Възстановяване на Държавността и на смисленият Ред в нея, осигуряващ сигурност и неприкосновеност на индивида

Възстановяване на Държавността и на смисленият Ред в нея, осигуряващ сигурност и неприкосновеност на индивида

conservative

 

Източник и притежател на властта в съвременна България или неин суверен е съвкупността от индивиди съставляващи нейният народ. Държавотворен елемент в нея са българите и независимо от етническият си произход, всички нейни обитатели се считат и се наричат български граждани. Суверенът или народът на България, бидейки неин собственик, стопанин и гражданин, поверява на Държавата да управлява неговото общежитие или общност по начин, който да е оптимален, сигурен и надеждно защитен за всички членове на общността и за отделният човек. За целта суверенът, тоест всеки отделен гражданин поверява или делегира своята лична “собственост” на държавата България и нейните институции, като я упълномощава да извършва Държавно управление на общите за всички дела от негово лично име. Управлението на държавата се предава от индивида към Държавата посредством даване на вот на доверие към определени негови представители, избрани в процедура на свободни избори. Структурата на Държавата, така както е конструирана в модерните, нетоталитарни общества почива на разделение на властите на три взаимодействащи си и взаимно контролиращи се клона. Те са Законодателна, Съдебна и Изпълнителна. Задачата и на трите клона или стълбове на Държавата е да упражняват власт в полза на суверена и да следят и защитават неговите интереси. Това се осъществява посредством Институциите на Държавността, които са  Централна и Местна изпълнителна власт, Съдебна Система и Парламент, като всяка от тези институции има специфични и строго определени територии на упражняване на власт. В български условия Парламентът е еднокамерен, като поради липса на Сенат или Конституционен Монарх, е добавена фигурата Президент с подобни функции. В модерните общества, включително България, към тези три класически обособени власти, се добавя Четвъртата Власт на Масмедиите, която не произтича директно от волята на Суверена, а от волята на притежателите на средствата за информация, а в случаят на държавните медии, от политическата сила, която извършва уволненията и назначенията в тях по силата на изпълнителното си надмощие. Като нов феномен, в последните десетилетия се оформя квази-суверенен вектор на власт и влияние върху обществото наречен НПО, който узурпира постепенно територии на държавното управление и провежда политики извън контрола на трите установени клонове на властта.

 

Функциите на Държавата, като образувание произтичащо от субектите, които го избират и които то представлява, е да им служи по най-добрия начин. Тя не ги притежава, нито е техен господар, а техен слуга, който трябва да работи неуморно, за да изпълни задълженията си към тях, като в замяна суверенът предоставя част от своите доходи под формата на данъци за нейната издръжка и се съгласява да отстъпи част от личният си суверенитет, подчинявайки се на нейните закони и правила.

 

Основните и неотменими задължения на Държавата към гражданите са:

 

