски поток

Залози и рискове в проекта Турски поток

TurkStream1

Любимият проект на премиера Борисов – Балканският газов хъб получи допълнително внимание, след разговорите му с президента Тръмп. Не съм сигурен, че американският президент е влязъл в подробностите около претенцията България да се превърне в регионален газов хъб, но добрите намерения и обещания бяха в изобилие. Приетият рамков документ за стратегическо партньорство гласи, че „нашата обща цел е България да се превърне в истински газов хъб и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без чуждестранни или местни монополисти, и работещ на пазарни принципи“.

 

Нищо конкретно или неминуемо обаче няма по отношение на договори за втечнен природен газ, които повишават ликвидността на Балканския Газов Хъб. С други думи – руският газ, след срещата Тръмп-Борисов, ще продължи, но монополът си без промяна.

 

Българският държавен търговец „Булгаргаз” няма намерение да възпроизвежда полския, гръцки, украински, балтийски или турски опит и да подписва дългосрочни договори за покупка на ВПГ с подобни на Шениер, Венчър Глобал ЕлЕнДжи, Семпра Енерджи, Телуриан или други големи американски или международни компании. Така че разговорите за потенциални сделки в бъдеще, претеглени през нетната им текуща стойност, остават разположени неопределено напред във времето и във виртуален вариант, далеч от каквато и да се сигурност.

 

Няма нищо на масата по отношение на договори за ВПГ за 2020 г. за „Булгаргаз“.

 

Българските власти пренебрегват предупредителните сигнали, които идват от Вашингтон в очакване на санкции по новите закони, обсъждани в Конгреса, привидно успокоени след срещата на Борисов с президента Тръмп. Съждението е, че транзакционната дипломация работи и евентуални санкции срещу Турски поток-2 и продължението му по суша в България, няма да ги засегнат. Посланикът на САЩ в България също предупреди, че Турски поток (тя умишлено игнорира използваното от българското правителство наеминование на проекта „Балкански поток“) не е нищо друго, освен транзитен газопровод, без значение за диверсификацията. На практика тя казва, ако сте искрени в желанието си да реализирате Балканския газов хъб и да превърнете България в разпределителен център, като я поставите на картата на Европа, Турски поток не помага по никакъв начин, защото не допринася за диверсификация. Руският газ ви подминава.

 

Тя подчерта също така, че Държавният департамент е готов да откаже визи и да санкционира българските официални лица и държавни служители, замесени в корупция. Не е толкова трудно да се направи връзката между предупрежденията за Турски поток и готовността за санкциониране на корумпирани държавни служители от американските власти.

 

Текстът в предлагания нов законопроект за санкции в Конгреса, известен още като Закон за защита на европейската енергийна сигурност 2019 г., определя техния обхват, като добавя към Северен поток-2, и „проекта за тръбопровод Турски поток или всеки друг проект, който е последващ или нему подобен“.

 

Този проектозакон, който се очаква да бъде гласуван в средата на декември, е насочен само към морският участък на Турски поток, който отдавна е завършен. Малко е вероятно санкциите да засегнат фирми, занимаващи се с работи по наземните участъци в Турция, България, Сърбия и Унгария. Там ефектът може да бъде силен, да засегна работата сериозно, дори да се спре проекта изцяло.

 

Ceteris paribus, ако бъде приет в сегашния си вид, законопроектът няма да окаже значително влияние върху доминиращата роля на Турски поток и Газпром на регионалния пазар на газ. Примерът с Полша и балтийските държави, които на практика решиха проблема със своята диверсификация през ВПГ, няма да бъде повторен.

 

Не е толкова лесно да се измислят и прилагат прецизни санкции към компаниите, ангажирани в наземния сегмент както на Северен, така и на Турски поток. Компаниите, които могат да свършат работа са много, и част от тях могат и да не се интересуват от санкции. Необходимо е различно решение, но това изглежда малко вероятно предвид темповете на реакция на институциите на ЕС и САЩ.

 

Главната цел на усилията на институциите е, да се докажат алтернативите, да се насърчи конкуренцията и противостои на действащия монопол на Газпром, като се изравнят цените на природния газ с равнищата от Западна Европа.

