ДЕЗИНФОРМАЦИЯ И НАКАЗАТЕЛНИ АКЦИИ

ДЕЗИНФОРМАЦИЯ И НАКАЗАТЕЛНИ АКЦИИ

Станислав Асеев в затвора на ДНР

Старите оръжия от времето на Студената война с нови опасни приложения срещу несъгласните писатели, журналисти, учени и творци

 

Когато става дума за режима на Путин и несъгласните с него, попаднали в капана на политическия и социален императив, старите призраци от Студената война изведнъж оживяват. При това се будят още по-силни, перфидно изобретателни, зли. Неслучайно инструментите, с които се е водила онази битка, отново са същите. Дезинформация, агитпроп, оклеветявания, всевъзможни забрани – огромният арсенал на октопода на руската цензура не само е в бойна готовност отново, но и става все по-арогантен през последните години. Методологията е същата, резултатите са предвидими, а яростните опити на несъгласните – да покажат на цивилизования свят реалната ситуация там – биват задушавани още в зародиш. Какво от това, че светът започна да се дигитализира и глобализира, а времето отпреди интернет все повече изглежда като колективен сън, излъчван от малкия екран на черно-белия телевизор? Наскоро Русия прие специален закон за ограничаване на руския интернет и за ефективен полицейски контрол върху и без това малкото останали независими гласове. Какво от това, че отделни бурмички в системата се опитват да изхвърчат от убийствения равнис на послушанието? В отговор те винаги биват преследвани, сплашвани, изнудвани, клеветени, наказвани и, в най-лошия случай, ликвидирани.

 

Колкото и западният свят да се опитва да помогне по дипломатически и цивилизовани начини, резултатите през последните пет години са налице. Политическият опонент на руския президент, Борис Немцов беше убит най-демонстративно в сърцето на руската столица, при това не къде да е, а до Кремъл. Филмовият режисьор Олег Сенцов беше осъден на 20 години затвор заради участие в протест в Киев срещу анексирането на родния му Крим и бе тикнат в затвора, където едва не умря след изнурителната си гладна стачка (неговият морален протест срещу присъдите на 64 украински политически затворници в Русия), преживявайки няколко кръга на ада, въпреки международна поддръжка, вкл. присъдената му от Европейския парламент наградата „Сахаров”. Популярният театрален режисьор и ръководител на независимия театрален Център „Гогол” К. Серебренников също излежа абсолютно несправедлива присъда заради критиките си на властта и се върна напълно различен. Председателят на карелския клон на Общество „Мемориал”, историкът Ю. Дмитриев, също беше набързо осъден, затворен и тикнат в психиатрия, след като дръзна да оповести нови шокиращи факти, свързани с ужасяващите сталинистки чистки и разкри някои неизвестни масови гробове на разстреляни невинни хора. А най-горещият напоследък случай е с известния украински журналист от Радио „Свободна Европа”, писателят Станислав Асеев, който преди броени дни беше ефективно осъден на 15 години затвор в наказателна колония.

 

На 26 ноември т.г. в Страсбург наскоро освободеният от Русия украински филмов режисьор Олег Сенцов получи от Европейския парламент наградата „Сахаров”, присъдена му през 2018 г., когато все още се намираше в московския затвор, излежавайки неправомерна 20-годишна присъда, получена за „тероризъм”. В словото си за защита на свободата председателят на ЕП Давид Сасоли спомена и името на Станислав Асеев.
На 26 ноември т.г. в Страсбург наскоро освободеният от Русия украински филмов режисьор Олег Сенцов получи от Европейския парламент наградата „Сахаров”, присъдена му през 2018 г., когато все още се намираше в московския затвор, излежавайки неправомерна 20-годишна присъда, получена за „тероризъм”. В словото си за защита на свободата председателят на ЕП Давид Сасоли спомена и името на Станислав Асеев.

 

КАЗУСЪТ НА АСЕЕВ

 

В онлайн пространството има едно видео интервю, което може да обърка дори най-непредубедения зрител. Интервюто е с една от жертвите на войнствената руска политика, а именно – свободният допреди две години украински писател и журналист от Радио „Свободна Европа” Станислав Асеев, който попадна в плен на сепаратисти през 2017 г. Тогава той внезапно изчезна, докато вършеше журналистическата си работа на територията на новосъздадената Донецка народна република, а днес съдбата му не се отличава от съдбата на още няколко стотин украински активисти, сред които, между другото, и някои известни учени и преподаватели от Донецкия университет. Впоследствие се разбира, че Асеев е хванат от сепаратисти, държан в плен две години, измъчван и лишаван от всякакъв достъп с външния свят. Въпреки реакциите на множество правозащитни организации в Европа и Америка (вкл. украинският П.Е.Н. Център, в който младият писател членува, подкрепян със специален апел от американския П.Е.Н., както и от шефа на Радио „Свободна Европа” и т.н.), това, което се случва с Асеев, се движи по предварително зададен сценарий, силно напомнящ на сталиновите репресии, които се репродуцират в Путинова Русия.