  1. Да осигури свободата, собствеността, личната неприкосновеност, животът и сигурността на индивида, защитавайки го от външни и вътрешни врагове. Това се извършва от Армията и от Полицията, под закрилата на смело лидерство, справедливи закони, безпристрастен съд и политическа решителност. Външните врагове са военни, но и икономически или хибридни агресори срещу Държавата, а вътрешните врагове са престъпващите закона и извършващи агресия или нападение срещу индивида и неговите права и собственост. Абсолютно задължително и първостепенно е, полицейските и тазследващи органи да пазят и да защитават гражданите си и да бъдат безкомпромисни с онези, които нарушават правата им. В отделни случаи, когато Държавата е абдикирала от своите задължения и е отчуждила суверенитета на отделната личност в своя полза под формата на екстремна “Държавност”, тя също се превръща във вътрешен враг и трябва да бъде обуздана. Така е, когато полицаят или НАП или чиновникът започне да издевателства над нормалният гражданин. Тази опасност нараства при Етатистките модели на Социалната, Социалистическата, Национал-социалистическата, Работническо-социалистическата и Комунистическата Държава. Консервативната идея за Държавност стриктно очертава границите на Държавата и я задължава да работи за отделният човек, а не за абстрактното благо на анонимни държавни институции, които я представляват. Държавата – това е еманацията на интересите на отделния човек и тя трябва да защитава преди всичко него, а не себе си. Защитавайки човека, тя всъщност опазва себе си, защото без отделният свободен гражданин, Държавата е празна фикция.
  2. Да осигури общият ред, правила, функции, стандарти, изпълнение на договори, санкции, закони и защити необходими за правилното функциониране на стопанството на страната и за успешното икономическо развитие на индустрията, търговията, предприемачеството, инициативата и общият просперитет на нацията. Това става чрез налагане на справедливи закони и следене за тяхното най-стриктно изпълнение. Недопустимо е Държавата да толерира или да създава отрасли в промишлеността и да се намесва в тяхното развитие освен чрез законодателство, осигуряващо равнопоставеност на всички стопански субекти и условия за честна конкуренция. Държава, която фаворизира определени отрасли по идеологически или обратното – подтиска частната инициатива, посредством социално инжинерство, климатично доктринерство, полови или политически квоти е антитеза на Държавата от Консервативна позиция.
  3. Основна функция на Държавата е също да осигури Свободата на Словото, на Мисълта и на Информацията. В този смисъл, Четвъртата Власт, така както е конструирана в днешните условия на много места по света и особено в България, поради нейното огромно политическо и – респективно – властово влияние върху обществото, е в състояние да играе деструктивна роля, обслужвайки частни интереси. Извън безпрекословната защита на всеки индивид да изказва гласно своето мнение публично и в медиите, Държавата следва стриктно да регламентира собствеността на медиите по такъв начин, че да се избегне монополизирането на медийното пространство от индивиди или групи с частен интерес, които да преследват свои лични политически цели по извънполитически начин. Медийната среда принадлежи на всеки член на обществото в равна степен. Точно както всеки гражданин е притежател на една идеална част от общата територия на Суверена, наричана Държава и я контролира със своят глас на избори, така всеки е притежател и на общото медийно поле, откъдето получава информацията си. Поради това, заграбването на огромни територии от това общо информационно пространство и неговата политическа деформация посредством неговото купуване е еквивалентно на купуването на гласове в избирателния процес. Консервативният подход спрямо медиите и ролята на Държавата в тяхното регулиране е, че трябва да има плурализъм и свобода на медиите и на тяхното свободно разпространение, а агломерациите и картелите в тях, притежавани от единични притежатели със своя лична политическа програма, да бъдат ограничавани със закон. В същата степен, всеки опит да се въвеждат политически коректни ограничения и да се налагат правила за употребата на езика или забрани да се изказват гласно възгледи противоречащи на ляво-либералната идеология в медиите, университетите или на работните места, трябва да бъде спряна със Консервативен Закон за Свободата на Езика. Парадоксът, че така наречените “либерали” днес са въвели и продължават да разрастват безпрецедентна езикова цензура под маската на борба с “езика на омразата” заслужава битка на държавно ниво срещу техният опит да узурпират свободата на Словото.
  4. Държавата има задължението да изгражда пътища, комуникации, транспортни връзки, обща енергийна структура, защитни съоръжения срещу бедствия и пр, което не изключва в тяхното изграждане да участвува частен интерес или отделни частни компании. Общата структура обаче на стратегическо и геополитическо ниво принадлежи на Държавата. Консервативната Стратегия за Инфраструктурата на страната разглежда големите проекти и структури, съставляващи скелета на една държава свързваща в единно цяло всичките населени места и граждани и обслужващи общият им интерес като обект на Държавата.
  5. Образованието е задължение и отговорност, както на отделният индивид, така и на Държавата, доколкото тя е задължена да осигури задължителното по закон образование. Съществуващото Министерство на Образованието, като орган на Държавата следва да има функцията на наблюдаващо стандартите на образованост да са еднакви и сравними с тези в развития свят. Трябва да се освободи поле на частната инициатива в образованието и възможност да преподават млади хора, хонорувани университетски преподаватели в училищата, както и взаимното обучение между самите ученици, самообучение чрез интернет и лекции от най-добрите учители в света посредством новите телекомуникации. Консервативните методи на обучение са добре известни както в старата българската училищна традиция, така и в най-модерните образователни системи по света: първо, да се покаже на ученика, после той да го направи, а накрая да го преподаде на друг по-млад ученик. Изтръгването на комунистическият дух и стил на обучение и учебниците в този дух следва да бъдат изкоренени, както и наизустяването, зубренето и производството на функционално неграмотни българи, неспособни да разбират и да мислят, което е една от големите опасности за самата Държавност.
  6. Здравеопазването в условията на България е задължение на Държавата. Многобройните дефекти на тази система водят до големи дисбаланси и недоволство от двете страни на системата, което в най-близък план води до дефицит на лекари и медицински сестри, които емигрират и до масово негативно отношение към медицинската професия у населението възпитавано в дух на “безплатност” на здравеопазването. Консервативният подход към многобройните проблеми в тази сфера е връщане на уважението към тази професия, честно и справедливо възнаграждение на работещите в нея с прилагане на меритокрация, тоест възнаграждаване на заслужаващите и санкциониране на неспособните, както и закрила на практикуващите професията от вандали, насилници и на населението от корумпирани “медици”-печалбари, загубили всякакъв етичен облик.  Солидарният модел, при който всеки неосигурен, разрушаващ здравето си по всички възможни начини и накрая попаднал след алкохолно сбиване с черепна травма струваща милиони, за да се излекува и то не напълно, следва да се преосмисли в посока на личната отговорност на всеки, което е консервативен принцип.