 

В крайна сметка това не е въпрос на абстрактна геополитика или на егото на отделен лидер – залог е контролът върху съществени парични потоци, които касаят благосъстоянието, сигурността и конкурентоспособността на турските, българските, сръбските, унгарските, гръцките и румънските потребители.

 

Става дума за стойността на активите, която международният капиталов пазар би признал на компаниите от българския енергиен сектор, за други свързани активи и акции, за търговските и бизнес рискове, които могат да си позволят, за темповете, с които могат да растат, за достъпните нива на дълг.

 

Достатъчно е да разгледаме случая с българския ТСО Булгартрансгаз (БТГ) и оценим свръхвисоките рискове на проекта, които са определено над категорията му.

 

БТГ, която разполага с активи за 1,8 милиарда лева (0,9 милиарда евро), се захваща с проект на стойност 2,5 милиарда лева (1,28 милиарда евро), без да има доказан предварителен подходящ и приложим опит в управлението на близки като сложност и обем подобни проекти.

 

Проектния дълг е обезпечен както от активите на конкретния проект, така и от собствените активи на БТГ. Това изглежда естествено, като се има предвид необходимостта от покриване на риска от това парите да бъдат вече похарчени, а приходите да закъснеят или да бъдат по-малко. Рискът нараства с почти сигурната реакция на Европейската комисия, която не тълкува Балкански/Турски поток като свой, поради което няма вероятност да даде изключение от Газовата директива. Газпром ще бъде принуден да ограничи дългосрочния си договор за ангажиране на капацитета до 50%. Това незабавно ще се отрази на дългосрочните гаранции за приходите, необходими за обслужване на натрупания вече дълг от над 1,4 милиарда евро.

 

Заслужава да се анализира и друг легитимен рисков сценарий – какво ще стане, ако проектът не бъде завършен до 30 юни 2020 г., което ще компрометира и графика за погасяване на дълга и получаване на приходи?

 

Възможните варианти за продължение са няколко:

а. Газпром, използвайки сложната система от задкулисни договорки и обезпечения с финансиращи институции, включително застрахователи на дълга на „Балкански поток“, ще поемат контрола върху обезпечението в активи. Руският газов монопол дори няма нужда да излиза на открито, той може да използва посредници, както беше в случая с българския телеком Виваком и ВТБ.

 

б. Газпром налага и събира тежки неустойки. БТГ затъва в още по-дълбок дълг, българското правителство става още по-уязвимо и изложено на изнудване от Москва, което се отразява негативно на преговорните му позиции.

 

в. Правителствени служители и висш мениджмънт /поне част/ биват уволнени, прокуратурата започва разследване, но в крайна сметка най-ниските нива на отговорност поемат вината и плащат сметката. Недосегаемите се радват, тъй като Балканският поток вече е с печата на одобрение от Парламента, който снема личната отговорност и на правителство и на депутати.

 

Ръководството на БТГ, при тези условия, би могло да прибегне до увеличаване на таксите за достъп и за пренос, основани на капацитети, като се обоснове с по-високи от предвидените оперативни разходи. За съжаление, българският регулатор не одобрява, а само контролира равнище на тарифи, определяно от българския преносен оператора.

 

В края на историята, Газекспорт отново си гарантира допълнително предимство пред всеки конкурент, който ползва българската преносна и транзитна мрежа.

 

Това, което изглежда като прекомерен хазарт от страна на българското правителство и системния оператор Булгартрансгаз в проекта Турски поток, напомня за подобен риск от свръхмащаб и при други руски енергийни проекти – АЕЦ „Белене“ и Южен поток, игра, която Русия превръща в сигурна печалба.

 

От Илиян Василев

Оставете коментар

Още
Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

  Напоследък се говори много за връщане към баланс на интересите на големите сили и сфери на влияние. Транзакционната външна…
Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Миналата седмица българският премиер инспектира напредъка в работата на интерконектора Гърция-България, като отбеляза, че това е знаков проект за енергийната…
Владимир Путин утешава висш руски агент на влияние в България с орден и заплашва с последици, ако му бъде повдигнато обвинение

Владимир Путин утешава висш руски агент на влияние в България с орден и заплашва с последици, ако му бъде повдигнато обвинение

  Шпионската афера с участието на шефа на русофилите в България – Николай Малинов, който през последните месеци беше в…