 

Писателят Станислав Асеев от времето, когато е бил журналист в Радио "Свободна Европа".
Писателят Станислав Асеев от времето, когато е бил журналист в Радио „Свободна Европа“.

Схемата е една и съща. Жертвите – украински активисти, писатели, журналисти, интелектуалци – са хващани в плен от сепаратистите и осъждани, често по бързата процедура, от самопровъзгласилия се Върховен съд на международно непризнатата Донецка народна република. Присъдите винаги са ефективни. И винаги водят към наказателна колония, най-често между 15 и 20 години затвор. Единственото престъпление на интелектуалците, журналистите, учените и обикновените украинци, които са улавяни и държани в мъчителен плен, е тяхната открита съпротива срещу агресивните промени спрямо територията, държавността, идентичността и целокупността на Украйна. В този смисъл, отвличанията и присъдите са „за назидание” на останалите.

 

Във видеото, озаглавено „Шпион Асеев” („Шпионинът Асеев”) младият писател и журналист е докаран в импровизирано студио като опасен престъпник с белезници, които са му свалени по време на разпита. Самото интервю се провежда като полицейски разпит от репортер, облечен в типични военни дрехи, макар и без отличителни армейски обозначения. Той или е представител на сепаратистите, или е техен съучастник. В това също няма съмнение. По-интересно е друго. Постепенно става ясно, че самото интервю е диктовка срещу някакъв вид нематериален „откуп”.

 

Театърът на жестокостта, в който Асеев е принуден да участва и по неволя да играе ролята на антагонист, се провежда сред специално избрана сценография, което го прави още по-цинично: между книгите на донецката държавна библиотека. Въпросите, които са зададени, са елементарни и изискват конкретен отговор, който Асеев дава, но между отговорите му са монтирани иронични коментари на думите му, които го интерпретират като убиец, шпионин и графоман. И най-важното – враг на руснаците, готов да ги убива, дори и деца. А това вече е чудовищна манипулация. Друга гавра в интервюто е диалогът за писателския занаят. Няма съмнение, че нещастната жертва се опитва да запази достойнство, заявявайки, че не се чувства писател, а – публицист (въпреки че Станислав Асеев е автор на много успешни литературни произведения, между които и политическият му автобиографичен роман „Мелхиоровият слон или човекът, който мислеше”, в който голямо внимание се отделя на войната в Донбас). Ситуацията, която се разиграва диалогично в това абсурдно видео интервю, силно напомня на инквизиращия публичен съдебен процес срещу Йосиф Бродски през далечната 1964 г., когато той е обвинен в литературно тунеядство и е ефективно осъден. Само че тук обвинението е още по-сериозно: военен шпионаж. И не само има обвинение, но във видео интервюто уплашеният Асеев директно заявява, че е бил вербуван от украинските разузнавателни служби, минал е през специална бойна тренировка и е изпълнявал конкретни задачи в Донецк. 

 

 Книгата на Ст. Асеев „В изолация” описва преживяванията му в Донбас и излиза както с неговото име, така и под литературния псевдоним „Васин”.
Книгата на Ст. Асеев „В изолация” описва преживяванията му в Донбас и излиза както с неговото име, така и под литературния псевдоним „Васин”.

Първоначално зрителят на този абсурден театър може да се хване на уловката. Но след това идват съмненията и въпросите: защо този журналист от Радио „Свободна Европа” така лесно се предава? Какво се е случило междувременно с него през тези две години, когато е държан в сепаратистки плен? Каква е ситуацията със семейството му, което, между другото, живее именно в Донецк, който е неговият роден град?

 

И тогава идват отговорите. Наведнъж.

 

КАЗУСЪТ НА ПРОФЕСОР КОЗЛОВСКИ

 

Световноизвестният украински учен, професор по история на религиите, авторитетен общественик и активист за независимостта на Украйна има своя логична версия за скандалното интервю. Проф. Игор Козловски днес е на 65. Общото между Козловски и Асеев е, че и двамата са били отвлечени от сепаратисти и насилствено са държани в двугодишен плен с множество мъчения, в добавка на обвиненията им в шпионаж. Но съдбата им не е по-различна от съдбите на стотици други украинци, които са имали куража и неблагоразумието да се обявяват за свободата на собствената си родина, както и срещу войнствената политика на днешна Русия. Смелите винаги си приличат.