 

Законодателната Власт в Държавата е ключова за нейното функциониране като такава и поради това България се определя като Парламентарна Република. Най-главните задължения на тази основополагаща Власт са:

 

  1. Да създава и приема качествени и смислени закони в интерес на максимален брой граждани, които да имат ясно и недвусмислено тълкуване и да бъдат справедливи. Те трябва да са устойчиви във времето и да не търпят непрекъснати промени, както и да осъществят стабилност на интерпретациите в различните етапи на съдебния процес. За да стане това е необходимо да се създаде сериозен капацитет в Народното Събрание от народни представители и истински консервативни юристи, което не означава стари и закостенели, а млади, изучавали Правото в дълбочина още от Римското Право до днешните правни системи в ЕС, вместо в различни второстепенни училища и институти, включително Школата на ДС.
  2. Приемането на качествени закони зависи и от системата на избирането на качествени народни представители в Народното Събрание. Това се осъществява чрез качествена система за Парламентарни Избори. Изборната система в България е извънредно некачествена и въпреки непрекъснатите ѝ промени, показва дълбока неадекватност, което води до отлив, гняв и разочарование у избирателите и в крайна сметка до отказ от участие в политическия процес. Суверенът, деморализиран от това, че се чувства непредставен и излъган в надеждите, си става аполитичен, или още по-лошо-антиполитичен. В резултат Държавността, представена като Законодателност, се проваля и доверието в институцията Парламент се срива. Консервативната идея за представителен изборен процес отхвърля досегашният модел за непрекъснати промени в избирателни закони и се стреми към създаване на един траен, непоклатим Закон който да е моделиран по модела на страни с подобен размер, демографски профил и история. Примерите могат да бъдат взети, както бивши социалистически страни като Словения или Естония или Унгария, така и Дания или даже Гърция.
  3. Законодателното Събрание, което не само е стълб на Държавността, но е и изворът на Законите и Правилата за всички останали има всъщност твърде неефективни процедури за дебати, дискусии и презентиране, гласуване, присъствие на народни представители в зала, поведение, език и отговорност към своята дейност. Огромната част от народните представители оставят впечатлението, че са случайно попаднали хора, обрулени от някакви партийни листи. Консерваторът като политически субект разчита на качество и компетентност и отхвърля липсата им в политическата сфера.

 

Съдебната Власт е основата за обединяването на едно множество, което може да се нарече “население” в една единна общност, наречена Народ. Това се осъществява с прилагането на общи за всички Закони и установяване на Справедливост под егидата на този закон. Ако няма Закон, няма Народ, няма Ред и няма Общество, а Разбойнически Стан, както е известно още от библейски времена и от Декалога. В България, за съжаление, е установен Конституционен ред, според който Съдебната Власт съдържа в себе си и Прокуратурата и Следствието, като участниците в тази обща Институция носят името Магистрати.

 

  1. Така конструираната Съдебна Власт има двояката функция да преследва и доказва престъпления, както и да отсъжда чрез съда по справедливост. Прокуратурата, която е страна по процеса и която по презумпция представлява гражданите, е в една и съща рамка със Съда, наречена Съдебна Система, а освен това е построена по йерархичния съветски модел на единоначалието. Контролът върху тази част на Държавността се извършва от своеобразен орган – Съдебен Съвет, който на свой ред се състои от хора избрани по политически принципи нямащи нищо общо с техните качества като прависти. Консервативното мнение за тази така конструирана Съдебна Система е, че тя е грешно замислена и впоследствие конституционно бетонирана, което води до сериозни аберации в Справедливостта на Правораздаването. Макар и да изглежда трудно, тя трябва да се промени, защото Суверенът, тоест народът на България не вярва на Правосъдието, страхува се от Всевластието на Главният Прокурор, който е безконтролен, счита, че криминалните са ненаказани, богатите ненаказуеми, корумпираните са богати, честните са бедни, невинните страдат, а виновните се разхождат на свобода. Основната функция на Държавността, да осигури Ред и Сигурност, се е провалила. Ролята на Консервативните граждани и политици е да ги възстановят.
  2. Поради специалното място, което заема Съдебната Система в поддържането на Държавността, както и поради нейната “скритост” от погледа на Суверена поради нейният характер, Консервативно мислещият член на обществото би трябвало да насочи вниманието си не само към Народното Събрание, но и към задкулисните машинации, които се извършват във вътрешния двор на Държавата наречен Съдебна Система. Тя се нуждае от Конституционна Реформа и това следва да бъде една от най-важните политически цели на едно дълготрайно консервативно усилие. Не е парадокс консервативният човек да се стреми към реформа, доколкото това не е самоцел и ако има за задача да върне Държавата към нейната основна функция да осигури Сигурност, Законност и Справедливост, за което Суверенът ѝ плаща. Другото име на такава Държава е Нормалност като Консервативна Ценност.

 

От Любомир Канов

Оставете коментар

Още
Държавен Департамент на САЩ: Международен доклад за религиозната свобода в България (2019)

Държавен Департамент на САЩ: Международен доклад за религиозната свобода в България (2019)

Kонституцията на Република България предвижда свобода на религията и съвестта. Религиозните групи могат да функционират без регистрация, но регистрираните групи…
Митрополит Гавраил освети Кошлуков – сам отишъл в Синода да търси съюзници срещу Горан Благоев и махането му от БНТ

Митрополит Гавраил освети Кошлуков – сам отишъл в Синода да търси съюзници срещу Горан Благоев и махането му от БНТ

СЕМ да не замита скандала под чергата, вече се готвят протести в защита на водещия на „Вяра и общество”  …
10-те незаменими роли на Началника на отбраната в съвременната демокрация: Натрупан опит и (не)научени уроци

10-те незаменими роли на Началника на отбраната в съвременната демокрация: Натрупан опит и (не)научени уроци

Предстояща публикация: Grant and Milenski, The 10 Indispensable Roles of a Chief of Defense in a Modern Democracy: Experience and…