 

 Проф. Игор Козловски след освобождаването му от двугодишния плен на сепаратистите, където е бил тероризиран с цел да обяви публично, че уж е „военен шпионин” и „терорист”. Той също е бил осъден от самопровъзгласилия се военен трибунал на т. нар. Донецка народна република.
Проф. Игор Козловски след освобождаването му от двугодишния плен на сепаратистите, където е бил тероризиран с цел да обяви публично, че уж е „военен шпионин” и „терорист”. Той също е бил осъден от самопровъзгласилия се военен трибунал на т. нар. Донецка народна република.

 

Проф. Игор Козловски е освободен от двугодишния си плен в края на 2017 г. Това се случва под формата на размяна на политически затворници между Русия и Украйна. По такъв начин наскоро беше освободен и осъденият от руснаците украински филмов режисьор Олег Сенцов, който протестираше заради ситуацията в Крим. Според близките на професора, причина за арестуването му е негова позиция, споделена във Фейсбук. Именно тази негова смелост води до физическите му мъчения отстрана на сепаратистите и, в крайна сметка, до осъждането му от военния трибунал – на две години и осем месеца строг затвор. След като излиза на свобода, Козловски публично споделя по повод странното интервю с отвлечения негов студент в Донецкия университет Станислав Асеев, че е абсолютно сигурен, че той никога не е бил част от никакво военно разузнаване. Абсолютно идентичен е бил подходът спрямо него и другите отвлечени от сепаратисти – след изтезанията е трябва да признаят, че уж са „шпиони” или „терористи”, за да има база за осъждането им по бързата процедура. В официалното си писмо в защита на Асеев писателите от украинския П.Е.Н.-Център също заявяват, че „не си правят илюзии за състоянието и естеството на правосъдието на така наречената ДНР”, затова и „не вярват, че признанието на Асеев за шпионаж е вярно”, тъй като „са убедени, че Станислав е бил изтезаван, за да направи такова изявление”. Логично е, че въпросните „признания” са изтръгвани с физически мъчения, както и със заплахи за живота на най-близките хора. А, както е известно, майката на Асеев живее в Донецк.

 

 Случаите на проф. Козловски и писателят Станислав Асеев неслучайно имат сходства в наказателните подходи спрямо свободата на словото и личността.
Случаите на проф. Козловски и писателят Станислав Асеев неслучайно имат сходства в наказателните подходи спрямо свободата на словото и личността.

 

ВМЕСТО ЕПИЛОГ

 

Този текст трябваше да има финал, но ето, че няма. Фактите са такива, каквито са.

 

Журналистът от Радио „Свободна Европа”, талантливият писател и публицист Станислав Асеев беше отвлечен преди 2 години от сепаратисти в родния му гр. Донецк. На 15 октомври т.г. той беше осъден на 15 години затвор в наказателна колония. Въпреки че зад него застанаха редица важни и влиятелни правозащитни организации по света, засега тази жестока експериментална ситуация няма алтернатива.

 

А гаврата с авторитета, творчеството и позициите на Асеев, която самопровъзгласилите се власти на непризнатата Донецка народна република (териториална част от Украйна) се опитват да направят, е нищо в сравнение с подмяната на живота му. Защото това е посланието на палачите, отправено към следващите жертви в Украйна: властта на Кремъл е по-силна от вас и може да направи от съдбата ви това, което неизменно се случваше в едни други мрачни времена.

 

Неслучайно старото име на Донецк е Сталино.

 

От Патриция Николова

Оставете коментар

Социални мрежи
Последно
ИМЕЙЛ БЮЛЕТИН

Запишете се за нашия бюлетин,
за да получавате най-интересните статии.

Още
Консервативен ли е режимът на Путин?

Консервативен ли е режимът на Путин?

Някои „нови консерватори“ се възхищават от режима Путин, защото той възстановявал и утвърждавал консервативните ценности и капитализма в Русия. Това…
Светът след коронавируса

Светът след коронавируса

  * Огнян Минчев   Две безспорни тези. За да съхраним свободата, контролът върху живота ни трябва да остане в…
Социализмът не е прогресивен

Социализмът не е прогресивен

Надпреварата за Белия дом навлезе в критична фаза, което прави особено важно избирателите да разберат основните идеологически послания на кандидатите.…